пїњ

13. ошмарът на доктор Ѕоб - —ъосновател на "јнонимни јлкохолици".


 «а рождена дата 

на нашето ќбщество се приема първи€т ден на неговата

посто€нна трезвеност - 10 юни 1935 година.

ƒо 1950, годината на неговата смърт, той предаде посла-

нието на јј на повече от 5000 мъже и жени алкохолици, като

на всички т€х оказваше медицинска помощ, без да мисли за

възнаграждение.

¬ тази изключителна дейност в болницата —вети “омас в

јкрон, ќхайо, той бе подпомаган от сестра »гнаци€, един

от най-големите при€тели, който нашето Ѕратство

н€кога е познавало.

–оден съм в малко градче в Ќова јнгли€ с население приблизително седем хил€ди души. ƒоколкото си спомн€м, моралното равнище на хората бе доста над средното. ¬ околностите не се продаваха бира и алкохол, освен в един щатски магазин, в който човек можеше да си купи половин литър, ако продавачът се убеди, че той найстина му тр€бва. Ѕез доказателства чакащи€ купувач щеше да си излезе с празни ръце -- без онова, което впоследствие започнах да приемам като панаце€ за всички човешки беди. Ѕолшинството от почтените хора в градчето гледаха на тези, който си поръчваха алкохол от Ѕостън или Ќю …орк, с гол€мо недоверие и неодобрение. ¬ градчето имаше много църкви и училища, в който започнах обучението си.

Ѕаща ми бе професионалист с всепризнати способности и както той, така и майка ми, участваха активно в делата на църквата. » баща ми, и майка ми б€ха с интелект доста над средни€.

«а мое нещастие аз б€х единственото им дете, което веро€тно породи егоизма, който изигра такава важна рол€ в развитието на алкохолизма ми.

ќт детството до гимнази€та повече или по-малко аз б€х принуждаван да посещавам църквата, неделното училище и вечерната служба, вечерите на христи€нското усърдие в понеделник и пон€кога срещите за молитва в ср€да. ¬сичко това ме накара да взема решението да не прекрачвам прага на църквата, щом се освобод€ от родителски€ надзор. —триктно се придържах към това решение през следващите четиридесет години, освен в случаите, когато би било неразумно да отсъствам.

—лед гимнази€та прекарах четери години в един от най-добрите колежи в страната, в които пиенето бе основното извънучебно занимание. ѕочти всички се занимаваха с това. јз се отдавах все повече и повече на пиенето и се забавл€вах чудесно без много непри€тности, било физически, било финансови. »зглежда б€х в състо€ние да се възстанов€вам на следващата сутрин по-лесно от при€телите си по чашка, който б€ха наказани (или може би благословени) да страдат от сутрешно гадене. Ќито веднъж не страдах от главоболие, което ме кара да да в€рвам, че б€х алкохолик още от самото начало. ∆ивотът ми изглежда се въртеше около това да прав€ каквото си искам, без да се съобраз€вам с правата, желани€та или привилегиите на когото и да е било, като тази мо€ нагласа на ума се затвърждаваше все повече с течение на годините. ƒипломирах се "с отличие" в очите на пиещото братство, но не и в очите на ƒекана.

—ледващите три години прекарах в Ѕостон, „икаго и ћонреал на работа в една гол€ма машиностроителна компани€, като продавах оборудване за железниците, газови двигатели и много други стоки на тежката промишленост. ѕрез тези години пиех толкова, колкото ми позвол€ваше кеси€та, все още без да плащам прекалено скъпо, въпреки че по това време започна да ме тресе сутрин. ѕрез тези три години загубих само половин ден от работа.

—ледващата ми стъпка бе да започна да изучавам медицина, като вл€зох в един от най-големите университети в страната. “ам се отдадох на пиенето още по-усърдно от преди. “ъй като имах способността да поглъщам огромни количества бира, приеха ме в едно от обществата на пиещите и скоро се превърнах в един от неговите водачи. ћного сутрини тръгвах на зан€ти€ и макар че б€х напълно подготвен, връщах се обратно в общежитието, защото треперех и не смеех да вл€за в аудитори€та, за да не направ€ сцена, ако се случи да ме изпитат.

Ќещата върв€ха все по-зле до пролетта на втората година, когато след едно продължително запиване реших, че н€ма да мога да завърша курса, опаковах си нещата и заминах на юг, за да прекарам един месец в една ферма, собственост на мой при€тел.  огато мъглата в главата ми се разсе€, реших, че е било глупаво да напусна училище и че ще е по-добре да се върна и да продължа следването си.  огато достигнах до университета вид€х, че ръководството на факултета има съвсем други намерени€. —лед много разправии ми разрешиха да се върна и да се €в€ на изпитите, всички от които изкарах задоволително. ѕрофесорите обаче б€ха възмутени и ми за€виха, че ще се опитат да се справ€т и без моето присъствие. —лед много болезнени спорове ми бе издаден документ за взетите изпити и през есента постъпих в трети курс в друг от водещите университети на страната.

“ам пи€нството ми се влоши толкова много, че момчетата от общежитието, в което живеех, б€ха принудени да повикат баща ми, който измина дълъг път, за да се опита напразно да ме вкара в прави€ път. ”сили€та му обаче б€ха безрезултатни, защото аз продължих да пи€ и пиех значително по-големи количества концентриран алкохол, отколкото по-рано.

 огато наближи изпитната сеси€, аз вл€зох в особено тежък запой.  огато отидох на писмените изпити, ръката ми трепереше толкова силно, че не можех да държа молива. ѕредадох поне три съвършено празни въпросника. —късаха ме, разбира се, а това означаваше, че тр€бва да повтор€ последните два семестъра и да остана напълно трезвен, ако искам да се дипломирам. “ака и постъпих, като показах пред ръководството на факултета задоволителни резултати както по отношение на поведението си, така и по успех.

ѕоведението ми бе толкова добро, че усп€х да спечел€ едно много завидно м€сто като стажант в един западен град, където прекарах две години. ѕрез тези две години б€х толкова зает, че почти не напусках болницата. —ледователно не можех да изпадна в беда.

 огато тези две години свършиха, отворих кабинет в центара на града. »мах пари, много време и сериозни проблеми със стомаха. —коро открих, че две чашки облекчават стомашните ми болки поне за н€колко часа, така че не ми бе трудно да се върна към предишното прекомерно пиене.

ѕо това време вече започнах да плащам прекалено скъпо физически и с надеждата да получа облекчение доброволно се затворих поне десетина пъти в едно от местните отрезвителни. —ега се намирах между —цила и ’арибда, защото ако не пиех, стомахът ме измъчваше, а ако пиех, ме измъчваха нервите. —лед три години на такова поведение се озовах в местната болница, кадето се опитаха да ми помогнат, но аз карах при€телите си тайно да ми нос€т по един литър или крад€х алкохол от болницата и затова състо€нието ми бързо се влоши.

¬ крайна сметка баща ми бе принуден да изпрати един лекар от родни€ ми град, който усп€ по н€какъв начин да ме върне там и аз прекарах два месеца на легло преди да успе€ да изл€за от къщата. ќстанах в града още два-три месеца, а след това се върнах, за да поднов€ практиката си. ћисл€, че б€х много уплашен или от случилото се, или от лекар€, или пък и от двете, поради което не се докоснах до алкохол до въвеждането на сухи€ режим в страната.

 огато бе приета осемнадесетата поправка на конституци€та, аз се почувствах в безопасност. «наех, че всеки ще купи според възможностите си по н€колко бутилки или каси, но скоро запасите ще се изчерп€т. —ледователно нищо н€маше да стане, ако пиех по малко. ѕо това време не си давах сметка, че правителството даваше възможност на нас, лекарите, да разполагаме с неограничени запаси, нито пък знаех нещо за търговците на контрабандни напитки, които скоро се по€виха на хоризонта. ¬ началото пиех умерено, но ми тр€бваше много малко време, за да се върна към старите си навици, които преди ме б€ха довели до катастрофа.

ѕрез следващите н€колко години развих две отчетливи фобии. ≈дната беше страхът, че н€ма да мога да засп€, а другата, че ще остана без алкохол. “ъй като не разполагах с кой знае какви финансови средства, знаех, че ако не съм достатъчно трезвен, за да печел€ пари, ще остана без алкохол. «атова през по-гол€мата част от времето не пиех сутрин, въпреки че страшно много ми се искаше да го направ€, а вместо това поглъщах огромни дози успокоителни, за да спра треперенето, което ме измъчваше ужасно. ѕон€кога се поддавах на сутрешното си желание за пиене, но когато го правех, само след н€колко часа не б€х в състо€ние да работ€. “ова намал€ваше шансовете ми незабел€зано да си взема алкохол за в къщи, което от сво€ страна водеше до една безсънна нощ, последвана от непоносимо треперене на сутринта. ѕрез последващите петнадесет години запазих достатъчно здрав разум, за да не ход€ в болницата, ако съм пил, като много р€дко в такива случаи приемах пациенти. ѕон€кога се криех в един от клубовете, в които членувах, а пон€кога се настан€вах в хотел под фалшиво име. ¬ъпреки това при€телите ми обикновено ме откриваха и ако ми обещаеха, че н€ма да ми се карат, се прибирах в къщи.

јко жена ми имаше намерение да излезе след обед, аз тайно вкарвах в къщи големи запаси от алкохол и ги криех в сандъка за въглища, в шкафа за мръсни дрехи, над рамките на вратите, над гредите в мазето и в процепите между тухлите. »зползвах също стари куфари и шкафове, старата кофа за боклук и дори сандъка за пепел. Ќикога не използвах казанчето в тоалетната, защото ми се струваше прекалено €вно м€сто. ѕо-късно открих, че жена ми редовно го е провер€вала. —лагах четвъртлитрови бутилки в кожена ръкавица и € хвърл€х над задната порта, когато зимните дни ставаха достатъчно тъмни. ѕознати€т ми контрабандист криеше алкохол под задната стълба, откъдето можех да го вземам когато ми е удобно. ѕон€кога го криех в джобовете си, но т€х ги провер€ваха и това стана прекалено рисковано. —лагах го също така и в стограмови бутилчици, които криех в чекмеджето с чорапите. ¬сичко това работеше добре, докато с жена ми не гледахме ”олъс Ѕири в "Ѕуксирът јни", след което с контрабандата в бельото и чорапите бе приключено.

Ќ€ма да отнемам време, за да разказвам за всичките си приключени€ по болниците и санаториумите.

ѕрез ц€лото това време нашите при€тели повече или по-малко започнаха да стран€т от нас. Ќе ни канеха на гости, защото сигурно щ€х да се напи€, а жена ми не смееше да покани гости у нас по същата причина. —трахът ми от безсънието ме караше да се напивам вс€ка нощ, но за да успе€ да се сдоби€ с още алкохол за следващата нощ тр€бваше да бъда трезвен през ден€, поне до четири часа. “ози ред на нещата продължи с малки прекъсвани€ цели седемнадест години. Ѕеше истински кошмар, това печелене на пари, купуване на алкохол, вкарването му тайно в къщи, напиването, сутрешното треперене, огромни дози успокоителни, за да мога да спечел€ още пари и тъй нататък до втръсване. ќбещавах на жена си, на при€телите и на децата си, че н€ма да пи€ повече, но тези обещани€ р€дко усп€ваха да ме задържат трезвен дори до кра€ на ден€, макар че б€х много искрен, когато ги давах.

«а доброто на тези, които са склонни да експериментират, тр€бва да спомена за тъй наречени€ бирен експеримент.  огато бе възобновено производството на бира, си помислих, че съм в безопасност. ћожех да пи€ колкото искам. “€ не можеше да ми навреди -- никой не можеше да се напие с бира. » така, аз напълних мазето с разрешението на добрата ми съпруга. Ќе мина много време и започнах да изпивам поне по каса и половина на ден. «а два месеца наддадох петнадесет килограма, заприличах на прасе и започнах да се задъхвам. —лед това ми хрумна, че когато човек мирише силно на бира, никой не може да каже какво друго е пил и затова започнах да подсилвам бирата с концентриран алкохол. –азбира се, резултатът бе ужасен и с това бирени€ експеримент приключи.

ѕо времето на бирени€ експеримет съдбата ме свърза с хора, които ме привл€коха с вида си на уравновесеност, здраве и щастие. “е говореха без смущение, което аз не можех да постигна, чувстваха се винаги удобно и изглеждаха щастливи. јз б€х стеснителен и най-често се чувствах неудобно, здравето ми бе разклатено и посто€нно се чувствах без настроение. ”сещах, че те притежават нещо, което аз н€мах и от което бих могъл да се възползвам. Ќаучих, че това е нещо духовно, което не ми харесваше много, но си мислех, че н€ма да ми навреди. ѕрез следващите две и полувина години посветих на тази тема много време и усилие, но все пак се напивах вс€ка нощ. ѕрочетох всичко, което усп€х да откри€ и говорих с всеки, който знаеше нещо по въпроса.

∆ена ми про€ви сериозен интерес и тъкмо нейни€ интерес поддържаше и мо€, макар че и през ум не ми минаваше, че в това се крие отговорът на алкохолни€ ми проблем. Ќикога н€ма да узна€ как мо€та жена усп€ да съхрани в€рата и смелостта си през всички тези години, но т€ го направи. «на€, че ако не бе усп€ла, аз щ€х да загина преди много години. ѕо н€каква причина ние, алкохолиците, сме надарени със способноста да намираме най-добрите жени на света. Ќе зна€ защо им е писано да понас€т всички мъчени€, на които ги подлагаме.

ѕриблизително по това време една госпожа се обади на жена ми една събота след об€д, като каза, че иска да отида тази вечер у т€х и да се срещна с неин при€тел, който би могъл да ми помогне. Ѕеше в ден€ преди ƒен€ на майката и аз се б€х върнал в къщи пи€н с н€какво цвете в сакси€, което тръснах на масата, след което се качих горе и изпаднах в безсъзнание. Ќа следващи€ ден т€ се обади отново. “ъй като исках да бъда учтив, макар и да се чувствах много зле, се съгласих да отидем, но усп€х да изтръгна от жена си обещанието, че н€ма да стоим повече от петнадесет минути.

¬л€зохме в нейни€ дом точно в пет часа, а си тръгнахме в единадесет и петнадест. ѕо-късно имах още н€колко по-къси разговора с този човек и отведнъж спр€х да пи€. “ози сух период продължи приблизително три седмици; тогава отидох в јтлантик —ити за н€колко дни, за да присъствам на срещата на едно национално дружество, на което б€х член. ¬ъв влака изпих всичкото уиски, с което разполагаха и по път€ към хотела си купих н€колко литра. “ова бе в недел€. —ъщата нощ се напих, в понеделник останах трезвен до след вечер€ и след това отново се напих. ѕих колкото ми държеше в бара, след което отидох в ста€та си, за да си допи€. ¬торник започнах от сутринта, като до об€д се б€х подредил. “ъй като не исках да изпадам в неудобно положение, напуснах хотела. ѕо път€ към гарата купих още алкохол. “р€бваще да чакам извесно време до пристигането на влака. —лед това не си спомн€м нищо, докато не се събудих в къщата на един при€тел, в един град недалече от къщи. “ези добри хора съобщиха на жена ми, ко€то изпрати мо€ нов при€тел да ме прибере. “ой дойде, заведе ме до дома, сложи ме да си легна, даде ми н€колко чашки вечерта и една бутилка бира на следващата сутрин.

“ова стана на 10 юни 1935 година и това бе последната ми чаша. ќт тогава до сега, когато пиша, са минали почти четири години.

≈стествено, бихте могли да си зададете въпроса: " акво толкова направи или каза този човек, което други не б€ха правили или казвали?" “р€бва да се има предвид, че б€х чел много и б€х говорил с всички, които знаеха или си мислеха, че зна€т нещо за алкохолизма. “ози човек бе преминал през дълги години на ужасно пиене, бе прежив€л повечето известни на пи€ниците нещасти€, но се бе възстановил благодарение точно на това нещо, което аз се опитвах да приложа, т.е. на духовни€ подход. “ой ми даде информаци€ за алкохолизма, ко€то безспорно ми помогна. ћного по-важно обаче беше това, че той бе първото човешко същество, с което н€кога съм говорил, което говореше за алкохолизма от собствен опит. — други думи той говореше на мо€ език. “ой знаеше всички отговори, но не защото ги бе прочел в книгите.

„удесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно прокл€тие, което ме измъчваше. «дравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. —емейни€ ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.

ќтдел€м много време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го жела€т и се нужда€т от него. ѕрав€ го по четири причини:

1. ќт чувство на дълг. 2. «ащото ми достав€ удоволствие. 3. «ащото когато постъпвам така аз изплащам задължени€та си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос- ланието. 4. «ащото всеки път, когато го прав€, се осигур€вам срещу възможно подхлъзване.

«а разлика от повечето членове на нашето общество, желанието за пиене не ме напусна през първите две години и полувина на въздържание. “о почти винаги бе в мен.Ќо в нито един момент не б€х готов да отстъп€. „увствах се ужасно, когато виждах при€телите си да пи€т, а знаех, че аз не мога да го прав€, но се принуждавах сам да в€рвам, че макар и н€кога да съм имал същото право, толкова много съм злоупотреб€вал с него, че то ми е било отнето. «атова не тр€бва да хленча, защото в крайна сметка никой никога не ми е наливал насила алкохол в гърлото.

јко мислите, че сте атеист, агностик, скептик или притежавате друга форма на интелектуална гордост, ко€то ви пречи да приемете това, което е написано в тази книга, то аз ви съжал€вам. јко все още мислите, че сте достатъчно силни, за да се справите сами, то това е ваша работа. Ќо ако вие наистина искате да се откажете от алкохола завинаги и искрено чувствате, че се нуждаете от помощ, то ние знаем, че можем да ви предложим решение на проблема. “о винаги ще оправдава надеждите ви, ако подхождате към него дори с половината от усърдието, което н€кога сте влагали, за да се сдобиете с алкохол.

¬аши€ Ќебесен ќтец никога н€ма да ви изостави!

пїњ

–Ы–µ—З–µ–љ–Є–µ –љ–∞ –∞–ї–Ї–Њ—Е–Њ–ї–Є–Ј–Љ–∞, –Р–Р –≥—А—Г–њ–∞ "–Я—А–Њ–±—Г–ґ–і–∞–љ–µ" –°—В–∞—А–∞ –Ч–∞–≥–Њ—А–∞