Трета традиция

Единственото условие за това да станеш член на АА - това е желанието да спреш да пиеш.

Практикуването на Тази традиция има дълбок смисъл. Ние казваме на всеки алкохолик: " Ти си член на АА, ако ти заявяваш това. Ти можеш да обявиш себе си за член, никой не може да те изгони от организацията. Не е важно кой си ти, колко низко си паднал, колко сериозни са твоите емоционални разстройства, даже твоите престъпления - ние при всички положения не можем да ти откажем членство. Ние не искаме ти да оставаш извън пределите на нашата организация. Ние изобщо не се страхуваме, че ти ще ни навредиш, колкото и извратено да е твоето съзнание, колкото и буен да си ти. Ние само искаме да сме уверени в това, че ти ще получиш също толкова отличен шанс да се върнеш към трезвения живот, какъвто получихме ние. Затова ти ставаш член на АА, веднага щом заявиш това".

Трябваха много години мъчителен опит, за да дойдем до този принцип за прием на членове. Отначало групите на АА бяха много неустойчиви и лесно се разпадаха. Много алкохолици, към които се обръщахме не ни приемаха на сериозно. Повечето от тези, които ставаха членове, приличаха на пламъчета, запалени свещички, блещукащи в бурята. От време на време тези слаби огънчета гаснеха и не трябваше да ги палим отново. Нашата постоянна мисъл, макар и неизказана на глас, беше: "Кой от нас е следващият"? Един от членовете на АА много живо описва това време: "Беше време, - казва той, - когато всяка група имаше множество правила за членство в АА. Всички ние до смърт се страхувахме, че някой или нещо ще обърне нашата лодка и ще ни удави отново в морето на алкохолизма. Нашата щаб-квартира - Foundation Оffice - молеше всяка група да й изпрати списък със "защитни" правила. Общият списък беше дълъг една миля. Ако всички тези правила бяха въведени повсеместно, никой изобщо нямаше да може да постъпи в АА, толкова голяма беше общата сума на нашия страх и безпокойство. Ние решихме, че няма да приемаме никого в АА, освен хипотетичния клас хора, които наричахме "чисти алкохолици". Освен пиянството и неговите преки последствия те не трябваше да имат никакви усложнения. Затова низшите, бродягите, пациентите на психиатрични болници, затворниците, хомосексуалистите, психично болните и пропадналите жени не се приемаха. Да, сър, ние ще се занимаваме само с почтени алкохолици в чист вид! Защото всички останали просто ще ни унищожат! При това, ако приемем всички тези странни хора, то какво ще кажат за нас порядъчните хора? Ние построихме около АА високи стени, през които не беше лесно да се проникне. Сега всичко това звучи почти комично. Вие навярно мислите, че "старците" бяха доста нетърпими.

Но аз ще ви кажа - че нищо забавно нямаше в тогавашната ситуация. Ние бяхме мрачни, защото чувствахме, че съществува опасност за нашия дом, даже и за нашия живот, а това не е шега работа. Вие наричате това "нетърпимост"? Е да ние бяхме изплашени. Естествено, че се държахме като всички хора, когато се страхуват. В крайна сметка, нима страхът не се явява истинската причина за нетърпимостта? Да, ние наистина бяхме нетърпими". Откъде можехме да знаем тогава, че всичките наши страхове ще се окажат безпочвени? Откъде можехме да знаем, че хилядите такива, плашещи нас хора по удивителен начин ще се излекуват и ще започнат отлично да работят за АА и ще станат най-близките ни приятели? Бихме ли могли да повярваме, че нивото на разводите сред членовете на АА ще стане по-ниско от средното за страната? Можехме ли да предположим, че най-трудните и недисциплинираните сред нас ще станат нашите главни учители по въпросите на търпението и търпимостта? Можехме ли тогава да си представим общество, в което ще се окажат хора с най-различни характери, с необикновена лекота преодоляващи всякакви расови, религиозни, политически и езикови бариери?

Защо ние се отказахме от всички ограничения за членство в АА? Защо позволихме на всеки новопостъпил сам да решава алкохолик ли е той и член ли е на АА? Как се решихме да заявим въпреки опита на обществените организации и държавните учреждения, че няма да наказваме членове на АА и да ги лишаваме от тяхното членство, че няма да заставяме никого да плаща каквито и да било пари, да вярва в каквото и да било или да се подчинява на каквито и да било правила? Отговорът, съдържащ се в Трета Традиция е необичайно прост. Опитът ни е научил, че да лишиш алкохолика от шанс да оздравее това означава понякога да го осъдиш на смърт и почти винаги да го обречеш на безконечни страдания. Кой ще се реши да бъде съдия, съдебен заседател или палач на своя болен събрат?

Когато една след друга групите видели, какви са последствията от отлъчването от Сдружението, всички те премахнали всякакви условия за членство в АА. Няколко драматични епизода ни заставиха да приемем окончателно решение, което беше закрепено като Традиция. Ще приведем два такива примера:

АА съществуваше от две години. В това време съществуваха всичко на всичко две, борещи се за своето съществуване, групи алкохолици, които се опитваха да си пробият път към светлината. В една от групите се появи човек, който почукал на вратата и помолил да го пуснат вътре. Той откровено поговорил с най-стария член на групата. Скоро се оказало, че той представлява почти безнадежден случай, но въпреки това иска да се излекува. " Е, - казал той, - ще ми позволите ли да се присъединя към вашата група, тъй като аз съм жертва на още по-лошо от алкохолизма пристрастие, затова може би вие няма да поискате да се присъединя към вас. Или вие ще ме приемете?" И възникнала такава дилема - как е следвало да постъпят членовете на групата? Най-старият член на групата извикал още двама и при условието, че това е голяма тайна им изложил всички тревожещи факти. Той казал: "Е, какво ще решим? Ако го отхвърлим, той скоро ще умре. Ако го приемем, той може да ни причини маса неприятности. Какво да му кажем - да или не?"Отначало възрастните членове разглеждали само минусите . "Ние си имаме работа, - казвали те, - само с алкохолици. Не е ли по-добре да пожертваме един човек в името на много други?" Дискусията продължавала, а съдбата на новопристигналия висяла на косъм. После един от тримата заговорил по друг начин: "Всъщност - казал той - ние се боим за своята репутация. Ние много повече се страхуваме за това какво ще кажат хората, отколкото от неприятностите, които може да ни причини този човек. Докато говорехме, в главата ми се въртеше простия въпрос, а какво би казал Бог?" След това не бе произнесена нито една дума. Какво може да се добави към казаното?

Зарадваният новопостъпил с голям ентусиазъм се заел да работи по програмата 12 Стъпки. Той неуморимо предавал принципите на АА на десетки хора. А тъй като това била една от първите групи, то в днешно време тези десетки са се умножили на хиляди. Никога той не ни причини неприятности заради своето второ пристрастие. Сдружението АА направи тогава първата крачка по посока на Трета Традиция.

Скоро след описания случай в друга група на АА се появил човек, който имал двоен набор от недостатъци. Това бил търговски пътник, когото ще наречем Ед. Способен и нахален, както се полага на търговски пътник, той всяка минута предлагал някакви нововъведения за АА. Своите идеи той предлагал на членовете на групата с такова усърдие, с каквото продавал боя за автомобили. Ни нито една идея не била приемана от никого. Ед бил атеист. Той имал идеята, че АА може да функционира още по-добре без всякаква "божествена глупост". С това той отблъсквал всички от себе си и всички считали, че скоро той ще започне да пие отново, тъй като тогава АА стояло на религиозни позиции. Всички мислели, че кощунството ще бъде наказано и то много сурово. Въпреки това за всеобщо изумление, Ед оставал трезвен. Накрая настанало време, когато той бил длъжен да се изкаже на събрание. Ние нервничехме в очакване на това, което трябваше да се случи. Той отдаде дължимото на Сдружението, разказа, че се е прибрал при семейството си, отдал е дължимото на качеството честност, спомена за радостта, която му е доставила работата по програмата Дванадесет Стъпки, а след това веднага започнал да крещи: "Аз не мога да търпя всички тези разговори за Бог. Това са измислици за слабаци. На нашата група това не е нужно. Да върви по дяволите всичко това!" Всички били обхванати от вълна на възмущение и гняв и те решили: "Той трябва да напусне групата!" Старшите членове завели Ед настрана и му казали твърдо: "Тук не трябва да се говори така. Ти трябва да спреш това или да си тръгнеш от групата". С голям сарказъм Ед се нахвърлил върху тях и казал: "Ето какво! Аз трябва да си тръгна?" Той получил връзка брошури. Най-отгоре лежало предисловието към книгата "Анонимни Алкохолици", която по това време се подготвяла за печат. Той прочел гръмко: "Единственото условие за членство в АА се явява желанието да се спре пиенето". "Когато вие писахте това, - продължавал той неумолимо, - вие точно това имахте предвид, нали?"

Раздразнените старейшини се гледали един друг и разбрали, че Ед държи връх. Така и той останал в групата. Той не само останал, но месец след месец оставал трезвен. И колкото по-дълго оставал трезвен, толкова по-силно се изказвал против Бог. Групата била в такова безпокойство, че забравила за братското милосърдие. "Кога, кога ли - говорили си те един на друг, - той ще се напие?" След известно време Ед отишъл по служебни дела в друг град. След няколко дни ние получихме известие от него. Той изпрати телеграма, в която молеше за пари и всички разбраха какво означава това. След това той позвъни. В това време ние бяхме готови да отидем дори и на край света, за да изпълним Дванадесета стъпка, даже и случаят да е безнадежден. Но този път никой на помръдна. "Нека да остане сам! Нека да се опита да се измъкне без наша помощ, може би това ще му послужи за урок!" След две седмици Ед се прокраднал през нощта в квартирата на един от членовете на АА и без да го забележи никой от семейството, легнал да спи. На сутринта домакинът пил кафе с един от своите приятели, когато изведнъж чул шум на стълбите и за тяхна изненада се появил Ед. С въпросителна усмивка на лицето той се поинтересувал: "Е, какво, приятели, вашата сутрешна медитация завърши ли?" Те бързо съобразили, че той говори сериозно. Скоро станала известна цялата история на Ед. В съседния щат Ед се настанил в евтин хотел. След като молбите му за помощ останали без отговор в неговия възпален мозък прозвучали примерно такива думи: " Те ме изоставиха. Мен ме изоставиха хората, на които съдбата им е сходна с моята. Това е краят... вече нищо не ми остана" . Въртейки се в постелята си и прокарвайки ръка по нощното шкафче, което стояло редом с леглото, той случайно бутнал някаква книга. Откривайки я, той започнал да я чете. Това била Библия от Гидеон. Ед никога повече не разказвал какво е разбрал и почувствал в тази стая на хотела. Била 1938 година. Оттогава насетне Ед нито веднъж не е пил. Сега, когато същите онези "старци", които познавали Ед, се събират заедно, те си говорят: "А какво щеше да стане, ако ни се беше отдало да изключим Ед за богохулство? Какво щеше да стане с всички нас и с тези, на които той след това помагаше?"

Така ръката на Провидението ни даде знак, че всеки алкохолик се явява член на нашето Сдружение, когато той заявява това.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора