Девета стъпка

Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.

аа - девета стъпка

Добра разсъдливост, правилна преценка за подходящия момент, смелост и благоразумие - това са качествата, които ще са необходими за предприемането на стъпка Девета. След като сме изготвили списък на хората, на които някога сме причинили зло, след като сме размислили внимателно върху всеки отделен случай и сме се опитали да възприемем най-правилното поведение, установяваме, че изкупуването на вината разделя тези, към които трябва да подходим, на няколко групи. Ще има такива, към които трябва да се обърнем веднага, щом сме достатъчно сигурни, че можем да останем трезви. Ще има такива, пред които можем само частично да изкупим вината си, защото пълното и разкриване ще причини на тях или на други по-скоро зло, отколкото добро. Ще има и други случаи, в които това трябва да бъде отложено и други, с които поради естеството на обстоятелствата никога няма да можем да влезем в непосредствен контакт.

Повечето от нас започват да разглеждат някои от грешките си още в деня, в които сме се присъединили към Анонимни алкохолици. В момента, в който споделяме със семействата си, че наиситна ще опитаме програмата на АА, процесът вече е започнал. В това отношение рядко става въпрос за правилен избор на момента или за предпазливост. Искаме да се приберем и на висок глас да съобщим добрата вест. След завръщането си от първата сбирка или може би след прочитането на книгата "Анонимни алкохолици" обикновено ни се иска да седнем с някой член на семейството си и откровено да признаем злото, което сме причинили с пиенето си. Почти винаги искаме да отидем дори по-далеч и да си признаем и други недостатъци, които са направили съвместния живот с нас толкова труден. Това ще бъде нещо съвсем ново, коренно различно от онези махмурлийски утрини, когато ту ругаехме себе си, ту обвинявахме домашните си /и целия свят/ за собствените си неприятности. По време на това начало е необходимо само общо да признаем недостатъците си.

Може би е неразумно в този момент да се връщаме към конкретни мъчителни епизоди. Разумът подсказва, че не трябва да бързаме. Дори и да искаме да разкрием най-лошото, не бива да забравяме, че не можем да си купуваме душевен покой за сметка на другите. По сходен начин трябва да постъпваме и в работата си. Трябва веднага да помислим за такива хора, които знаят всичко за нашето пиене и са най-много засегнати от него. В тези случаи обаче трябва да бъдем дори по-сдържани, отколкото с домашните си. Може би в продължение на няколко седмици или дори повече не трябва да казваме нищо. Първо трябва да сме сигурни, че крачим уверено по пътя на АА. Тогава ще сме готови да се обърнем към тези хора, да им кажем какво представлява АА и какво се опитваме да постигнем. На тази основа можем спокойно да признаем стореното зло и да поднесем извиненията си. Можем да платим или да обещаем да платим всички свои дългове, финансови или от друго естество. Великодушието на повечето хора спрямо това спокойно откровение често е изненадващо. Дори и най-строгите ни и имащи основание да бъдат такива критици често ще ни протягат ръце още при първия опит.

Тази атмосфера на одобрение и похвала е толкова въодушевляваща, че можем да излезем от равновесие и да ни се иска още и още да изпитваме това чувство. Или можем да бъдем тласнати в обратна посока в редките случаи, когато ни посрещат хладно и скептично. Това ще ни изкуши да спорим или да настояваме на своето. Или може да ни обезсърчи и подтикне към песимизъм. Но ако предварително сме се подготвили добре, такива реакции няма да ни отклонят от поставената цел. След първите опити да изкупим грешките си може би ще изпитаме такова чувство на облекчение, че ще сметнем задачата си за изпълнена. Ще ни се иска да почиваме върху лаврите си. Изкушението да се откажем от най-унизителните и плашещи ни срещи, които все още ни предстоят, е много голямо. Често ще измисляме благовидни причини, за да отвхърлим изцяло тези проблеми. Или просто може да протакаме, като си казваме, че все още не е дошъл подходящият момент, докато всъщност сме пропуснали много възможности за поправяне на сериозни грешки. Нека не говорим за благоразумие, когато всъщност става дума за бягство. Веднага щом се почувстваме уверени в новия си начин на живот и започнем чрез поведението си и чрез примери да убеждаваме околните, че действително се променяме към по-добро, обикновено е разумно да си поговорим напълно откровено с тези, които са били сериозно засегнати и дори с тези, които не си дават пълна сметка за това, което сме сторили. Единствените изключения трябва да бъдат само за тези хора, на които разкритията биха причинили зло. Тези разговори могат да започнат непринудено.

Ако обаче спонтанно не се появи благоприятен случай, в даден момент ще трябва да съберем цялата си смелост с открито лице да се обърнем към дадения човек и да свалим картите на масата. Излишно е да затъваме в прекалени угризения пред тези, но които сме сторили зло, но отстраняването на грешките на това ниво трябва да бъде винаги открито и пълно. Може да има само едно съображение, което да ни спре от пълно разкриване на стореното зло. То ще се появи в редките сулчаи, когато пълното откровение може да нанесе вреда на този, пред когото искаме да изкупим вината си. Или - което е не по-малко важно - може да нанесе вреда на други хора. Не можем, например, да излеем разказ за извънбрачните си приключения върху главата на нищо неподозиращите си съпруга или съпруг. И дори в тези редки случаи, когато трябва да се обсъждат подобни проблеми, нека избягваме да нанасяме вреда на трети лица, които и да са те. Нашият товар няма да олекне, ако необмислено правим кръста на другите по-тежък. Много деликатни въпроси могат да възникнат и в други области, където е валиден същият този принцип. Нека предположим, че сме пропили много служебни пари, било под формата на "заем", било като прекомерно сме раздули графата "Разходи". Да предположим, че това не може да остане незабелязано, ако ние си мълчим. Дали веднага да признаем вината си пред фирмата, като можем да бъдем напълно сигурни, че ще ни уволнят и ще бъдем осъдени на безработица? Или първо да се посъветваме с тези, които ще бъдат тежко засегнати? Да изложим ли тези свои проблеми пред нашия наставник или духовен съветник, като откровено помолим Бог за помощ и съвет - едновременно с това решавайки да предприемем правилната стъпка в момента, в който проблемът се изясни, каквото и да ни струва това? Разбира се, няма готов отговор за всички тези въпроси.

Всички те обаче изискват желание за пълно изкупване на вината, толкова по-скоро и по-пълно, колкото обстоятелствата позволяват. Преди всичко тярбва да сме абсолютно сигурни, че не се бавим от страх. Защото готовността ни да понесем пълната отговорност за миналите си постъпки и същевременно да поемем пълната отговорност за благополучието на другите е истинският дух на стъпка Девета.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора