пїњ

5.Ќие агностиците

ќт първите глави вие научихте нещо за алкохолизма. Ќад€ваме се, че €сно сме представили разликата между алкохолика и неалкохолика. јко откриете, когато искрено го пожелаете, че не можете изц€ло да се откажете или че когато пиете, не сте в състо€ние да контролирате изпитото количество, тогава веро€тно сте алкохолик. јко случа€т е такъв, веро€тно страдате от забол€ване, което може да бъде превъзмогнато само от духовен опит.

«а човек, който се см€та за атеист или агностик, придобиването на подобен опит изглежда невъзможно, но да продължава както преди за него е равностойно на катастрофа, особено ако е алкохолик от безнадежни€т тип. ƒа бъде обречен на алкохолна смърт или да живее на духовна основа, са алтернативи, които не винаги се приемат лесно.

Ќо всъщност не е толкова трудно. ќколо половината от членовете на братството б€ха хора от този тип. ¬ началото н€кои от нас се опитваха да изб€гват този проблем, като се над€ваха там, където н€маше надежда, че не са истински алкохолици. —лед известно време обаче б€хме принудени да се изправим с лице пред факта, че н€маме друг избор, освен да намерим духовна основа за живота си. ¬еро€тно това ще се случи и с вас. Ќе се очайвате; около половината от нас си мислеха, че са атеисти или агностици. Ќаши€т опит показва, че това не тр€бва да ви смущава.

јко само н€какъв морален кодекс или по-добра житейска философи€ б€ха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щ€ха отдавна да са се възстановили. Ќие обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спас€т, колкото и усилено да опитвахме. ћожехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философи€та, можехме с ц€лото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Ќашите човешки резерви, начело с вол€та, не б€ха достатъчни - те напълно се провал€ха.

ѕроблемът ни се състоеше в липсата на сила. “р€бваше да намерим сила, чрез ко€то да живеем и това очевидно тр€бваше да бъде —ила, по-висша от нас. Ќо къде и как можехме да открием тази —ила?

≈, тази книга се отнас€ точно до това. Ќейната основна цел е да ви помогне да откриете —ила по-висша от вас, ко€то да разреши ваши€ алкохолен проблем. “ова означава, че сме написали книга, за ко€то в€рваме, че е както духовна, така и морална. » разбира се това означава, че ще говорим за Ѕог. “ук изникват затръднени€та с агностиците. ћного пъти сме говорили с новодошъл и сме наблюдавали как в него се по€в€ва надежда, когато обсъждаме неговите проблеми с алкохола и об€сн€ваме как действа нашето братство. Ћицето му обаче помръква, когато говорим за духовните неща, особено когато споменаваме Ѕог, защото се докосваме до област, ко€то наши€т човек е изб€гвал или пренебрегвал напълно.

Ќие знаем как се чувства той. Ќие сме имали същите искрени съмнени€ и предубеждени€. Ќ€кои от нас б€ха силно настроени против религи€та. «а други думата УЅогФ бе свързана с определена представа, ко€то н€кои се бе опитвал да им внуши през детството им. ћоже би отхвърл€хме специално това схващане, защото ни изглеждаше неудовлетворително.  огато отхвърл€хме тази представа, си мислехме, че сме изоставили изц€ло иде€та за Ѕог. —мущаваше ни мисълта, че в€рата и зависимостта от —ила, ко€то ни превъзхожда, е про€ва на слабост, дори страхливост. √ледахме на този св€т на воюващи индивиди, на воюващи теологични системи и необ€сними бедстви€ с дълбок скептицизъм. Ќие се отнас€хме с подозрение към много хора, които за€в€ваха, че са Ѕожии чада.  ак можеше едно ¬ърховно —ъщество да има нещо общо с това? » изобщо кой би могъл да разбере едно ¬ърховно —ъщество по какъвто и да е начин? » все пак, в други моменти, когато б€хме очаровани от звездна нощ, ние се питахме: У» кой все пак е сътворил всичко това?Ф »зпитвахме благоговение и възхищение, но тези усещани€ б€ха мимолетни и бързо изчезваха.

ƒа, ние агностиците, сме изпитвали такива неща и сме мислили по този начин. Ќека побързаме и ви успокоим. ќткрихме, че веднага след като б€хме в състо€ние да отхвърлим предубеждени€та и израз€вахме желание да пов€рваме в по-виша от нас —ила, получавахме резултати, въпреки че нито един от нас не можеше изц€ло да определи или разбере тази —ила, ко€то е Ѕог.

«а наше облекчение открихме, че не ни бе необходимо да се съобраз€ваме с други схващани€ за Ѕог. —обственото ни схващане, колкото и да бе непълно, беше достатъчно, за да намерим път и да осъществим контакт с Ќего.  огато допуснехме възможността за съществъване на —ъздателен –азум, на ƒух на ¬селената, лежащ в основата на всички неща, и след като предприемехме още н€колко прости стъпки, започваше да ни изпълва ново усещане за сила и насока. ќткривахме, че Ѕог не постав€ прекалено трудни услови€ на тези, които го търс€т. «а нас ÷арството на ƒуха е обширно, просторно, всеобхватно; то е винаги открито и достъпно за тези, които искрено търс€т. ¬€рваме, че то е отворено за всички.

—ледователно, когато ви говорим за Ѕог, ние имаме предвид вашето собствено схващане за Ѕог. “ова се отнас€ също така за другите духовни изрази, които ще намерите в тази книга. Ќе позвол€вайте на предубеждени€та, който може би храните към духовните термини да ви отклон€т от това честно да си зададете въпроса какво означават те за вас. ¬ началото това бе всичко, от което се нуждаехме, за да започнем да израстваме духовно, за да осъществим първи€ си съзнателен контакт с Ѕог, така както √о разбираме. ѕо-късно открихме, че приемаме много неща, които на времето ни се струваха съвършено неприемливи. “ова бе израстване, но ако искахме да израснем, тр€бваше да започнем отн€къде. «атова използвахме собственото си схващане, колкото и ограничено да бе то.

“р€бваше да си зададем само един въпрос: У¬€рвам ли сега или искам ли да в€рвам, че има —ила, по-висша от мен?Ф ¬еднага щом н€кои може да каже, че в€рва или че иска да в€рва, ние настойчиво го убеждаваме, че е на правилни€ път. ћнoгoкратно е доказано между нас, че върху тази проста основа може да бъде изградена неверо€тно ефективна духовна структура.Ф

“ова беше велика новина за нас, защото б€хме приели, че не можем да приложим духовните принципи, ако не приемем н€кои неща за в€рата, които изглеждаха трудни за в€рване.  огато хората ни говореха за духовни€т подход, често ние всички казвахме: УЅих искал да притежавам онова, което този човек има. —игурен съм, че ще успе€, ако можех да в€рвам така, както в€рва той. Ќо аз не мога да приема за безусловно верни много от нещата, които са толкова прости за негоФ. «атова за нас беше успоко€ващо да научи, че можем да започнем от по-просто ниво.

ќсвен привидната неспособност да приемем н€кои неща на доверие, на нас често ни пречеха упорството, обидчивостта и неразумните предразсъдъци. ћного от нас б€ха толкова обидчиви, че най-лекото споменаване за духовните неща ни караше да се наежим. “ози начин на мислене тр€бваше да бъде забравен. ¬ъпреки че н€кои от нас се съпротивл€ваха, открихме, че не е трудно да отстраним тези чувства. »зправени пред разрушени€та на алкохолизма, скоро открихме разума си за духовните неща така, както го б€хме открили за другите. ¬ това отношение алкохолът е много убедителен. ¬ крайна сметка той ни накара да бъдем благоразумни. ѕон€кога това бе мъчителен процес; над€ваме се, че никoй друг н€ма да пази предубеждени€та си толкова дълго, колкото ги пазеха н€кои от нас.

„итател€т може би все още пита защо тр€бва да в€рва в по-висша от него —ила. Ќие см€таме, че за това има редица основани€. Ќека разгледаме н€кои от т€х.

ѕрактични€т съвременен човек държи на фактите и резултатите. Ќезависимо от това двадесети€т век с готовност приема различни теории, стига те да се основават на факти. Ќапример, ние имаме мнoгoбройни теории за електричеството. ¬секи в€рва в т€х без с€нка от съмнение. «ащо ги приемаме толкоз лесно? ѕросто защо не е възможно да об€сним това, което виждаме, чувстваме, направл€ваме и използваме, без да приемем като изходен пункт н€какво разумно предложение.

¬сички хора днес в€рват в редица предложени€, за които има доста доказателства, но не достатъчно видими факти. Ќо нима науката не признава, че визуалните доказателства са най-слабите доказателства? — изучаването на материални€ св€т посто€нно се доказва, че видимите неща не винаги отговар€т на вътрешната реалност. Ќека дадем един пример:

Ќай-обикновената стоманена релса представл€ва маса от електрони, които се върт€т един около друг с неверо€тна скорост. “ези малки тела се управл€ват от точни закони, а тези закони са валидни за цели€т материален св€т. “ака ни казва науката. Ќ€маме основани€ да се съмн€ваме в това. и все пак, когато се изказва напълно логично предположение, че под материални€ св€т и живот такъв, какъвто го виждаме, има един ¬семогъщ, Ќаправл€ващ, —ъзидателен –азъм, точно тогава се про€в€ва противоречиви€т ни характер и ние с много труд се опитваме да докажем, че това не е така. „етем големи книги и се хвърл€ме във в€търничави аргументи, като ни се струва, че този св€т не се нуждае от Ѕог, за да бъде об€снен. јко нашите претенции б€ха верни, то излизаше, че животът произлиза от нищо, не означава нищо и не се движи към нищо.

¬место да приемаме себе си за разумни представиттели, предводители на Ѕожественото —ъзидани€, ние агностиците и атеистите предпочитахме да в€рваме, че човешки€т ни интелект бе последната дума, алфата и омегата, началото и кра€ на всичко. Ѕ€хме доста самонаде€ни, нали?

Ќие, които сме минали по този съмнителен път, ви молим да отхвърлите предубеждени€та, дори тези срещу организираната религи€. Ќаучихме, че каквито и да са човешките недостатъци на различните вероизповедани€, в€рата дава цел и насока на милиони. ¬€рващите притежават една логична иде€ за това какво представл€ва живота. ј ние н€махме каквото и да е разумно схващане. «абавл€вахме се, като критикувахме цинично духовната в€ра и обич, когато всъщност би тр€бвало да забележим, че много духовно насочени хора от всички раси, с различен цв€т на кожата, от различно вероизповедание, притежаваха степен на стабилност, щастие и благополучие, каквито би тр€бвало да потърсим за самите нас.

¬место това ние търсехме човешките недостатъци на тези хора и пон€кога използвахме слабостите им като основа за пълно осъждане. √оворехме за нетърпимостта, когато самите ние про€в€вахме нетърпимост. ѕропускахме да забележим действителната красота на гората, защото се разсейвахме от грозотата на н€кои нейни дървета. Ќикога не отдел€хме внимание на дъховната страна на живота.

¬ личните ни истории ще откриете различните начини, по които всеки разказващ се доближава и възприема —илата, ко€то е по-висша от него. Ќ€ма значение дали сме съгласни с определен подход или схващане. ќпитът ни е научил, че за нашата цел тези неща не тр€бва да ни тревожат. “ова са проблеми, които всеки тр€бва да разреши сам за себе си.

» все пак тези мъже и жени са неверо€тно единодушни по отношение на едно нещо. ¬секи един от т€х се е приобщил към —ила, по-висша от него, и в€рва в не€. “ази сила при всички е извършила чудото, непосилно за човека.  акто е казал известен американски държавник: УЌека погледнем резултатите.Ф

ѕред нас са хил€ди мъже и жени, земни хора. “е открито за€в€ват, че откакто са пов€рвали в по-виша от т€х —ила, откакто са възприели определено поведение спр€мо не€ и са започнали да извършват определени прости неща, в начина им на живот и на мислене е настъпила революционна пром€на. Ќа ръба на пропаста и отча€нието, пред пълното изчерпване на човешките им възможности са открили, че в т€х се влива нова сила, покой, щастие и цел в живота. “ова се е случило непосредствено след като са отговорили на н€колко прости изисквани€. ƒокато преди са били объркани и смутени от привидната безцелност на съществуването, сега те посочват причините, поради които животът им се е струвал тежък. ќстав€йки настрана проблемите с пиенето, те об€сн€ват защо животът им е бил незадоволителен. “е показват как е настъпила пром€ната при т€х.  огато стотици хора са в състо€ние да кажат, че осъзнаването на ѕрисъствието на Ѕог днес е най-важното нещо в живота им, те представ€т една могъща причина за необходимост от в€ра.

ѕрез последни€ век наши€т св€т отбел€за по-гол€м материален прогрес, отколкото през предшестващите хил€долети€. ѕочти всеки знае причината за това. ”чените, занимаващи се с древна истори€ ни казват, че интелектът на хората през онези дни е бил равен на най-доброто от нашето време. » все пак в древните времена материални€т прогрес е бил болезнено бавен. ƒухът на съвременното търсене, проучване и откривателство е бил почти неизвестен. ¬ областта на материалното умът на хората е бил скован от суевери€, традиции и вс€какви закостенели идеи. Ќ€кои от съвременниците на  олумб са приемали за абсурдна иде€та, че «ем€та е кръгла. ƒруги почти осъдиха на смърт √алилеи заради еретичните му възгледи в областта на астрономи€та.

Ќие си зададохме следни€ въпрос: Ќе са ли н€кои от нас също толкова пристрастени и неразумни по отношение на духовното, колкото са били древните по отношение на материалното? ƒори в насто€щи€ век американските вестници се страхуваха да отпечатът новината за успешни€ полет на брат€ –айт до  ити ’ок. Ќима всички опити за летене до тогава не се б€ха провалили? Ќима летателни€т апарат на професор Ћангли не потъна в река ѕотомък? Ќе беше ли истина, че най-добрите математически умове б€ха доказали, че човек никога н€ма да може да лети? Ќима хората не казаха, че Ѕог е запазил тази привилеги€ за птиците? —амо тридесет години по-късно покор€ването на въздуха вече бе нещо отминало и пътуването със самолети е повсеместно.

Ќо в повечето области нашето поколение показва пълна свобода на мисленето. ѕокажете на които и да е докер н€ко€ неделна притурка, в ко€то се описва предложение да се изследва луната с помоща на ракета » той ще каже: Уќбзалагам се, че ще го направ€т - при това скоро.Ф Ќима нашата епоха не се характеризира с лекотата, с ко€то отхвърл€ме старите идеи и възприемаме нови, с пълната готовност, с ко€то изхвърл€ме теориите или приборите, които не действат и ги замен€ме с нови?

“р€бваше да се попитаме защо не искахме да приложим същата тази готовност за пром€на на гледната ни точка по отношение на човешките ни проблеми. »махме проблеми в личните взаимоотношени€, не можехме да контролираме емоционалната си природа, б€хме жертви на отча€нието и депреси€та, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, б€хме изпълнени със страх, б€хме нещастни, не б€хме в състо€ние да помогнем на други хора - нима разрешаването на тези проблеми не бе по-важно от това да гледаме репортажи за полети до луната? –азбира се, че бе по-важно.

 огато вид€хме, че н€кои хора разрешават проблемите си просто като разчитат на ƒуха на ¬селената, тр€бваше да престанем да се съмн€ваме в силата на Ѕог. Ќашите идеи не ни помагаха. »де€та за Ѕог обаче помагаше.

ѕочти детинската в€ра на брат€ –айт в това, че могат да създадат машина, ко€то да лети, беше основата за т€хното постижение. Ѕез не€ нищо н€маше да се случи. Ќие, агностиците и атеистите, се придържахме сл€по към иде€та, че независимостта може да разреши проблемите ни.  огато другите ни показаха, че У«ависимостта от ЅогФ им помага, започнахме да се чувстваме като онези, които б€ха насто€вали, че брат€ –айт никога н€ма да полет€т.

Ћогиката е велико нещо. Ќие € харесвахме. Ќие все още € харесваме. Ќе напразно ни е дадена силата на разум, способността да анализираме възпри€ти€та на нашите сетива и да правим заключени€. “ова е една от великолепните способности на човека. Ќие, склонните към агностицизъм, не бихме приели дадено предложение, ако за него н€ма разумна интерпретаци€. ≈то защо ни е трудно да кажем защо приемаме, че насто€щата ни в€ра е разумна, че е по-мъдро и логично да в€рваме, отколкото да не в€рваме, защо казваме, че предишни€т ни начин на мислене беше смутен и непон€тен, когато вдигахме ръце със съмнение и казвахме:

УЌе знаем.Ф

 огато станахме алкохолици, разсипани от една предизвикана от самите нас криза, от ко€то не можехме да изб€гаме и ко€то не можехме да отложим, тр€бваше безстрашно да погледнем на предложението, че Ѕог е или всичко, или нищо. Ѕог или съществъва, или не съществъва.  акво тр€бваше да изберем?

ƒостигнали до тази точка, ние се сблъскахме директно с проблема за в€рата. Ќе можехме да избегнем този въпрос. Ќ€кои от нас вече б€ха извървели дълъг път през ћоста на –азума към жадувани€ бр€г на в€рата. ќчертани€та и обещани€та на Ќовата «ем€ б€ха придали бл€сък на уморените очи и б€ха влели нова смелост в колебаещите се души. ѕри€телски ръце се прот€гаха за приветствие. Ѕ€хме благодарни, че –азумът ни е извел толкова далече. Ќо все още не можехме да достигнем до брега. ћоже би през последната мил€ б€хме разчитали прекалено много на –азума и не искахме да се лишим от неговата подкрепа.

“ова бе естествено, но нека все пак вникнем по-дълбоко в нещата. Ќима не б€хме доведени до тук от н€каква в€ра, без сами да знаем за не€? Ќима не в€рвахме в собствените си разсъждени€? Ќима не се довер€вахме на собствената си способност за мислене? Ќима това не бе н€каква в€ра? ƒа, ние б€хме в€рващи, в€рващи в Ѕога на –азума.

» така, по един или друг начин открихме, че през ц€лото време в€рата е била част от нас.

ќткрихме също така, че сме се преклан€ли пред н€кои неща. “ова ни караше да настръхваме духовно! Ќима не боготвор€вахме хора, предмети, парите и самите себе си? ј освен това, при това с повече основание, нима не б€хме съзерцавали благоговейно залеза, морето или н€кое цвете?  ой от нас не е обичал нещо или н€кого?  акво общо имаха тези чувства, тази обич,това благоговение с чисти€ разум? Ќай-накра€ вид€хме, че те н€мат почти нищо общо. Ќима това не бе основата, върху ко€то бе изграден живота ни? ¬ крайна сметка нима тези чувства не определ€ха нашето съществуване? Ќевъзможно бе да се каже, че не сме способни да в€рваме, да обичаме или да боготворим. ѕо един или друг начин б€хме живели чрез в€рата.

ѕреставете си живота без в€ра! јко останеше само чисти€т разум, то това не би било живот. Ќо ние в€рвахме в живота - разбира се в€рвахме. Ќе можехме да докажем живота по начина, по който може да се докаже, че правата лини€ е най-краткото расто€ние между две точки, и все пак той съществува. ћожехме ли да продължаваме да твърдим, че всичко се състои само от една маса електрони, създадени от нищо, не означават нищо и върт€щи се към нищото? –азбира се, че не можехме. —амите електрони изглеждаха по-умни. ѕоне така твърд€т химиците.

ќт тук вид€хме, че разумът не е всичко. Ќито пък, съдейки по това как го използват повечето хора, може да се разчита само на него, независимо от това, че идва от най-блест€щите умове.  акво да кажем за хората, които доказваха, че човекът никога н€ма да полети?

» все пак б€хме виждали друг вид полет, едно духовно освобождаване от този св€т, хора, които се издигаха над проблемите си. “е казваха, че Ѕог е осъществил тези неща, а ние само се усмихвахме. Ѕ€хме видели духовно освобождаване, но предпочитахме да си казваме, че това не е в€рно.

¬същност ние заблуждавахме самите себе си, защото дълбоко у всеки мъж, жена и дете се таи фундаменталната иде€ за Ѕог. “€ може да бъде затъмнена от беди, от помпозност, от преклонение пред други неща, но в една или друга форма е там. «ащо в€рата в —ила, по-висша от нас и в чудотворните и про€ви в човешки€ живот е факт толкова древен, колкото е древен и сами€т човек.

Ќай-накра€ вид€хме, че за нас е свойствена н€каква форма на в€ра, подобна на чувствата, които изпитваме към при€тел. ѕон€кога тр€бваше безстрашно да търсим, но “ой бе там. “ой бе толкова реален, колкото сме самите ние. ƒълбоко в себе си открихме ¬еликата –еалност. ¬ крайна сметка само там можем да √о открием. “ака беше и с нас.

Ќие можем само малко да из€сним нещата. јко нашите свидетелства ви помогнат да се отърсите от предразсъдъците си, ако те ви помогнат да мислите честно, ако ви окуражат да търсите усърдно в сво€та душа, то тогава, ако желаете, можете да се присъедините към нас по Ўироки€ ѕът. — такова отношение ще успеете. ќсъзнаването на вашата в€ра сигурно ще ви споходи.

¬ тази книга ще прочетете за опита на един човек, който се см€таше за атеист. »стори€та му е толкова интересна, че част от не€ тр€бва да бъде разказана сега. ѕром€ната в сърцето му бе драматична, убедителна и вълнуваща.

Ќаши€т при€тел бе син на свещенник. “ой посещаваше църковно училище и там се разбунтува срещу онова, което прие като прекомерно религиозно обучение. ѕо-късно в продължение на години бе преследван от нещасти€ и разочаровани€. ѕровал в бизнеса, психически отклонени€, фатално забол€ване, самоубийство - тези беди в семейството му го ожесточиха и потиснаха. –азочаровани€та в следвоенни€ период, задълбочаващи€т се алкохолизъм, заплашващи€т умствен и физически срив го доведоха до саморазрушаването.

≈дна нощ, когато бе на принудително лечение в болницата, го заговори един алкохолик, които бе придобил духовен опит. Ќа наши€ при€тел нещо му се преобърна в стомаха и той озлобено извика: Ујко има Ѕог, “ой определено нищо не е направил за мен!Ф ѕо-късно обаче, когато бе сам в ста€та си, той си зададе следни€ въпрос. У¬ъзможно ли е всички религиозни хора, които познавам, да грешат?Ф ƒокато размишл€ше върху отговора, имаше чувството, че се намира в ада. “огава, като гръмотевица, го връхлет€ велика мисъл. “€ измести всичко останало:

У ои си ти, за да твърдиш, че н€ма Ѕог?Ф

“ози човек си спомн€ как тогава се свл€къл от леглото на колене. —лед н€колко секунди усещането за ѕрисъствието на Ѕог го изпълнило. “о преминавало над и през него с моща и величието на пълноводие. Ѕариерите, които години наред бе издигнал, се сринали. “ой се намирал в ѕрисъствието на Ѕезкрайна —ила и ќбич. ѕристъпил от моста към брега. «а първи път живеел в съзнателна връзка със —ъздател€ си.

“ака бе заложен крайъгълни€т камък на в€рата за наши€ при€тел. Ќикакви превратности не € разколебаха по-късно. «а него алкохолни€т проблем престана да съществъва. “ой се изпари точно през онази нощ, преди много години. ћисълта за пиене никога не се върна, освен в кратки моменти на изкушение; в такива моменти в него се надигаше отвращение. »зглежда, че вече не можеше да пие, дори и да искаше. Ѕог му бе възвърнал здрави€ разум.

 акво е това, ако не чудо на изцеление? » все пак елементите му са съвсем прости. ќбсто€телствата го б€ха принудили да пожелае да в€рва. “ой смирено се остави в ръцете на —ъздател€ си - и тогава позна истината.

ѕо различен начин Ѕог ни възвърна здрави€ разум. «а този човек откровението дойде внезапно. Ќ€кои от нас достигат до него по-бавно. Ќо “ой се €ви пред всички, които искрено √о търсеха.

 огато се приближихме до Ќего, “ой сам се разкри пред нас.

пїњ

–Ы–µ—З–µ–љ–Є–µ –љ–∞ –∞–ї–Ї–Њ—Е–Њ–ї–Є–Ј–Љ–∞, –Р–Р –≥—А—Г–њ–∞ "–Я—А–Њ–±—Г–ґ–і–∞–љ–µ" –°—В–∞—А–∞ –Ч–∞–≥–Њ—А–∞