7.Да действаме.

След като направихме преглед на самите себе си какво да правим с него? Бяхме опитали да възприемем ново поведение, нови взаимотношения със създателя си и да открием препятствията по нашият път. Бяхме си признали някои недостатъци; в общи линии разбирахме в какво се състои основният ни проблем; при прегледа бяхме видели слабостите си.Сега те трябва да бъдат отстранени. Това се иска от нас да действаме, което на практика означава да признаем пред Бог,пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си. Това ни довежда до Стъпка пета от програмата за възстановяване, за която споменахме в предишната глава.

Това вероятно е трудно, особено що се отнася до обсъждането на недостатъците ни с друг човек . Мислим си, че сме направили достатъчно, когато признахме тези неща пред себе си. Но това не е сигурно. В действителност самопреценка се оказва недостатъчна. Мнозина от нас сметнаха, че трябва да направят нещо повече. Много по лесно ще възприемем необходимоста да обсъждаме недостатъците си с друг човек, ако първо сме разбрали мотивите да го направим. Най-важният мотив се състои в това, че ако прескочим тази жизнено важна стъпка, може би няма да успеем да се справим с пиенето. Много пъти новодошлите се опитват да прикрият някои факти от своя живот. Като се опитваха да избегнат това унизително усещане те се обръщаха към по-лесни начини и почти неизменно се напиваха. Тъй като се придържаха към останалата част от програмата, те се чудеха къде се провалят. Ние смятаме, че това се дължи на факта, че те никога не бяха прочиствали напълно напълно дома си. Вярно,че си бяха направили духовен преглед, но същевременно избягваха някои от най-лошите неща. На тях само им се струваше, че са се отърсили от егоизма си; на тях само им се струваше че са се смирили. Те обаче нямаше да научат достатъчно за смирението, безстрашието и честността, така както ние го смятаме за необходимо, докато не разкажеха целият си живот на друг.

Повече от всеки друг, алкохолика води двоен живот. До голяма степен той е актъор. Пред околните той представя сценичният си образ. Иска хората да го вижда точно такъв. Иска му се да има определена репутация, но дълбоко в сърцето си знае, че не я заслужава.

Несъответствието се подчертава още повече от нещата, които той върши по време на запой. Когато идва на себе си, той се възмущава от някои епизоди, които си спомня. Тези спомени се превръщат в кошмар.Той с ужас си мисли, че някой може би го е видял. Колкото се може по-бързо потулва тези спомени в себе си. Надява се, че те никога няма да излязат наяве. Живее в постоянно напрежение и страх и това го кара да пие още повече.

Психолозите са склонни да се съгласят с нас. Ние сме изхарчили хиляди долари за изследвания. Само в много редки случаи обаче даваме възможност на лекарите да работят с нас. Рядко им казваме истината и не следваме съветите им. Тъй като не сме откровенни с тези съчувстващи ни хора, ние не бяхме откровенни с никой друг. Не е чудно защо медиците имат лошо мнение за алкохолиците и шансовете им за възстановяване!

Ако искаме да живеем дълго и щастливо на този свят, трябва да сме напълно откровенни един с друг. Съвсем правилно и естествено е добре да помислим, преди да изберем човека или хората, с които ще предприемем тази интимна и поверителна стъпка. Тези от нас, които принадлежат към някое вероизповедание, при което е прието да се изповядаш, трябва разбира се да поискат да се обърнат към съответното упълномощено лице, което е длъжно да приеме изповедта. Дори тези, които не са религиозни могат да поискат да говорят с духовно лице от дадена религия. Често откриваме че такъв човек бързо схваща и разбира проблемите ни. Разбира се понякога се сблъскваме с хора, които не проявяват разбиране към алкохoлиците.

Ако не можем или по скоро не искаме да направим това, тогава търсим между приятелите си някой, който може да прояви разбиране и да пази тайни. Може би е по-добре да се обърнем към лекаря или психолога си. Може също така да се обърнем към член на семейството си, стига да не разкриваме пред съпругите и родителите си неща, които могат да ги наранят или да ги направят нещастни. Нямаме право да спасяваме кожата си за сметка на другите. Можем да разкрием тези неща пред някои който ще ни разбере но няма да бъде засегнат. Правилото е винаги да бъдем безпощадни към себе си и внимателни към околните.

Независимо от необходимостта да обсъдим характерите си с някой друг, понякога може да се случи така, че да няма подходящ човек за това. Ако положението е такова, тази стъпка може да бъде отложена, но само при условие, че имаме пълната готовност да предприемем при първа възможност. Казваме това, защото искаме да бъдем сигурни, че ще говорим с подходящ човек. Важно е той да бъде дискретен, да разбира добре и да одобрява това към което се стремим, да не се опитва да променя плановете ни. Но не трябва да използваме тези доводи просто да отлагаме нещата.

Когато решим кой да ни изслуша не трябва да губим никакво време. Имаме писмен списък и сме готови за дълъг разговор. Обясняваме на партнъора си какво искаме да направим и защо тябва да го направим. Той трябва да си даде сметка, че за нас това е въпрос на живот исмърт. Повечето хора към които се подхожда по този начин, с удоволствие ще ни помогнат; за тях ще бъде чест, че им се доверяваме.

Ние смиряваме гордостта си и разказваме всичко за всяка деформация на характера ни, всяка тъмна страна от миналото си. Щом веднъж извършим това без да крием нищо, на нас ни просветва. Можем да гледаме хората в очите. Ще можем да останем със самите себе си, изпитвайки чувство на покой и облекчение. Страховете ни ще ни напуснат. Ще почувстваме близостта на Създателя си. Преди може да сме вярвали в духовноста, но сега започваме да преживяваме духовността. Често ще изпитваме силното усещане че проблема с пиенето е изчезнал. Усещаме, че се намираме на Широкия път и вървим ръка за ръка с Духа на Вселената.

Когато се върнем в къщи, ще потърсим място, където да можем да постоим спокойно за час, като внимателно обмислим, какво сме направили. Благодарим от сърце на Бог, че сме го опознали по-добре. Вземайки тази книга от библиотеката, ние я отваряме на страницата където са написани дванадесете стъпки. Прочитайки внимателно първите пет предложения, ние си задаваме въпроса дали не сме пропуснали нещо, защото сега изграждаме една арка, през която най-после ще преминем като свободни хора. Здрава ли е нашата работа? Не сме ли спестили цимента, който трябва да се излее в основите? Не сме ли се опитали да забъркаме хоросан без пясък.

Ако можем да отговори задоволително на тези въпроси, тогава поглеждаме към Стъпка шеста. Подчертахме, че е абсолютно необходимо да имаме готовност. Готови ли сме да оставим сега Бог да отстрани от нас нещата, които признахме за съмнителни? Може ли Той сега да ги отстрани без остатък? Ако все още се държим за нещо, с което не можем да се разделим се молим да се сдобием с готовност.

Когато сме готови, казваме нещо от рода на следното:

“Създателю мой, сега съм готов да ме приемеш целия, с доброто и лошото. Моля те отстрани от мен всеки недостатък на характера ми, който пречи да бъда полезен на Теб и моите събратя. Дай ми сила, когато си тръгвам оттук, за да изпълня волята Ти. Амин”

По този начин правим Стъпка седма.

Сега трябва да предприемем повече действия,без които откриваме, че “Вярата без дела е мъртва”.

Нека се спрем на Стъпки Осма и Девета. Имаме списък на хората, които сме причинили зло и пред които искаме да изкупим вината си . Направихме го когато направихме нашият преглед. Подложихме се на безмилостна самооценка. Сега отиваме при нашите събратя и поправяме злините, причинени в миналото. Опитваме се да отстраним разрушенията, които са се натрупали от опитите да живеем егоистично и да направляваме сами нещата. Ако нямаме волята да направим това ние се молим за да я придобием. Спомнете си в началото направихме всичко за да спечелим битката с алкохола.

Вероятно все още се колебаем за някои неща. Поглеждайки към списъка с нашите познати по служба и приятели, които сме наранили, може да изпитаме нерешителност да подходим към тях на духовна основа. Нека ви успокоим. При някои хора не е необходимо и дори не би трябвало да подчертаваме духовната страна още от първият път. Може да предизвикаме предубеждения у тях. В момента се опитваме да въдворим ред в живота си. Но това само по себе си не е цел. Нашата истинска цел е да нагодим себе си да бъдем по-полезни на Бог и хората около нас. Не е разумно да подхождаме към някои който все още ни е обиден от проявената от нас несправедливост и да му съобщаваме, че сме станали религиозни. В бокса това се нарича да си оставим брадата незащитена. Защо да рискуваме да ни обяввят за религиозни фанатици и досадници. По този начин можем да съсипем бъдещите възможности да предадем правилно посланието. Но човекът сигурно ще е впечатлен от искреното желание да поправим стореното зло. Той ще прояви повече интерес към проявите на добра воля, отколкото към разговорите за духовни открития.

Ние не използваме това за извиненение за избягване темата за Бог. Когато тя може да служи за някоя добра цел, ние сме готови да разкрием нашите убеждения с такт и разум. Ще се повдигне въпроса как да подходим към човека, който сме мразили. Може би ни е причинил повече злини, отколкото ние на него и въпреки, че вероятно сме променили отношението си към него, ние все още нямаме желание да признаем грешките си. И все пак с хората които не ни харесват, ние събираме кураж. По-трудно е да говориш с враг, отколкото с приятелите, но за нас това се оказва по полезно. Ние подхождаме към него с чувство за всеопрощение и готовност за помощ, като признаваме предишното си лошо поведение към него и и изказваме съжалението си.

В никакъв случай не критикуваме и не спорим с такъв човек. Просто му казваме, че никога няма да се справим с пиенето си ако преди това не сме положили всички усилия, за да се справим с миналото си. Дошли сме за да направим това, което зависи от нас, защото си даваме сметка, че няма да постигнем нищо, ако не го направим, но никога не се опитваме да му даваме наставления за какво той трябва да прави. Не обсъждаме неговите грешки. Придържаме се към нашите собствени. Ако отношението ни е по спокойно, честно и открито ще постигнем добри резултати.

В деведесет процента от случаите се случва неочакваното. Понякога човека към когото се обръщаме признава своята грешка и по този начин многогодишните вражди изчезват за час. Рядко се сблъскваме с несполука. Бившите ни неприятели ни хвалят за това което правим и ни желаят доброто. Понякога ни предлагат помощ. Не трябва да обръщаме внимание ако ни изхвърлят от кабинета си. Ние сме показали новото си отношение, изпълнили сме това, което зависи от нас. Речено сторено.

Повечето алкохолици дължат пари. Ние не се крием от кредиторите си. Казваме какво искаме да постигнем без да влизаме в разправии заради пиенето си; те обикновенно знаят за него и няма значение какво ние мислим по този въпрос. Също така не се страхуваме да говорим за алкохолизма си, защото това може да ни навреди финансово. Когато постъпваме по този начин и най-безжалостните кредитори, понякога ни изненадват. Сключвайки най-изгодната сделка ние показваме, че съжаляваме за миналото.

Пиенето ни е попречило да изплатим дълговете си. Колкото и да ни е трудно трябва да престанем да се боим от кредиторите си, защото ако се боим да се срещнем с тях има опасност да се пропием.

Може да сме извършили престъпно деяние, за което бихме могли да попаднем в затвора, ако то стане известно на властите. Може би сметките ни не са в ред или не сме в състояние да ги разчистим. Ние вече поверително сме признали пре някого, но сме сигурни, че ако това се разгласи, ще ни вкарат в затвора или ще загубим работата си. Може би това е дребно престъпление като раздуване на разходите. Повечето от нас са правили такива неща. Може би сме разведени, оженили сме се отново, но не сме плащали издръжка на бившата си съпруга. Тя се смущава и е издействала заповед за нашето арестуване. Това е често срещана неприятност.

Въпреки, че начините на компенсация са многобройни, има някои общи принципи от които трябва да се ръководим. Като си напомняли,че сме взели решение да направим всичко за да придобием духовен опит, ние се молим да ни бъде дадена сила и насока, за да постъпваме така, както трябва независимо от последствията за нас самите. Можем да изгубим положението и репутацията си, може да ни заплашва затвор, но ние имаме желанието да постъпваме така както трябва . Трябва да го имаме. Не трябва да отстъпваме пред нищо.

Много често обаче в това са замесени и други хора. Следователно не трябва да постъпваме като глупави и прибързани мъченици, които безсмислено жертват другите, за да се спасят от бездната на алкохола. Един от нашите познати се беше оженил повторно. Не беше плашал издръжка на първата си жена защото беше озлобен и защото пиеше. Тя беше бясна. Обърна се към съда и поиска заповед за арестуването му. Той беше приел нашия живот, беше си осигурил положение и задържаше главата си над водата. Би било пример за внушителен героизъм ако той отидеше при съдията с думите:”Ето ме!”

Смятахме, че той трябва да направи това при необходимост, но ако влезеше в затвора, не би могъл да осигури издръжка на нито едно от семействата. Предложихме му да напише писмо на първата си жена и да поиска прошка. Той направи това като освен това изпрати и малка сума. Каза и какво се опитвада прави в бъдеще. Каза, че е готов да влезе в затвора, ако тя настоява. Разбира се тя не искаше това и нещата се оправиха.

Преди да предприемем някакви драстични мерки, коити засягат и други хора, ние предварително трябва да се допитаме до тях. Ако сме получили тяхно разрешение, ако сме се помолили на Бог да ни помогне и се налага да приемем драстични мерки, тогава не трябва да се огъваме.

Това ми напомня на историята на един наш приятел. Веднъж на пияна глава той получил определена сума пари от свой конкурент когото ненавиждал и не му дал разписка. Впоследствие отричал че е получи парите и използвал това за да дискредитира другия. По такъв начин използвал стореното от него зло за да съсипе репутацията на друг човек. Накрая конкурента му бил разорен.

Той чувстваше че е причинил зло, което едва ли ще може да възмезди. Ако разкрие миналото си това би могло да навреди на репутацията на партнъора му, на семейството му и би го оставило без средства за съществуване. Има ли право да намесва хората, които зависят от него? Как би могъл публично да обяви своята вина, с което да оневини конкурента?

След като се посъветва със съпругата си и партнъора си той стигна до заключението, че е по-добре да рискува отколкото да застане пред Създателя си, носещ на раменете си тежеста на тази клевета . Разбра, че трябва да се довери на Бог или ще започне отново да пие и в крайна сметка всичко е загубено. Отиде на църква за първи път след много години. След проповедта той тихо се изправи и обясни за случилото се. Постъпката му се прие добре и днес той е един от най-почитаните хора в своя град. Всичко това се случи преди много години.

Вероятно всички ние имаме свои домашни проблеми. Вероятно имаме връзки с жени, за които не искаме да се разчуе. Ние не смятаме, че алкохолиците в това отношение са по-лощи от от останалите хора. Пиенето обаче усложнява сексуалните отношения у дома. След няколко години съвместен живот с алкохолик съпругата е уморена, раздразнителна и затворена в себе си. Би ли могла да бъде друга? Съпруга започва да се чувства самотен и да се самосъжалява. В нощните клубове или други подобни заведения освен за алкохол започва да се оглежда и за нещо друго. Може да има някаква тайна и възбуждаща връзка с ”момичето, което го разбира”. В интерес на истината трябва да кажем, че тя може и да проявява разбиране, но как да постъпим при такова положение. Човек с такава връзка често изпитва угризения особенно, ако има смела и вярна жена готова да мине и през ада заради него.

Каквото и да е положението, ние обикновенно трябва да направим нещо. Ако сме сигурни, че съпругата ни е в неведение, трябва ли даи кажем? Това не винаги е разумно. Ако тя знае, че сме и изневерили трябва ли да я запознаваме с подробностите? Несъмнено трябва да признаем грешката си. Тя може да настоява за подробности. Ще иска да узнае коя е жената и къде се намира. Смятаме,че трябва да и кажем, че не можем да въвличаме трето лице. Съжаляваме за това, което сме направили и ако е рекъл Господ това няма да се повтори. Не можем да направим нищо повече; нямаме право да отидем по-далече. Въпреки, че може да има и разумни изключения и не искаме да установяваме правила, това често е най-разумният подход.

Предлаганият начин на живот не е еднопосочна улица. Той е добър като за съпруга така и за съпругата. Ако ние можем да простим, това може да направи и тя. И все пак е по- добре да не споменаваме без нужда човек, спрямо когот тя би проявила ревност.

Може би има случаи на пълно откровение. Отстрани не може да се дава оценка за толкова лични отношения. Може би и двамата ще решат, че здравият разум, любовта и добрината изискват да се прости и да се забрави. Може би и давамата се молят за това като мислят единствено за щастието на другия. Винаги си напомняйте, че сме изправени пред най-ужасното човешко чувство - ревността. Може би е по-разумно да подходим към проблема отстрани вместо да рискуваме едно пряко сблъскване.

Ако има такива сблъсквания вкъщи има много неща с които да се заемем. Понякога чуваме някой алкохолик да казва,че единственото нещо което трябва да направи е да стои трезвен. Разбира се, че трябва да е трезвен, за да има въобще дом. Но тй все още не е сторил нищо за съпругата си или родителите си, с които се е държал безобразно в продължение на години. Човек трудно би си представил търпението на майките или съпругите към алкохолиците. Ако не беше толкова голямо може би много от нас нямаше да имат дом или да не са между живите.

Алкохоликът е като ураган, който преминава през живота на другите. Разбиват се сърца. Хубави приятелства се съсипват. Чувства се изкореняват. Егоизма и лошите навици са подържали дома в хаос. Смятаме, че хората, които мислят, че е достатъчно да стоят трезви са доста лекомислени. Те приличат на онзи фермер, който се измъкнал от убежището си срещу циклони, видял че дома му е разрушен и казал на жена си: “Всичко е наред жено. Поне спря да духа.”

Да, чака ни дълъг период на възстановяване. Трябва да положим началото. Няма да е достатъчно ако само хленчим, колко съжаляваме за миналото си. Трябва да седнем заедно със семейството си, и честно да анализираме миналото си така както го виждаме сега, като се въздържаме да критикуваме другите. Дори и недостатъците им да са очевидни, може би за това са виновни и нашите постъпки. Затова ние почистваме дома си като всяка сутрин се молим заедно със семейството си на нашият Създател да ни покаже пътя към търпението и толерантността, вниманието и любовта .

Духовният живот не само теория. Ние трябва да го изживем. Ако домашните ни нямат желание да следват някакви духовни принципи, ние не трябва да настояваме за това. Не трябва да им говорим постоянно за духовни неща. С времето те ще се променят. Нашето поведение ще ги убеди по-добре отколкото думите ни. Не бива забравяме, че 10 или 20 години пиянство биха превърнали всеки в скептик.

Може да има неща, които никога не ще успеем да поправим. Ако можем да кажем честно пред себе си, че ако имахме възможност бихме ги поправили, ние не се тревожим за тях. С някои хора не можем да се срещнем на тях изпращаме откровнни писма. В някои случаи им основания да отложим нещата. Но не се бавим, ако това може да бъде избегнато. Трябва да бъдем разумни, тактични, смирени и да се съобразяваме с другите без да бъдем сервилни и раболепни. Като божи създания ние седим на краката си и не пълзим пред никого.

Ако положим усилия на тази фаза от нашето развитие ще бъдем изненадани от постигнатите резултати дори и да сме изминали и половината от пътя. Ще получим нова свобода и ново щастие. Няма да съжаляваме за миналото или да затваряме вратата след него. Ще разберем смисъла на думата ведрина и ще познаем спокойствието. Независимо то това колко много бяхме паднали в миналото ще разберем как нашият опит би помогнал на другите. Усещането за безполезност и самосъжаление ще изчезне. Ще престанем да мислим за егоистични неща и ще започнем да мислим за нашите събратя. Себичността ни ще се стопи. Цялото ни отношение и поглед върху живота ще се промени. Страхът от хората и финансова нестабилност ще ни напуснат. Ние интуитивно ще знаем как да се справим с нещата, които преди ни объркваха.

Дали са прекалено големи тези обещания? Не смятаме. Те винаги ще се изпълняват за нас - понякога по-бързо, понякога по-бавно. Те винаги ще се реализират, ако полагаме усилия за това.

Това ни довежда до Стъпка десета, която ни предстои да продължаваме да правим анализ на себе си и да поправяме грешките, които допускаме по пътя си. Ние активно започнахме този живот като разчистихме миналото си нявлязохме в света на Духа. Следващата ни задача е да проявяваме повече разбиране и да бъдем по-ефективни. Това не може да стане за един ден. Трябва да продължи през целият ни живот. Продължавйте да се пазите от прояви на егоизъм, озлобление и страх. Когато се появят ние се молим Бог да ги отстрани. Обсъждаме ги веднага с друг човек и ако сме наранили някого бързо поправяме грешките си. След това решително насочваме мислите си към някой на когото можем да помогнем. Нашето поведение се определя от обичта и толерантността.

Вече сме спряли да се борим с когото и да е и с каквото и да е – дори с алкохола. На този етап здравият разум трябва да се възвърнал. Рядко проявяваме интерес към алкохола. Ако сме изкушени ще бягаме от него като от огън. Реагираме разумно и нормално и откриваме, че това става автоматично. Ще видим, че новото ни отношение към алкохола ни е било дадено без да ни се налага да мислим и полагаме усилия. То просто идва и в това се състои чудото. Ние нито се съпритивляваме, нито избягваме съблазънта. Усещаме се като в неутрално положение - в безопастност от него. Дори не сме се заклевали да се откажем от него. Вместо това проблема е бил отстранен. Той вече не съществува за нас. Не сме нито безрасъдни, нито уплашени. Такъв е нашият опит. Така постъпваме до тогава докато подържаме добра духовна форма.

Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при условие, че подържаме добрата си духовна форма. Всеки ден е ден през който мисълта за Божията воля трябва да пронизва всички наши действия. “Как най-добре да Ти служа – нека бъде твота воля.” Това са мислите, които трябва да ни съпътстват постоянно. Можем да използваме силата на волята си само с такива мисли. Това е правилното използване на волята.

Вече много беше казано за получаване на сила, вдъхновение и насока от Него, който притежава цялото знание и мощ. Ако внимателно сме следвали упътванията, вече усещаме как неговият Дух се влива в нас. До известна степен сме осъзнали Бога. Започнали сме да развиваме това жизненоважно шесто чувство. Но трябва да отидем по-нататък и това означава още действие.

Стъпка единадесета препоръчва молитва и медитация. Не би трябвало да ни смущава мисълта за молитвата. Много по-добри хора от нас я използват постоянно. Тя помага, ако имаме правилно отношение и сме усърдни. Лесно би било по този въпрос да се дадат мъгляви обяснения. Ние обаче вярваме, че можем да дадем някои опредлени и ценни предложения.

Когато вечер си лягаме да спим ние правим трезва самооценка на изминалият ден. Бяхме ли озлобени, егоистични, нечестни или уплашени? Трябва ли да се извиним на някого? Премълчахме ли нещо, което би трябвало да обсъдим с някой друг? Проявихме ли внимание и обич към всички? Какво можехме да направим по-добре? Бяхме ли мислили само за себе си или пък бяхме мислили за нещата, които бихме могли да направим за другите, с което можехме да обогатим живота. При това обаче трябва да внимаваме да не се подаваме на безпокойство, мрачни мисли, угризения на съвестта, защото това ще ни попречи да бъдем полезни на другите. След като направим оценката ние се молим на Бог да ни прости и да поправим грешките си.

Като се събудим, ние мислим за предстоящите 24 часа. Разглеждаме плановете за деня. Преди да започнем, молим Бог да ни предпази най-вече от самосъжаление, безчестие и егоистични постъпки. При такива условия ние можем да използваме умствените си способности уверено, защото в крайна сметка Бог ние дарил с ум, за да го използваме. Нашите мисли ще бъдат възвисени, когато разума е освободен от користни мотиви.

Когато мислим за днешния ден може би ще се сблъскаме с нерешителност. Може би няма да можем да определим по кой път да поемем. В такъв случай молим Бог да ни вдъхнови и да ни дари с интуиция или решение. Ние се отпускаме и успокояваме. Не се съпротивляваме. С удивление откриваме, че след като за известно време сме постъпвали по този начин правилните отговори идват сами. Това, което е било препятствие или случайно вдъхновение, постепенно се превръща в работеща част от разума. Тъй като сме неопитни и туко що сме установили съзнателен контакт с Бога не винаги ще ни осенява вдъхновение. За подобна самонадеяност бихме могли да платим скъпо чрез всякакви абсурдни идеи и действия. Но все пак ще открием, че с времето мисленето ни все по-често е спохождано от вдъхновение. Ще започнем да разчитаме на това.

Обикновенно приключваме периода на медитация с молитва, затова през целият ден да ни бъде посочвана следващата стъпка, да ни бъде оказвана помощ за разрешаване на подобни проблеми. Особенно когато се молим да бъдем освободени от своеволието и внимаваме да не отправяме молби единствено за себе си. Можем да поискаме и нещо за себе си, ако то помага и на други. Внимаваме никога да не се молим да бъдат осъществени егоистичните ни цели. Мнозина от нас са загубили доста време за това, но такива молитви не помагат. Лесно е да разберете защо става така.

Ако обстоятелствата позволяват, ние молим нашите съпруги или приятели да се присъединят към сутрешната ни медитация. Ако принадлежим към верозповедание, което изисква определен ритуал, ние изпълняваме и него. Ако не сме религиозни, понякога подбираме и запаметяваме няколко молитви, които подчертават горепосочените принципи. Освен това има много книги, които биха били от полза. Свещениците или равините могат да ни дадат добри напътствия в това отношение. Опитайте се да разберете в какво са прави религиозните хора. Използвайте това, което те ви предлагат.

През деня ако сме смутени от нещо, ние спираме и се молим да ни бъде посочена правилната постъпка. Постоянно си напомняме, че вече не ние управляваме света, като си казваме: “Нека бъде Твоята воля”. Тогава ще ни грози по-малко опасностот вълнения, страх, гняв, тревога, самосъжаление и глупави решения. Ние ставаме значително по-ефективни. Не се уморяваме толкова лесно, защото не изразходваме енергията си, както правихме когато се опитвахме да подредим живота си по начин, който ни удовлетворяваше нас самите.

Това наистина помага.

Ние алкохолиците сме недисциплинирани хора. Затова позволяваме на Бог да ни дисциплинира по простичкия начин, който току що описахме.

Но това не е всичко. Освен това трябва да работим и пак да работим.” Вяра без действие е мъртва вяра”. Следващата глава е посветена изцяло на Стъпка дванадесета.

НАГОРЕ