Алкохолизмът – това е заболяване

алкохолизма е болест

Днес сме склонни да приемем мнението, че що се отнася до нас алкохолизмът бе болестно състояние, прогресивно тежко заболяване, което никога не можеше да бъде „напълно излекувано”, но чието развитие подобно на други заболяване можеше да бъде спряно. Съгласни сме, че няма нищо срамно в това да бъдеш болен, стига само да признаваш честно този проблем и да търсиш начини за преодоляването му. Съвсем открито признаваме, че имаме алергия към алкохола и че само здравият разум може да ни накара да отбягваме причинителя на нашата алергия.

Сега вече сме наясно, че след като човек веднъж премине невидимата граница между пиянството и алкохолизма, то той неминуемо ще остане в тяхна власт. Досега не ни е известен нито един случай на обрат към „нормално” пийване, по какъвто и да било повод. „Станал веднъж алкохолик – ти си алкохолик за цял живот”. Това е простият факт, с който трябва да свикнем да живеем.

Разбрахме също, че няма кой знае колко пътища пред алкохолика. Ако продължи да пие, проблемът му прогресивно ще се задълбочава и той със сигурност е стигне до самото дъно, до болницата, до затвора, до други институции, а това скоропостижно ще го доведе и до гроба. Единственият изход е напълно да спре да пие, както и абсолютно да се въздържа дори от минимални количества алкохол в какъвто и да било вид.- ако са склонни да преминат през този цикъл на лечение и да се възползват от помощта, която им се предлага, пред алкохолиците ще се открие един съвсем нов начин на живот.

Имаше време, когато бяхме уверени, че единственият изход да контролираме пиенето си, е да се откажем от втората, петата или която и да е подред чаша. Едва с времето постепенно осъзнахме, че не петата, десетата или дванадесетата чаша ни превръща в алкохолици, а първата! Първата чаша е тази, която създава проблема. Първата чаша бе тази, която ни караше да продължим да пием. Първото питие бе това, което отключваше „верижната реакция” и отпочваше безконечният запой.

АА определя проблема така: „За алкохолика една чаша е много, а след това и хиляда не са достатъчно”.

Друго нещо, което много от нас научиха по време на нашите запои е, че принудителната трезвеност не беше много приятна. Някои от нас успяваха да устояват периоди на трезвеност в продължение на дни, седмици, дори години. Но не харесвахме тази наша трезвеност. Ние се чувствахме като мъченици. Бяхме раздразнителни, беше трудно да се работи и живее с нас, продължавахме да живеем в очакване и копнеехме за времето, когато пак ще можем да си пийваме.

Сега, вече членове на общността на АА, по друг начин разбираме трезвеността. Наслаждаваме се на чувството за извоювана свобода, от необходимостта да пием.

След като не можем да очакваме, че ще пием нормално по всяко време в бъдеще, ние се концентрираме да живеем пълноценен живот без алкохол днес. Защото нищо не може да се направи за нашето вчера. А утре не идва. „Днес” е единственият ден, за който трябва да мислим. От опит знаем, че дори „най-заклетите пияници” могат да издържат 24 часа без алкохол. Налагало им се е да откажат поредната чашка за следващия час, дори за следващата минута – но така те се научава, че тя може да се отложи за определено време.

Когато за пръв път чухме за съществуването на АА, стори ни се невероятно, че бивши алкохолици могат напълно да се излекуват и могат да поддържат онзи трезвен начин на живот, за който ни разказваха по-отдавнашните членове на АА. Някои от нас считаха, че нашето пиене е някак „по-друго”, че ние сме „по-особен” случай, че общността на АА може и да помага на някои, но за нас не би могла да направи нищо. Между нас имаше и такива, които все още не бяха изпитали върху себе си ужасите на алкохолизма и считаха, че ще успеят сами да се справят с алкохолната си зависимост, а АА нека да помага на хроничните алкохолици, които сами сигурно не биха могли да си помогнат.

Нашият опит в АА ни научи на две много важни неща: първо, че всички алкохолици се сблъскват с един и същ основен проблем, независимо дали са стигнали вече до просия за чаша бира или заемат висока длъжност.

Второ, ние вече сме убедени, че програмата на АА се оказва на практика успешна във всички онези случаи, когато алкохоликът искрено желае да се излекува от пиенето, независимо от индивидуалното си социално и материално битие или спецификата на пиянството си.