пїњ

2. »стори€та на Ѕил

√радчето в Ќова јнгли€, където ни изпратиха да служим, беше обхванато от военна треска. Ќие, младите току-що произведини офицери от ѕлецбург б€хме поласкани, когато жителите на града ни канеха в своите домове и ни караха да се чувстваме герои. »маше любов, овации, война; върховни моменти, редуващи се с веселие и забрава. Ќай-накра€ б€х част от живота и в моментите на възбуда открих алкохола.

«абравих предупреждени€та и силните предубеждени€ на близките си към пиенето.

¬ определеното време отплавахме към Уонова м€стоФ. Ѕ€х много самотен » отново се обърнах към алкохола.

јкостирахме в јнгли€. ѕосетих  атедпалата в ”инчестер. –азвълнувано бродих наоколо. ¬ниманието ми бе привлечено от хумористичното стихче, изписано върху стар надгробен камък:

“ук почива един гренадир от ’емпшър,

които намери смъртта си,

докато пиеше студена бира.

ƒобри€т войник никога не е забравен

загинал било от мускет,

било от чашката.

«ловещо предсказание, но аз не му обърнах внимание.

Ќа двадесет и две години, ветеран от чуждоземните войни, най-накра€ се прибрах й дома. ¬ъобраз€вах си, че съм водач, та нали хората от мо€та рота ми б€ха връчили специален подарък в знак на уважение? ћислех, че талантът ми за ръководене ще ме издигне до върховете на огромни предпри€ти€, които щ€х да управл€вам с твърда ръка.

ѕреминах през вечерен юридически курс и получих м€сто на следовател в една застрахователна компани€. Ѕ€х тръгнал по път€ към успеха. ў€х да докажа на света, че съм важен човек. –аботата ми ме отведе към ”ол —трийт и малко започнах да се интересувам от пазарите. ћного хора губеха пари, но н€кои ставаха много богати. ј защо да не бъда аз? ≈дновременно с правото изучавах икономика и бизнес. “ъй като б€х потенциален алкохолик, почти се провалих на курса по право. Ќа един от изпитите б€х прекалено пи€н, за да мога да мисл€ или да пиша. ¬ъпреки че все още не пиех непрекъснато, жена ми се тревожеше. ¬одехме дълги разговори, в които се опитвах да € успоко€вам, като казвах, че гениалните мъже са създавали най-добрите си проекти в пи€но състо€ние; че най-добрите постежени€ на философската мисъл са създадени по този начин.

ƒокъм кра€ на следването си си дадох сметка, че правото не е за мен. ѕритегателната сила на ”ол —трийт ми бе въздействала. ¬одещите финансисти и бизнесмени б€ха мои кумири. ќт това съчетание на алкохол и борсови спекулации започнах да кова оръжието, което един ден щеше да се обърне като бумеранг срещу мен и почти да ме унищожи. ∆ивеейки скромно, жена ми и аз спестихме 1000 долара. ¬ложих ги в акции, които по това време б€ха евтини и не особено попул€рни. — основание си мислех, че те ще се покачат н€кой ден. Ќе усп€х да убед€ моите при€тели брокери да ме изпрат€т да наблюдавам фабриките и предпри€ти€та, но жена ми и аз решихме да тръгнем сами. Ѕ€х си изградил теори€та, че повечето хора губ€т пари на борсата, защото не познават пазарите. ѕо-късно открих и много други причини за това.

Ќапуснахме работа и отпътувахме на мотор, чийто кош беше препълнен с палатка, одеала, дрехи за едно преобличане и три огромни тома на един финансов справочник. ѕри€телите ни см€таха, че тр€бва да бъдем освидетелствани. ћоже би б€ха прави. Ѕ€х спечелил от н€кои спекулации, така че имахме малко пари, но веднъж работихме ц€л месец в една ферма, за да не теглим от малки€ си капитал. “ова беше последни€ честен труд, извършен от собствените ми ръце за дълъг период от време. «а една година пребродихме ц€лата изсточна част на —ъединените щати. ¬ кра€ на годината докладите ми до ”ол —трийт ми осигуриха щатно м€сто и правото да използвам една гол€ма разплащателна сметка. ѕравото да взимам самосто€телни решени€ ми донесе още пари, като печалбата ни през тази година възлезе на н€колко хил€ди долара.

ѕрез следващите н€колко години съдбата ми изпрати пари и слава. Ѕ€х сполучил. ѕреценките и идеите ми б€ха последвани от мнозина и носеха милиони. “ова беше големи€т бум от кра€ на двадесетте години - всичко кипеше в опи€нение.

ѕиенето обсебваше и тонизираше живота ми. ¬ скъпите заведени€, в които се свиреше джаз, беше шумно. ¬сички пилееха с хил€ди и говореха за милиони. ѕрисмехулниците можеха да се присмиват » да върв€т по д€волите. Ѕ€х заобиколен от лекомислени при€тели.

ѕиенето ми се задълбочаваше все повече, като продължаваше през цели€ ден и почти вс€ка нощ. ”корите на при€телите ми завършваха с кавги и аз се превърнах във вълк единак. ¬ разкошни€ ни апартамент се разиграха много непри€тни сцени. Ќ€маше истинска изнев€ра, защото предаността към жена ми, подпомагана пон€кога от тежкото пи€нство, ме спаси от тази беда.

ѕрез 1929 се запалих по голфа. ¬еднага заминахме за провинци€та, за да може жена ми да ръкопл€ска, докато се опитвах да задмина ”олтър ’еигун. јлкохолът ме победи много преди да успе€ да достигна ”олтър. —утрин ръцете ми трепереха. √олфът ми даваше възможност да пи€ всеки ден и вс€ка нощ. Ѕеше при€тно да се мота€ из изключителното игрище, пред което толкова много се преклан€х като хлапе. ѕридобих безупречни€ загар на преусп€ващите. ћестни€ банкер ме гледаше как размахвам тлъсти чекове с насмешлив скептицизъм.

¬незапно през октомври 1929 адът се отвори под Ќю …оркската борса. —лед един от тези ужасни дни се довл€кох от един бар до една кантора в борсата. Ѕеше осем часа - пет часа след затвар€нето на борсата. “елеграфът все още работеше. ¬тренчих се в парченце от лентата, на кото пишеше ’”«-32. —утринта беше 52. Ѕ€х разорен, така както и много мои при€тели. ¬естниците пишеха за мъже, самоубили се скачайки от кулите на √олемите пари. “ова ме отврати. јз не бих скочил. ¬ърнах се обратно в бара. ѕи€телите ми б€ха изгубили за н€колко часа н€колко милиона - е, и какво от това? » утре бе ден.  олкото повече пиех, толкова повече се възвръщаше старата решимост да побед€.

Ќа следващи€ ден се обадих по телефона не един пти€тел в ћонреал. Ѕ€ха му останали доста пари и беше на мнение, че е по-добре за мен, ако отида в  анада. ѕрез следващата пролет живеехме както по-рано. „уствах се като Ќаполеон, завърнал се от ≈лба.

ќтидохме да живеем при родителите на жена ми. Ќамерих си работа; след една кавга с таксиметров шофуор € загубих. «а щастие никoй не можеше да предположи, че през следващите пет години н€маше да имам истинска работа и че щ€х да пи€ непрекъснато. ∆ена ми започна да работи в един универсален магазин и когато се пребираше смазана от умора, ме намираше пи€н. ѕревърнах се в нежелан навлек на борсата.

јлкохолът престана да бъде лукс - превърна се в необходимост. ƒолнопробен джин, две бутилки дневно, често и три, се превърнаха в ежедневие. ѕон€кога н€ко€ дребна сделка ми носеше по н€колкостотин долара и усп€вах да плат€ дълговете си в баровете и магазините. “ова продължи безконечно и започнах да се буд€ много рано, като треперех неудържимо. “р€бваше да изпи€ чашка джин и половин дузина бири, за да успе€ да хапна нещо за закуска. и въпреки това все още си мислех, че мога да контролирам полужението, а имаше и периоди на трезвост, които възкрес€ваха надеждите на жена ми.

ѕостепенно нещата се влошиха.  ъщата бе иззета от притежател€ на ипотеката, тъща ми умр€, а тъст ми и жена ми се разбол€ха.

—лед това ми се предостави възможност за печеливша сделка. јкциите се котираха ниско през 1932 и б€х усп€л да намер€ куповачи. ў€х да получа щедър д€л от печалбите. —лед това вл€зох в страшен запой и тази възможност бе провалена.

—ъбудих се. “р€бваше да престана. –азбрах, че не тр€бва да пи€ дори и глътка. “р€бваше да престана завинаги. ѕреди това б€х давал много сладки обещани€, но жена ми обнадеждена забел€за, че този път се готвех да ги изпълн€. “очно такива намерени€ имах.

—коро след това се прибрах в къщи пи€н. Ќе б€х се съпротивл€вал.  ъде отидоха добрите ми намерени€? ѕросто не знаех. ƒори не се б€х замислил. Ќ€кои беше сложил чаша пред мене и аз € изпих. Ћуд ли б€х? —игурно беше така, след като до такава степен ми липсваше способност да предвид€ последстви€та.

ѕоднових решението си и опитах пак. »змина известно време и увереността бе изместена от самонаде€ност. √ледах пренебрежително на фабриките за алкохолни напитки. —ега нищо не можеше да ме уплаши! ≈дин ден вл€зох в едно кафене, за да се обад€ по телефона. —амо след секунди вече чуках по бара и си поръчвах пиене, като се питах как се случи това.  огато уискито започна да ме опи€н€ва си казах, че следващи€ път ще се справ€ по-добре, но сега мога да си позвол€ да се напи€. » се напих.

Ќе мога да забрав€ угризени€та на съвестта, ужаса и безнадеждността, които ме връхлет€ха на следващи€ ден. Ѕ€х загъбил смелостта да се бор€. ћозъкът ми бе трескав и имах ужасно предчувствие за връхлитаща беда. Ќе смеех да прекос€ улицата, защото се страхувах, че ще ми стане лошо и ще ме бутне н€кои ранен камион, защото едва се развидел€ваше. ¬ едно денонощно заведение се сдобих с дузина бири. Ќай-накра€ изтерзаните ми нерви се успокоиха. ќт един сутрешен вестник разбрах, че акциите отново са отишли по д€волите. ≈ добре, и аз б€х тръгнал натам. Ѕорсата щеше да се оправи, но не и аз. “ова беше ужасна мисъл. ƒали да не се самоуби€? Ќе, не сега. ѕосле мислите ми се замъглиха. ƒжин щеше да ми помогне. » така, две бутилки и всичко потъна в забрава.

”мът и т€лото са удивителни механизми, след като моите издържаха на тази агони€ в продължение на още две години. ѕон€кога крад€х от тънкото портмоне на жена ми, когато ме връхлитаха сутрешните ужаси и безуми€. ќтново се олюл€вах пред н€кои отворен прозорец или пред домашната аптечка, в ко€то имаше отрова, като се проклинах, че съм страхливец. “ърсейки спасение, с жена ми б€гахме от град към село и обратно. —лед това дойде онази нощ, през ко€то физически€т и душевен тормоз б€ха толкоз ужасни, че се уплаших да не разби€ прозореца и да не скоча долу. ѕо н€какъв начин усп€х да довлека дюшека си до по-долен етаж, за да не се метна. ƒойде лекар и ми предписа силно успокоително. Ќа следващи€ ден пиех едновременно джин и успокоителното. ќт тази комбинаци€ загъбих човешки€ си облик. ’ората се страхуваха, че ще полуде€, и аз се страхувах.  огато пиех, почти не можех да се хран€ и б€х двадесет килограма под нормата.

«ет ми е лекар и благодарение на неговата добрина и тази на майка ми ме приеха във водеща за страната клиника за душевно и физическо възстанов€ване на алкохолици. ѕод вли€ние на т.нар. лечение с беладона умът ми се избистри. ’идротерапи€та и умерените упражнени€ ми помогнаха много. Ќай-доброто нещо бе, че се запознах с един любезен лекар, които ми об€сни, че макар и да съм егоист и глупак, съм тежко болен човек, както телесно, така и душевно.

ѕочувствах известно облекчение, когато разбрах, че вол€та на алкохолиците е учудващо отслабена спр€мо алкохола, въпреки че остава силна в други отношени€. Ќеописуемото ми поведение при наличието на отча€но желание да спра да пи€ намираше об€снение. —ега, когато разбирах сами€ себе си, отново се обнадеждих. «а три или четири месеца всичко бе прекрасно. ќтивах редовно до града и дори спечелих малко пари. явно това беше отговорът - да опознаеш себе си.

Ќо всъщност не това беше отговорът, защото настъпи ужасни€т ден, когато отново пих.  ривата на увреждане на моето духовно и телесно здраве падаше като ски шанца. —лед известно време отново постъпих в болницата. —труваше ми се, че идва кра€т, че завесата пада. Ѕ€ха казали на мо€та уморена и отча€на жена, че ще умра от сърдечна недостатъчност по време на делириум тременс или че до една година ще направ€ мозъчна едема. —коро тр€бваше да ме остави в ръцете на гробарите или в приют за душевно болни.

Ќе беше необходимо да ми казват това. » сам го знаех и почти приветствах тази мисъл. “ова бе разрушителен удар за мо€та гордост. јз, които имах толкова високо мнение за себе си и за собствената си способност да превъзмогвам преп€тстви€, най-накра€ б€х притиснат в ъгъла. —ега щ€х да пропадна в мрака, щ€х да се пресъедин€ към безконечната върволица на пи€нците, които върв€ха към дъното. ѕомислих за горката си жена. ¬се пак имахме и щастливи моменти.  акво не бих дал, за да оправ€ нещата. Ќо вече всичко бе свършило.

Ќ€ма думи, за да опиша самотата и отча€нието, с които се сблъсках в блатото на самосъжалението. Ѕ€х обкръжен от плаващи п€съци. Ѕ€х се сблъскал със силен противник. Ѕ€х победен. јлкохолът бе мой господар.

»зл€зох от болницата треперещ, прекършен човек. —трахът ме отрезви за кратко време. —лед това дойде коварната лудост на първата глътка и в ден€ на годишнината от ѕримирието, 1934, започнах да пи€ отново. ¬сички се примириха с мисълта, че тр€бва да бъда затворен н€къде или че скоро ще стигна до злочест край.  олко е тъмно точно преди изгрева! ¬същност това бе началото на последни€ ми запой. ћного скоро щ€х да бъда изстрел€н в това, което наричам четвъртото измерение на съществуванието. ў€х да позна€ щастието, спокойствието и смисъла на един нов живот, които става все по-чудесен.

¬ кра€ на онзи мрачен ноември сед€х в кухн€та и пиех. ћислех си с известно удоволствие, че б€х скрил в къщата достатъчно джин за през нощта и следващи€ ден. ∆ена ми беше на работа. „удех се дали ще посме€ да скри€ пълна бутилка с джин до леглото ни. ў€х да имам нужда от не€ преди да съмне.

–азмишлени€та ми б€ха прекъснати от телефона. Ѕодри€т глас на един стар съученик ме попита дали може да дойде. “ой беше трезвен. Ќе беше идвал в Ќю …орк в такова състо€ние от години. Ѕ€х сма€н. Ќосеха се слухове, че е осъден поради алкохолно безумие. „удех се как е усп€л да изб€га. –азбира се, щ€хме да вечер€ме и след това открито да си пийнем двамата. Ѕез да ме е грижа за неговото благополучие, аз се опитвах единствено да възкрес€ духа на миналите дни. ѕреди години б€хме наели самолет, за да довършим пиенето си. ѕристигането му наподобаваше оазис в мрачната пустин€ на безмислието. “очно така -- оазис! “ака разсъждават пи€ниците.

¬ратата се отвори и аз го вид€х -- си€ещ, със свеж тен на лицето. »маше нещо в очите му. Ѕеше необ€снимо променен.  акво се бе случило?

ѕобутнах една чаша през масата. “ой отказа. –азочарован, но любопитен, аз се почудих какво му се е случило. Ќе приличаше на себе си.

У’айде, какво има?Ф, попитах аз.

“ой ме гледаше право в очите. ѕростичко, но с усмивка, ми каза: У—добих се с религи€.Ф

Ѕ€х ужасен. «начи това било -- миналото л€то полуд€л от алкохола, а сега, както изглежда, се беше чалнал по религи€та. »маше странен бл€сък в очите му. ƒа, старата пушка действително бе обхванат от треска. Ќо нека да му е харли€, нека пропов€два. ќсвен това мо€т джин щеше да трае по-дълго от неговата проповед.

“ой обаче не ми прочете никаква проповед. —ъвсем делово ми разказа, че двама мъже се по€вили в съда и убедили съди€та да отмени присъдата му. –азказали му за една простичка религиозна иде€ и за практическа програма на действие. “ова се случило преди два месеца и резултатът беше очевиден. ѕрограмата действаше!

Ѕеше дошъл, за да сподели сво€ опит с мен - ако исках. Ѕ€х шокиран, но ми бе интересно. “р€бваше да се заинтересувам, защото б€х в безнадеждно положение.

“ой говори в продължение на часове. ¬ паметта ми изникнаха спомени от детството. ѕочти чувах гласа на проповедника, като сед€х в тихите неделни дни там горе, на хълма; виждах как ми предлагат да дам обет за трезвеност, които така и никога не подписах; спомн€х си добродушното презрение на д€до ми към н€кои свещенници и техните де€ни€; твърдото му убеждение, че в небесните сфери звучи музика, но че проповедникът н€ма право да му казва как тр€бва да € слуша; смелоста му да говори за тези неща точно преди да умре - всички тези спомени възкръснаха от миналото. Ѕеше ми трудно да преглъщам.

ќнзи ден по време на войната, когато б€х в старата катедрала на ”йнчестер, отново изникнаха в паметта ми.

ќткрай време в€рвах в по-виша от мене —ила. „есто б€х мислил за тези неща. Ќе б€х атеист. ћного малко хора са наистина атеисти, защото това означава да храниш сл€па в€ра в странното предположение, че вселената е произл€зъла от нищо и че безцелно се стреми към никъде. ћоите интелектуални герои, химиците, астрономите, дори хората, които се занимаваха с въпросите на еволюци€та, предполагаха, че в основата на мирозданието има дълбок смисъл и ритъм.  ак биха могли да съществъват толкова точки и необорими закони, ако не съществуваше разум? ѕросто тр€бваше да в€рвам в ƒуха на ¬селената, които не познаваше граници във времето и пространството. Ќо б€х стигнал само до там.

“ука се раздел€х със световните религии и техните свещеници.  огато говореха за мо€ личен Ѕог, въплъщение на любовта, всемогъществото и смисъла на живота, аз се дразнех и ума ми се затвар€ше пред подобни теории.

ѕризнавах, че ’ристос е съществувал и че бил велик човек. Ќамирах моралното му учение за превъзходно. «а себе си приемах онези части от него, които ми б€ха удобни и не б€ха прекалено трудни; останалото пренебрегвах.

–елигиозните войни, гонени€та и увъртани€та, които б€ха предизвикани от религиозните спорове, ме отвращаваха. »скрено се съмн€вах дали като ц€ло религиите на човечеството са допринесли нещо добро. —ъдейки по това, което б€х вид€л в ≈вропа и след това, силата на Ѕог в човешките дела бе незначителна, а човешкото братство бе една мрачна шега. јко ƒ€волът съществъваше, то той владееше ¬селената и без съмнение господствуваше над мене.

Ќо мо€т при€тел седеше пред мене и €сно за€ви, че Ѕог е направил за него това, което сами€т той не е усп€л да постигне. „овешката му вол€ се бе провалила. Ћекарите го б€ха об€вили за неизличим случай. ќбществото имаше намерение да го постави между четири стени. “ака както и аз, той бе признал, че е напълно победен. —лед това наистина бе възкръснал от смъртта, като се бе издигнал внезапно от дъното до един живот, които бе по-добър от всичко, което бе познавал до тогава.

Ќима тази сила идваше от сами€ него? ќчевидно не беше така. ¬ него н€маше повече сила, отколкото в мен в този момент, а аз н€мах никаква сила.

“ова ме срази. «апочнах да мисл€, че в€рващите все пак имат право. »маше нещо в човешкото сърце, което бе извършило невъзможното. ¬ този момент преразгледах изц€ло възгледите си относно чудесата. ћиналото н€маше значение; право пред мен, от другата страна на кухненската маса, седеше истинско чудо. “о ми носеше добри вести.

¬ид€х, че мо€т при€тел е не само вътрешно променен. “ой си бе създал нова основа.  орените му се б€ха закрепили за нова почва.

¬ъпреки че мо€т при€тел бе жив пример, в мен се та€ха останките от предишните ми предубеждени€. ƒумата Ѕог все още предизвикваше известна антипати€.  огато бе споменато, че може би с Ѕог мога да вл€за в личен конакт, това усещане се усили. Ќе ми допадаше тази иде€. ћожех да приема иде€та за —ъзидателен –азум, ¬семирен –азум или ƒух на ѕриродата, но се съпротивл€вах срещу иде€та за ¬ладика на Ќебесата, колкото и любвеобвилен да беше той. ѕо-късно говорих с много хора, които приемаха нещата по същи€ начин.

ѕри€тел€т ми предложи нещо, което в този момент ми се стори съвсем необичайно. “ой каза: У«ащо не възприемеш свое собствено схващане за Ѕог?Ф

“ова из€вление ме разтърси. “о стопи ледената интелектуална планина, в чи€то с€нка б€х жив€л и треперил толкова много години. Ќай-накра€ достигнах до слънцето.

ѕросто тр€бваше да пожела€ да пов€рвам в сила, по-висша от мен. «а да започна, не се искаше нищо друго. ¬ид€х, че израстването може да започне от тази точка. ¬ърху основата на пълното желание можех да изград€ това, което открих в при€тел€т си. ў€х ли да имам тази вол€? –азбира се, че щ€х да € имам!

ѕо този начин се убедих, че Ѕог се интересува от нас, човешките същества, когато ние √о искаме достатъчно силно. Ќай-накра€ вид€х, почуствах, пов€рвах. «авесата на гордостта и предубеждението падна от очите ми. ¬ид€х един нов св€т.

»стинското значение на моето изжив€ване в  атедралата се разкри пред мен. «а кратък момент б€х изпитал нужда и пожелах Ѕога. »зпитах смирено желание “ой да дойде при мен - и “ой дойде. Ќо скоро усещането за Ќеговото присъствие бе изтласкано от светската суета, ко€то се таеше преди всичко в мен. » така продължи и по-нататък.  олко сл€п б€х!

¬ болницата ме освободиха от алкохола за последен път. Ћечението се налагаше, защото показвах признаци на делириум тременс.

“огава аз смирено предложих себе си на Ѕог, така както тогава √о разбирах, да направи с мен това, което намери за добре. Ѕез никакви задръжки се поставих под Ќеговото ръководство и се оставих на Ќеговите грижи. ѕризнах за първи път, че сами€т аз не представл€вам нищо, че без Ќего съм загубен. Ѕезмилостно се изправих срещу греховете си и пожелах мо€т новооткрит ѕри€тел да ги отстрани изц€ло. ќт тогава не съм пил.

ћо€т съученик дойде да ме посети и аз го запознах подробно с проблемите и недостатъците си. Ќаправихме списък на хората, които б€х наранил или спр€мо които изпитвах непри€зън. »зразих пълната си готовност да се срещна с тези хора и да призна€ грешките си. Ќикога н€маше да ги критикувам. “р€бваше да направ€ всичко, което ми бе по силите, за да поправ€ грешките си.

“р€бваше да изпитам нови€ си начин на мислене, в които Ѕог бе осъзнат. ѕо този начин здравомислието щеше да се превърне в необичаен начин на мислене.  огато имах съмнени€, тр€бваше да сто€ спокойно и да мол€ да ми бъде посочен път€т и да ми бъде дадена сила, за да се справ€ с проблемите си така, както “ой би искал. Ќикога не тр€бваше да искам нещо за себе си, освен ако това не носеше полза за другите. —амо тогава можех да очаквам да получа нещо. и щеше да ми бъде дадено много.

ѕри€тел€т ми обеща, че когато направ€ всичко това, ще встъп€ в нови взаимоотношение със —ъздател€ си; че ще притежавам всички елементи на един начин на живот, които да отговар€ на всичките ми проблеми. ќсновните изисквани€, за да го постигна, б€ха в€рата в силата на Ѕог и достатъчно желание, честност и смирение, за да въведа и поддържам нови€ ред в живота си.

ѕросто, но не и лесно - за това тр€бваше да бъде платена определена цена. “р€бваше да разруша егоцентризма си. “р€бваше да се обръщам за всичко към ќтеца на —ветлината, който стои над всички нас.

“ова б€ха революционни и драстични предложени€, но в момента, когато напълно ги приех, ефектът им наподоб€ваше електрически шок. »зпитах чувство на победа, последвано от такова спокойствие и ведрина, каквито дотогава не б€х познавал. Ѕ€х изпълнен със сигурност. „увствах се издигнат, като че ли силни€т, чист в€тър на върха на планината издухваше всичко лошо. Ѕог достига до повечето хора постепенно, но Ќеговото върху мен бе внезапно и пълно.

«а момент изпаднах в паника и повиках мо€ при€тел лекар€, за да го попитам дали все още съм с ума си. “ой с удивление ме слушаше, докато говорех.

Ќай-накра€ поклати глава и каза: У— теб се е случило нещо, което аз не разбирам. Ќо по-добре се придържай към него.  аквото и да е, то е по-добро от това, което беше предиФ. ƒобри€т доктор сега вижда много хора, които минават по същи€ път. “ой знае, че наши€т опит е реалност.

ƒокато лежах в болницата, ми мина мисълта, че има хил€ди безнадежни алкохолици, който може би щ€ха да бъдат щастливи да получат това, което ми бе дарено. ћоже би можех да помогна на н€кои от т€х. ќт сво€ страна те щ€ха да работ€т с други.

ѕри€тел€т ми бе подчертал, че е абсолютно необходимо да прилагам тези принципи във всичките си дела. ќсобено важно бе да работ€ с други така, както той бе работил с мен. “ой казваше, че в€рата без дела е мъртва.  олко в€рно бе това за алкохолика! «ащото ако един алкохолик не усъвършенства и разшир€ва духовни€ си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитани€ и житейски затруднени€. јко не действува, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. “огава в€рата наистина ще загине. — нас нещата сто€т точно така.

∆ена ми и аз се отдадохме с ентусиазъм на иде€та да помагаме на други алкохолици да намер€т отговор за проблемите си. ћоментът беше много подход€щ, защото старите ми делови партньори се отнас€ха към мен скептично в продължение на година и половина и през този период аз имах много малко работа. ѕо това време не б€х много добре и ме заливаха вълни на самосъжаление и чуство на обида. “ова пон€кога почти ме довеждаше до пиене, но аз скоро открих, че когато нищо друго не помагаше, работата с друг алкохолик усп€ваше да спаси този ден. ћного пъти в отча€нието си отивах до старата си болница. —лед като поговорех на н€кой човек там, се усещах неверо€тно приповдигнат и стъпвах на краката си. “ова е рецептата, ко€то помага в тръдни минути.

«апочнахме да се сдобиваме с много нови при€тели и между нас се зароди братство, сплот€вано от чудесното чувство за принадлежност. Ќие наистина се радваме на живота, дори в моменти на напражение и трудности. ¬ид€х стотици семейства да прав€т първите си крачки по път€, които наистина води нан€къде; вид€х най-невъзможните семейни ситуации да се оправ€т; вид€х как изчезват горчивината и озлоблението. ¬ид€х мъже да излизат от психиатричните клиники и да заемат отново достойно м€сто в семействата си и обкръжението си. Ѕизнесмени и професионалисти отново си възвръщаха репутаци€та. ≈два ли има н€каква форма на непри€тности и трагедии, които да не са преодолени от нас. ¬ един западен град и неговите околности има около хил€да като нас и семействата ни. Ќие често се срещаме, за да могат новодошлите да намер€т братството, което търс€т. Ќа тези непринудени срещи могат да се вид€т от 50 до 200 човека. Ќие израстваме по брой и по сила.

ѕиещи€т алкохолик не е привликателна фигура. –аботата ни с т€х е пон€кога изнурителна, комична или трагична. ≈дин нещастник се самоуби в мо€ дом. “ой не можеше или не искаше да приеме наши€ начин на живот.

» все пак в нашата работа има много веселие. ѕредполагам, че н€кои хора могат да бъдат шокирани от това, че привидно се занимаваме със земни дела и сме неуместно весели. Ќо под повърхността има едно страшно откровение. ¬€рата тр€бва да действува денонощно във и чрез нас или всички ще загинем.

ѕовечето от нас см€тат, че е излишно да търсим повече ”топи€та. ћечтаната зем€ е пред нас - точно тук и сега. ¬секи ден простичките думи на мо€ при€тел, произнесени в нашата кухн€, се умножават и разпростран€ват в разшир€ващ се кръг, носещ мир на зем€та и добра вол€ на хората.

Bill W, съосновател на јј, починал на 24 януари 1971 г.

ѕрез 1996г. јј има повече от 86 хил€ди групи.

пїњ

–Ы–µ—З–µ–љ–Є–µ –љ–∞ –∞–ї–Ї–Њ—Е–Њ–ї–Є–Ј–Љ–∞, –Р–Р –≥—А—Г–њ–∞ "–Я—А–Њ–±—Г–ґ–і–∞–љ–µ" –°—В–∞—А–∞ –Ч–∞–≥–Њ—А–∞