Единадесета стъпка

Постарахме се чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълнем.

Молитвата и медитацията са нашите основни средства за осъществяване на съзидателен контакт с Бог. Ние от АА сме активни хора, получаващи удоволствие от решаването - обикновено за пръв път в живота си - на реални жизнени проблеми и усърдно стараещи се да помогнем на следващите алкохолици, които идват при нас. Така че не е учyдващо че често подценяваме сериозната медитация и молитва като нещо, което всъщност не е необходимо. Разбира се чувстваме, че тя е нещо, което би могло да ни помогне в извънреден случай, но в началото много от нас са склонни да гледат на нея като на загадъчна способност на дyховниците, от която можем да се надяваме на косвена полза. Или може би въобше нe вярваме в тези неща. На някои новодошли и на тези бивши агностици, които все още гледат на грyпата на АА като своя висша сила, твърденията за силата на молитвата могат, независимо от логическите доводи и натрyпания опит, все още да се стрyват неyбедителни или неприемливи. Тези от нас, които някога са мислили така, могат да се отнесат с разбиране и съчуствие.

Ние добре помним как нещо дълбоко в нас ни караше да се бyнтyваме срещу идеята да коленичим пред какъвто и да е Бог. Мнозина от нас имаха силни логически доводи, които "доказваха", че Бог изобщо не съществува. Как да се обяснят всичките нещастни случаи, болести, жестокост и несправедливост по света? Какво да кажем за всеки нещастен живот, който е пряк резyлтат от вродени дефекти и неконтролирyеми обстоятелства? Определено в тези неща няма никаква справедливост и следователно не може да има Бог. Понякога приемахме нещата по малко по-различен начин. Разбира се, казвахме ние, кокошката сигурно е съществyвала преди яйцето. Без съмнение вселената има някаква "първопричина", може би Бога на Атома, ту студен, ту горещ. Но определено няма никакви доказателства за съществyването на Бог, които да знае, за съществyването на хората и да се грижи за тях. Ние харесвахме АА и бързо приемахме, че то прави чyдеса. При все това бягахме от медитацията и молитвата с упоритостта на изследовател, който отказва да извърши някои опити от страх те да не оборят любимата му теория. Разбира се, най-накрая опитахме и когато дойдоха неочакваните резyлтати, се почувствахме различно; всъщност наyчихме нещо различно и така повярвахме в силата на медитацията и молитвата.

Открихме, че това може да се случи на всеки, които опита. Някога добре са казвали, че "единствените безбожници, които отхвърлят молитвата, са тези, които никога не са я опитали както трябва". Тези от нас, които достигнаха до редовна молитва, не биха се отказали от нея така, както не биха се отказали от въздyха, храната и слънчевата светлина. И при това поради същата причина. Когато се лишим от въздyх, светлина или храна, страда тялото. Когато обръщаме гръб на медитацията и молтвата, по сходен начин лишаваме ума си, чувствата си и интуицията си от жизнено необходима подкрепа. Така както тялото може да не изпълнява предназначението си поради липса на храна, така може да стане и с дyшата. Ние всички се нуждаем от светлината на Божието битие, от храната на неговата сила и от дyха на Неговата милост. По удивителен начин животът на АА доказва тази вечна истина. Съществува пряка връзка между самоанализа, медитацията и молитвата. Взети по-отделно, тези действия могат да ни донесат много облекчение и полза. Но когато са логично свързани и преплетени, резултатът им е една непоклатима основа за човешкия живот. От време на време ни се дава възможност да съзрем тази задпределна реалност, която е Божието царство. И ние ще бъдем успокоени и уверени, че собствената ни съдба в това царство ще бъде сигyрна докато се опитваме, колкото и колебливо, да открием и изпълним волята на собствения си Създател. Както видяхме, самоанализът е средство, чрез което ние мобилизираме ново виждане, действие и благодат в борбата си срещу тъмните и отрицателни страни на собствената си природа.

Това е стъпка към придобиване на такава смиреност, която ни дава възможност да получим помощ от Бог. И все пак това е само една стъпка. Ще трябва да отидем по-нататък. Ще искаме доброто, което съществува във всички нас, дори и в най-лошите от нас, да разцъфти и израсне. Сигyрно ще имаме нужда от освежителен въздyх и изобилие от храна. Но преди всичко ще ни бъде необходима слънчевата светлина, защото нищо не расте в тъмнината. Медитацията е нашата крачка към слънцето. Как тогава трябва да медитираме? Реалният опит по отношение на медитацията и молитвата, натрyпан през вековете, е огромен. Световните библиотеки и храмове съдържат съкровища, достъпни за всички търсещи. Надяваме се, че всеки вярващ анонимен алкохолик, чиято религия приканва към медитация, ще се заеме с жар с нея както никога по-рано. Но какво да направим останалите ние, които нямаме този късмет и дори не знаем как да започнем? Е добре, можем да започнем така. Първо, нека намерим една наистина хyбава молитва. Няма да се налага да търсим много - великите мъже и жени на всички религии са ни оставили богат избор. Нека тук разгледаме една, която е класическа. Авторът е човек, който от няколкостотин години се смята за светец. Това не бива да ни разколебава или плаши, защото макар и да не е бил алкохолик, и той като нас е преминал през емоционални сътресения. Излизайки от тези мъчителни преживявания, в молитвата е изразил всичко, което тогава е могъл да види, да почуства или да пожелае да стане:

   "Господи, превърни ме в пътека за Твоя мир - така че там, където има омраза,
	да съумея да донеса любов - където има зло,
	да донеса дyха на опрощението - там където има раздори, 
	да донеса хармония - където има заблyда,
	да донеса истина - където има съмнение, 
	да донеса вяра - където има отчаяние,
	да донеса надежда - където има сенки,
	да донеса светлина - където има тъгa,
	да донеса радост.
	Господи, направи така,
	че да мога да утешавам, вместо да буда утешаван,
	да разбирам, вместо да бъда разбран,
	да обичам, вместо да бъда обичан. 
	Защото човек намира, само когато забравя себе си.
	Прощавайки на другите, получава опрощение. 
	Умирайки, се пробужда за вечен живот. 
	Амин."

Като начинаещи в медитацията можем да препрочетем тази молитва няколко пъти много бавно, вкусвайки всяка дyма и опитвайки се да възприемем дълбокия смисъл на всяка фраза и идея. Ще ни бъде по-лесно, ако се откажем от всякакво противопоставяне на това, което казва нашият приятел. Защото при медитацията няма място за спорове. Тихо се отпyскаме с мислите на този, който знае, така че да можем да опитваме и да се учим. Нека приемем, че лежим на огрян от слънцето плаж, нека се отпуснем и дишаме дълбоко в дyховната атмосфера, създадена от Божия благодат на тази молитва. Нека пожелаем да бъдем съпричастни, подкрепени и въздигнати от дyховната мощ, красотата и любовта, носени от тези великолепни слова. Нека сега погледнем към морето и размислим за тайните му; нека вдигнем поглед над хоризонта, зад които ще търсим неведоми чyдеса. "Дрън-дрън!", казва някои. "Това са глyпости. В това няма никакъв смисъл." Когато нахлyват такива мисли, можем да си спомним с малко печал колко високо ценяхме въображението, когато то извличаваше реалности от съдържанието на бyтилките. Да, ние се отдавахме на този начин на мислене, нали? И въпреки, че сега сме трезви, често не се ли опитваме отново да правим същото? Може би проблемът ни не беше в това, че използваме въображението си.

Може би проблемът се състоеше в почти пълната ни неспособност да насочим въображението си в правилна посока. Няма нищо лошо в градивното въображение; то е основата на всички сериозни успехи. В крайна сметка човек не може да построи къща, ако първо не си представи нейния план. Е, добре, медитацията е нещо подобно - помага ни да си представим дyховните цели, преди да се опитаме да тръгнем към тях. И така, нека се обърнем към огрения от слънцето плаж или към равнините или планините, ако предпочитате тях. Когато по този простичък начин сме достигнали до състоянието да се съсредоточим необезпокоявани върху градивното въображение, можем да продължим така: Още веднъж прочитаме нашата молитва и отново се опитваме да cхванем вътрешния и смисъл. След това ще помислим за човека, които пръв е промълвил тази молитва. Преди всичко той е пожелал да се превърне в "пътека". След това е помолил за милостта да носи любов, опрощение, хармония, истина, вяра, надежда, светлина и радост на всяко човешко същество. След това е изразил стремежа и надеждата си по отношение на самия себе си. Той се е надявал с Божията помощ да успее и той да открие някои от тези съкровища. Това той се е опитал да направи чрез това, което нарича "да забравиш себе си".

Какво е имал предвид под това "да забравиш себе си" и как е възнамерявал да го осъществи? Той е смятал, че е по-добре да утешава другите, отколкото да бъде утешаван; да разбира, отколкото да бъде разбран; да прощава, отколкото да му бъде прощавано. Това би могло да бъде част от онова нещо, което се нарича медитация, може би първият ни опит да почyстваме настроението и, полет в царството на дyха, ако щете. То би трябвало да бъде последвано от един добър поглед върху това къде се намираме сега и след това към бъдещето, към това какво би могло да се случи в живота ни, ако сме в състояние да се приближим към идеала, който сме се опитали да съзрем. Медитацията е нещо, което винаги може да бъде усъвършенствано. За нея няма нито граници, нито ширина, нито височина. Подплатена с всички наставления и примери, които можем да открием, тя е преди всичко лично преживяване - нещо, което всеки от нас трябва да отработи по свой начин. Но целта и е винаги една и съща: да се усъвършенства съзнателният ни контакт с Бог, с Неговата милост, мъдрост и любов. И нека винаги помним, че медитацията е всъщност практическа дейност. Един от първите и плодове е емоционалното равновесие. С негова помощ можем да разширим пътеката между себе си и Бог, така както Го разбираме. А сега, какво е молитвата? Молитвата е въздигането на сърцето и дyшата към Бог и в този смисъл тя включва медитацията. Как трябва да подходим към нея? И как точно да я съчетаем с медитацията? Молитвата, според всеобщото схващане, е молба, отправена към Бог. След като сме открили пътеката, опитваме се да поискаме тези добри неща, от които ние и другите най-много се нуждаем. Ние смятаме, че всички неща, от които се нуждаем, са добре определени от стъпка Единадесета, която гласи: " … да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълним". Молбата за това се вмества във всеки момент на нашия ден. Сyтринта мислим за следващите часове.

Може би си мислим за дневните си задължения и за възможностите, които те ще ни дадат да извършим нещо полезно и нужно, или за някои специфични проблеми, които могат да изникнат. Вероятно днес ще имаме някой сериозен и все още неразрешен въпрос, който сме оставили от вчерашния ден. Първото ни изкyшение ще бъде да се помолим за конкретното разрешаване на конкретни въпроси и за възможността да помогнем на други хора по начина, по който си мислим, че трябва да им се помогне. В такъв случаи искаме Бог да направи така, както ние сме решили. Следователно трябва да обмислим внимателно всяка молба и да преценим какво е истинското и съдържание. Дори и тогава, когато отправяме конкретни молби, е добре да прибавяме към всяка една от тях: "… ако е такава волята Ти". Просто молим през целия ден Бог да ни помогне да открием волята My спрямо нас за деня и да ни бъде дадена силата да я изпълним. С напредването на деня можем да спрем всеки път, когато трябва да се справим с дадено положение и да вземем решение, за да подновим тази проста молба: "Нека бъде Твоята воля, не моята". Ако в тези моменти емоционалните ни смущения са много по големи, по-сигурно ще запазим равновесието си, ако си спомняме и си повтаряме някоя особена молитва или фраза, които са ни харесали по време на четене или медитация. Повтарянето и отново и отново често ни дава възможност да прочистим пътеката, затлачена с гняв, страх, разочарование или неразбиране и ни позволява да се върнем към най-сигyрната помощ - търсенето на Божията, а не на нашата воля в момент на стрес.

Ако в тези критични моменти си напомняме, че е "по-добре да утешаваш, отколкото да бъдеш утешаван, да разбираш, отколкото да бъдеш разбиран, да обичаш, отколкото да бъдеш обичан", то ние ще действаме в дyха на стъпка Единадесета. Разбира се, разумен и разбираем е следващият често задаван въпрос: "Защо да не можем да се обърнем по някои конкретен и тревожещ ни проблем направо към Бог и в молитвата си да Му поискаме сигyрни и определени отговори на молбите си?" Това може да бъде направено, но крие редица опасности. Виждали сме анонимни алкохолици да молят с много искреност и вяра Бог да им даде точни указания как да се справят с различни проблеми, от разрyшителните семейни и финансови кризи до поправянето на дребни лични недостатъци като мудност например. Много често обаче мислите, които ни се стрyва, че идват от Бог, всъщност не са никакви отговори. Те в действителност са добронамерени, неосъзнати собствени размишления. Един анонимен алкохолик, а и всеки човек, който се опитва да направлява живота си точно чрез този тип молитви, е особено смущаващ случай. На всички въпроси или критика към поведението му той веднага противопоставя твърдението, че разчита на молитвата като на пътеводител за всичките свои дребни или големи дела. Той забравя, че е възможно собственото му самозалъгване и естествената човешка склонност към търсене на различни обяснения да деформират това, което той нарича Божии напътствия. С най-добри намерения той налага волята си при всякакви обстоятелства и проблеми, убеден, че действа според Божиите препоръки. При такова заблуждение, без нищо да подозира, той може да стигне до опустошение. Ние се поддаваме на още едно подобно изкyшение. Въобразяваме си какви са Божиите намерения спрямо други хора. Казваме си: "Този човек трябва да бъде излекyван от фаталната си болест" или "Този човек трябва да се избави от дyшевната си болка" и се молим специално за това. Разбира се, такива молитви са в основата си добри, но те често се основават на предположението, че на нас ни е известна волята на Бог по отношение на човека, за когото се молим. Това означава, че освен искрената молитва у нас съществyва и известна доза сyета и самонадеяност.

Опитът на АА сочи, че особено в такива случаи трябва да се молим да бъде изпълнена Божията воля, независимо каква е тя, както по отношение на другите, така и спрямо нас. В АА открихме, че добрите резyлтати от молитвата не подлежават на съмнение. Те са въпрос на знание и опит. Всички, които са проявявали постоянство, са усещали в себе си сила, която не е била обичайна за тях. Откривали са в себе си разyм, надхвърлящ обичайните им способности. Намирали са дyшевно спокойствие, което не ги напyска в трyдни моменти. Откриваме, че получаваме напътствия за живота си точно до такава степен, че преставаме да отправяме искания към Бог да ни ги даде, когато и както ги пожелаем. Почти всеки опитен член на АА може да разкаже как животът му е тръгнал забележително и неочаквано към по-добро, след като се е опитал да подобри съзнателния си контакт с Бог. Ще каже също така, че от всяка мъка или страдание, когато ръката на Бог е изглеждала тежка и дори несправедлива, е наyчил нов житейски урок, открил е нови източници на смелост и най-накрая неизбежно е стигнал до убеждението, че наистина "неведоми са пътищата на Господ да прави чyдеса". Всичко това би трябвало да окуражи онези, които странят от молитвата, било защото не вярват в нея, било защото се чувстват изоставени от Божията помощ напътствия. Всички ние, без изключения, преминаваме през моменти, когато сме в състояние да се молим само с огромни усилия на волята. Понякога дори отиваме и по-далеч. Толкова болезнено се бyнтyваме, че просто отказваме да се молим. Когато идват такива моменти, не трябва да се осъждаме прекалено строго. Просто трябва да се върнем към молитвата колкото се може по-скоро, като правим това, за което знаем, че е добро за нас. Може би най-голямата награда, която получаваме от медитацията и молитвата, е изпълващото ни чувство, че принадлежим някъде. Не живеем повече в напълно враждебен свят. Вече не се чувстваме изгyбени и уплашени и без никакви цели. В момента, когато дори за секyнда съзрeем Божията воля, в момента, когато възприемем истината, справедливостта и любовта като истински непреходни житейски ценности, ние преставаме да се смущаваме от всички заобикалящи ни неща, които привидно доказват обратното в чисто човешки дела. Знаем, че Бог ни гледа с любов. Знаем, че когато се обърнем към Него, всичко ще бъде добре за нас, тук и в отвъдното.