1.Мнението на лекаря

До всички заинтересувани:

Аз съм се специализирал в лечението на алкохолизма в продължение на много години.

В края на 1934 лекувах пациент, който, макар и компетентен и преуспяващ бизнесмен, беше алкохолик от онези случаи, които бях започнал да приемам за безнадежни.

По време на третия курс на лечение той достигна до някои идеи относно един възможен начин за възстановяване. Като част от собственото си лечение той започна да представя схващанията си пред други алкохолици, като настояваше, че и те самите трябва да постъпват по същия начин с други болни. Това се превърна в основата на едно бързо разрастващо се братство, съставено от тези хора с техните семейства. Този човек и повече от сто други очевидно се бяха възстановили.

Лично аз познавам много случаи, при които другите методи се бяха провалили изцяло.

Тези факти са от изключително значение от медицинска гледна точка; поради огромните възможности за разрастването на тази група, те могат да означават нова епоха в историята на алкохолизма. Може би тези хора държат в ръцете си средство за възстановяване на хиляди други в същото положение.

Можете с пълно доверие да се отнесете към всичко, което разказват за себе си.

Най-искрено ваш,
д-р Уилиам Силкюрт

Лекарят, който по наша молба ни даде това писмо, бе така любезен да изложи своите виждания в по-обширно изявление, представено по-долу. В това изявление той твърди, че ние, които сме изстрадали мъченията на алкохолизма, трябва да вярваме, че тялото на алкохолика е също толкова увредено, колкото и неговия ум. Не ни стигаше само това да чуем, че не можем да се приспособим към живота, че бягаме от действителноста или че имаме дори психически отклонения. За някои от нас тези неща бяха до известна степен, всъщност до голяма степен - верни. Но ние сме сигурни, че и телата ни боледуваха. Ние сме убедени, че всяко описание на алкохолика, в което не е включен този физически фактор, е непълно.

Теорията на лекаря, че сме алергични към алкохола, представлява интерес за нас. Тъй като не сме специалисти, може би нашето мнение относно правилността на това схващание няма особено значение. Но като бивши проблемни пиячи можем да заявим, че неговото твърдение има смисъл. То изяснява много неща, за които иначе не бихме намерили обяснение.

Въпреки че нашата програма е изградена на духовна и алтруистична основа, ние сме привърженици на болничното лечение за тези алкохолици, които са прекалено объркани или интоксикирани. В повечето случаи е необходимо да се избистри умът на човека, преди да подходим към него, тъй като в такъв момент ще му бъде по-лесно да разбере и приеме това, което му предлагаме.

Лекарят пише:

Темата, представена в тази книга, според мен има огромно значение за хората, засегнати от алкохолна пристрастеност.

Казвам това след дългодишен опит като Главен лекар на една от най-старите болници в страната, в която се лекуват хора, пристрастени към алкохола и наркотиците.

Поради това изпитах истинско удовлетворение, когато ме помолиха да добавя няколко думи към една тема, която е представена толкова майсторски на тези страници.

Ние лекарите, отдавна си даваме сметка, че алкохолиците се нуждаят изключително много от някъкъв вид морална психология, но приложението й бе свързано с трудности, надминаващи очакванията ни. Може би с ултрасъвременните стандарти и научния поход към всяко нещо ние не сме подготвени достатъчно, за да успеем да приложим силите на доброто, които стоят извън нашето синтезирано познание.

Преди много години един от водещите автори на тази книга бе на лечение в нашата болница и по време на своя престой той възприе някои идеи, които веднага започна да прилага на практика.

По-късно той помоли да му бъде разрешено да разкаже историята си на други пациенти на болницата и след известни колебания ние се съгласихме. Случаите, които проследихме внимателно, бяха изключително интересни; всъщност много от тях бяха смайващи. Така както ги опознахме, безкористността на тези хора, пълното отсъствие на стремеж към някаква изгода, техния дух на съпричастие наистина могат да вдъхновят човек, който дълги години е полагал усилия в областта на алкохолизма. Те вярват в себе си, но още повече вярват в Силата, която издърпва хроничните алкохолици от преддверията на смъртта.

Разбира се, алкохоликът трябва да бъде освободен от физическия стремеж към алкохола, а за това често се налага определено болнично лечение, за да могат след това психологичните мерки да доведат до максимално въздействие.

Ние вярваме - и изказахме това предположение преди няколко години - че действието на алкохола върху тези хронични алкохолици е проява на алергия; че непреодолимото желание за пиене е явление, което се проявява само при тази група, но никога при средностатистическития умерен пияч. Този алергичен тип пиячи никога не могат да употребяват алкохол в каквато и да е форма без опасност от реация, а щом като веднъж са си изградили навик и немогат да се откажат от него, след като са загърбили самоувереността си, опората в човешки неща, проблемите им започват да ги затрупват и стават невероятно трудни за преодоляване.

Празните емоционални призиви рядко помагат. Посланието, което може да привлече и задържи интереса на тези алкохолици, трябва да има дълбочина и тежест. В почти всички случаи идеалите им трябва да се основават на сила, по-могъща от тях, за да могат те отново да изградят живота си.

Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малките деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учудват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.

Мъжете и жените пият, преди всичко защото харесват ефекта, породен от алкохола. Усещането е толкова неустоимо, че дори когато признават, че алкохолът уврежда, след известно време не могат да отличат истинското от лъжливото. На тях животът им на алкохолици им изглежда единственият им нормален живот. Те са неспокойни, раздразнителни и недоволни, ако не могат отново да изпитат чуството на облекчение и комфорт, което настъпва веднага след поемането на няколко чашки - онези чашки, които те виждат, че другите поемат безнаказано. След като са отстъпили пред желанието отново, така както правят много други, и се появи пристрастието, те минават през добре изветните фази на запой, от които излизат с угризения на съвестта и с твърдото решение никога повече да не пият. Това се повтаря отново и отново, и ако не претърпят пълна психическа промяна, надеждата тези хора да се възстановят е съвсем малка.

От друга страна - колкото и странно да изглежда това за хората, които не разбират, -- щом веднъж настъпи психическа промяна, същия този човек, който преди изглеждаше обречен, които преди имаше толкова проблеми, че изглеждаше невъзможно някога да успее да ги разреши, изведнъж с лекота успява да контролира желанието си да пие, като от него се изисква единствено да следва няколко прости правила.

Към мен са отправяни искрени и отчаяни призиви: “Докторе, не мога да продължавам така! Имам всичко, за което си струва да се живее! Трябва да спра, но немога! Трябва да ми помогнете!”

Изправен пред този проблем, ако лекарят е откровен пред себе си, той понякога трябва да признае собствената си безпомощност. Въпреки че влага всичко, на което е способен, това често не е достатъчно. Чувства, че за да се постигне основната психическа промяна, понякога е необходимо нещо повече от човешките сили. Въпреки че общия брой на възстановените след психиатрично лечение е значителен, ние лекарите трябва да признаем, че сме постигнали много малко за решаване на цялостния проблем. Много хора не се поддават на обичайния психологически поход.

Не съм съгласен с тези, които приемат, че алкохолизмът е изцяло въпрос на умствен контрол. Имал съм много пациенти, които, например в продължение на месеци бяха работили върху даден проблем или сделка, а на определена дата нещата трябваше да бъдат уредени благоприятно. Ден или два преди определената дата те пийваха по малко. И непреодолимото желание за алкохол изведнъж изместваше всичките им интереси до такава степен, че не се явяваха на важните срещи. Тези хора не пиеха, за да избягат; те пиеха, за да преодолеят едно желание, което бе извън умствения им контрол.

Непреодолимото желание за пиене води до редица положения, поради които хората са готови да принесат върховната жертва, но не и да продължат да се борят.

Класифицирането на алкохолиците е много трудно, а неговите детайли не са обект на тази книга. Има, разбира се, психопати, които са емоционално неустойчиви. Ние всички познаваме този тип хора. Те постоянно “зарязват завинаги”. Страдат от прекалени угризания на съвестта и правят много планове, но никога не взимат решение.

Има хора от типа на този, който не желае да си признае, че не може да пие. Той планира различни начина на пиене. Сменя вида алкохол или обкръжението си. Има хора от типа на този, който винаги вярва, че след известен период от време, в които не е пил нищо, може отново да пие без каквато и да е опасност. Съществува и маниакално-депресивен тип, който вероятно приятелите му най-трудно могат да разберат и за който може да се напише цяла глава.

Освен това има и хора, които са напълно нормални във всяко едно отношение, с изключение на въздействието на алкохола върху тях. Те често са способни, умни, дружелюбни хора.

Всички те, както и много други, имат една обща черта: не могат да започнат да пият, без да се появи непреодолимото и неконтролируемо желание да продължат. Това явление, както вече посочихме, вероятно е проява на алергия, която отличава тези хора и ги обособява в отделна категория. Нито една от известните ни форми на лечение не е успявала да го изкорени окончателно. Единственото средство, което трябва да им предложим, е пълното въздържание.

Това твърдение ни хвърля веднага в горещи спорове. Много е написано както за, така и против него, но общото становище между лекарите е, че повечето хронични алкохолици са обречени.

Какво е решението на проблема? Вероятно най-добре ще успея да отговоря като разкажа за опита, който натрупах с един от пациентите си.

Година преди въпросния случай, в болницата бе доведен човек за лечение от хроничен алкохолизъм. Беше само частично възстановен след кръвоизлив на стомаха и вероятно имаше патологични умствени нарушения. Беше загъбил практически всичко, за което си струва да се живее и можеше да се каже, че живее, само за да пие. Той откровено признаваше и вярваше, че за него няма надежда. След отстраняване на алкохола не бе открито трайно мозъчно увреждане. Той прие програмата, очертана в тази книга. След една година дойде да ме посети и аз изпитах странно усещане. Познах го по името и отчасти разпознах чертите му, но всяка прилика завършваше дотук. От една трепереща, отчаяна, изнервена развалина, се бе появил човек, изпълнен с увереност и удовлетворение от живота. Поговорих с него за известно време, но не бях в състояние да си наложа да приема, че съм го познавал някога. За мен това бе напълно непознат човек и така си тръгна. Измина дълго време без той да се върне към алкохола.

Когато изпитвам потребност от морална подкрепа, често си мисля за друг пациент, представен от известен лекар от Ню Йорк. Пациентът сам си бе поставил диагнозата и след като бе решил, че положението му е безнадеждно, се бе скрил в една изоставена барака, решен да умре. Той бе намерен от една спасителна команда и ми бе доведен в окаяно състояние. След физическото му възстановяване, той проведе с мен разговор, в който откровено заяви, че смята всяко лечение за излишно пилеене на усилия, ако не мога да му гарантирам, което никoй друг не бе правил, че в бъдеще ще има необходимата “сила на волята”, за да се противопостави на желанието за пиене.

Алкохолният му проблем бе толкова сложен, а депресията му толкова задълбочена, че приехме, че единствената надежда за него е това, което тогава наричахме “морална психилогия”, като се съмнявахме дали дори тя ще има някакъв ефект.

И все пак той “се предаде” на идеите, представени в тази книга. От дълги години не е пил. Виждам го отвреме на време и той сега е един завиден представител на човечеството.

Искрено съветвам всеки алкохолик да прочете старателно тази книга и дори в началото да е искал да се надсмее, може би ще пожелае да се помоли.

д-р Уилиям Д. Силкюрт