Трета стъпка

Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме.

аа - трета стъпка

Практикуването на стъпка Трета е като отварянето на врата, която привидно е все още здраво заключена. Единственото, от което се нуждаем, е ключ и решение да отворим вратата. Има само един ключ и той се нарича добра воля. Веднъж отключена от добрата воля, вратата се отваря сама и когато погледнем през нея, ще видим пътека, където има надпис. Той гласи:"Това е пътят към вярата, която дава резултат".

В първите две стъпки се занивахаме с размишления. Видяхме, че сме безпомощни пред алкохола, но също така разбрахме, че някаква вяра, дори в самото братство на АА, е достъпна за всеки. Тези заключения не изискваха действия; достатъчно бе само да ги приемем. Като всички останали стъпки, стъпка Трета изисква положително действие, защото само чрез действие можем да премахнем своеволието, което винаги е препречвало пътя на Бога, или ако предпочитате на Висшата сила, към нашия живот. Вярата наистина е необходима, но вярата сама не може да ни предостави нищо. Можем да вярваме и въпреки това да не допускаме Бог в живота си. Следователно нашият проблем сега е точно как и по какъв начин да Го допуснем там.

Стъпка Трета представлява първия опит да направим това. Наистина ефективността на цялата програма на АА зависи от това, доколко добре и честно сме се опитали да стигнем до решението "да оставим живота и волята си в ръцете на Бог, така както го разбираме". За всеки светски и практичен начинаещ тази Стъпка изглежда трудна, дори невъзможна. Независимо от това колко старателно се опитва, как всъщност може да остави собствената си воля и собствения си живот в ръцете на този Бог, чието съществуване приема?

За щастие, ние, които сме опитвали, при това със същите опасения, можем да докажем, че всеки, който и да е, може да започне да го прави. По-нататък можем да добавим, че единственото, което се иска, е едно начало, дори и най-малкото. Щом веднъж сме поставили ключа на добрата воля в ключалката и едва сме открехнали вратата, откриваме, че винаги можем да я отворим по-широко. Въпреки че своеволието може отново да я затвори, тя винаги ще се отваря отново в момента, в който отново вземем ключа на дорбото желание.

Може би това звучи загадъчно и далечно, нещо като теорията на Айнщайн за относителността или като хипотеза в ядрената физика. Но не е така. Нека видим колко е практично всъщност. Всеки мъж и жена, които са се присъединили към АА и имат намерение да останат в него, без да осъзнават са започнали да практикуват стъпка Трета. Нима не е вярно, че по отношение на всичко, което се отнася до алкохола, всеки от тях е решил да остави живота си за грижа, насока и защита в ръцете на "Анонимни алкохолици"? Вече е постигнато доброто желание да се отхвърлят собствената воля и собствените идеи по отношение на алкохолния проблем и да се приемат тези, предлагани от АА.

Всеки желаещ новодошъл е сигурен, че АА е единственото безопасно пристанище за потъващия кораб, в какъвто той се е превърнал. Какво друго може да се нарече това, ако не и оставяне на волята и живота в ръцете на новооткритото Провидение? Да предположим обаче , че инстинктът ни все още се обажда, както сигурно става: "Да по отношение на алкохола сигурно трябва да завися от АА, но по отношение на всичко друго трябва да запазя независимостта си. Нищо не е в състояние да ме превърне в кръгла нула. Ако постоянно оставям живота и волята си в ръцете на Нещо или Някого, то какво ще стане с мен? Ще заприличам на дупката на геврека."

Това разбира се е процесът, чрез който инстинктът и логиката винаги търсят начин да подкрепят егоцентризма ни, пречейки на духовното ни развитие. Проблемът е, че този начин на разсъждение в действителност не взима под внимание фактите. А фактите са следните: колкото повече искаме да бъдем зависими от Висшата сила, толкова по-независими в действителност ставаме. Следователно завсимостта, каквато я практикува АА, е всъщност средство за придобиване на истинска независимост на духа.

Нека разгледаме за момент идеята за зависимост на равнището на ежедневието. Изненадващо е да се открие колко сме зависими в тази област и до каква степен не си даваме сметка за това. Всеки съвременен дом има електрическа инсталация и осветление. Очаровани сме от тази зависимост; основната ни грижа е нищо да не прекъсне електрозахранването. Приемайки своята зависимост от това чудо на науката, ние ставаме лично по-независими. Не само, че сме по-независими, но притежаваме и по-голям душевен комфорт и сигурност. Енергията се насочва там, където е необходима. Безшумно и сигурно електричеството, тази странна енергия, разбираема само за малцина, задоволява както нашите най-елементарни, така и най-важните ни всекидневни потребности.

Допитайте се до болния от полиомиелит, който е принуден да живее в метален бял дроб и храни пълно доверие към един мотор, поддържащ живота му. Но в момента, в който духовната ни или емоционална независимост са поставени под въпрос, нашето поведение става напълно различно. Как упорито отстояваме правото си да решаваме сами точно как да мислим и как да постъпваме. О, да, ние преценявахме всички "за" и "против" по отоншение на всеки проблем. Изслушвахме учтиво онези, които ни съветват, но настояваме всички решения да взимаме сами. Никой не бива да се бърка в личната ни независимост по отношение на тези неща. Освен това ни се струва, че няма на кого напълно да се доверим. Сигурни сме, че собственият ни разум, подкрепян от силата на волята, може правилно да контролира вътрешния ни живот и да ни осигури успех в света, в който живеем. Тази дръзка философия, в която всеки си играе на Бог, звучи добре, но все пак трябва да се сблъска с горчивото изпитание - колко добре работи на практика?

Един поглед в огледалото трябва да е достатъчен отговор за всеки алкохолик. Ако собственият му образ в огледалото е прекалено ужасен /а той обикновено е такъв/, той би могъл да погледне първо резултатите от самодеяността при нормалните хора. Навсякъде вижда хора изпълнени със страх и гняв, вижда обществото да се разделя на воюващи страни. Всяко страна казва на другата:"Ние сме прави, вие не сте". Всяка такава група, ако е достатъчно силна, самонадеяно налага волята си над останалите. И навсякъде се извършва същото на индивидуална основа.

Резултатът от цялото това мощно усилие е по-малко мир и по-малко братство от преди. Философията на самонадеяност не се оправдава. Казано с две думи, тя е смазваща неумолима сила, чийто краен резултат е разруха. Следователно ние алкохолиците можем наистина да се смятаме за щастливци. Всеки от нас е имал фатална среща с неумолимата сила на своеволието и достатъчно е изстрадал под теглото му така, че да има желанието да потърси нещо по-добро.

Така че по-скоро поради обстоятелствата, отколкото подтикнати от някакви морални подбуди, сме достигнали до АА, признали сме поражението си, придобили сме основите на Вярата и сега искаме да вземем решение да оставим волята и живота си в ръцете на Висша сила. Даваме си сметка, че думата "зависимост" за много психиатри и психолози е също толкова отблъскваща, колкото и за алкохолиците. Също както и приятелите ни специалисти сме наясно, че има погрешни форми на зависимост. Преминали сме през много от тях.

Например, нито един пълноценен мъж или жена не бива да бъде в прекалена степен емоционално зависим от родителите си. Те би трябвало да са се отбили отдавна и ако не са, трябва да осъзнаят този факт. Точно тази форма на погрешна зависимост е довела много алкохолици до заключението, че каквато и да е зависимост е недопустимо вредна. Но зависимостта от групата на АА или от висша сила не е довела до никакви пагубни резултати.

Когато избухна Втората световна война, този духовен принцип бе подложен на първото си голямо изпитание. Редица хора от АА влязоха в редовете на армията и бяха разпръснати по цял свят. Щяха ли да бъдат в състояние да се подчинят на дисциплината, да издържат на огъня, да изтърпят монотонността и мъките на войната? Щеше ли да им помогне зависимостта, която бяха възприели от АА?

Да, тя им помогна. Те имаха дори по-малко алкохолни емоционални пристъпи, отколкото алкохолиците, които бяха останали вкъщи. Те бяха точно толкова издръжливи и храбри, колкото който и да било друг войник. Било в Аляска, било на плацдарма в Салерно, тяхната зависимост от Висшата сила действаше. Не само, че не беше слабост, напротив, тази зависимост бе основният източник на тяхната сила.

И така, как точно желаещият може по-нататък да оставя волята и живота си в ръцете на Висшата сила?

Както видяхме, в началото той започна да се уповава на АА в решаването на алкохолния си проблем. До този момент обаче той трябваше вече да се е убедил, че има и други проблеми освен алкохола и че част от тях не могат да бъдат решени единствено с помощта на цялата лична решимост и кураж, които той може да събере. Те просто не биха помръднали и го правят безнадеждо нещастен и заплашват новопридобитата му трезвост. Нашият приятел е все още жертва на угризения и чувство за вина, когато мисли за вчерашния ден. Озлоблението все още взема надмощие, когато той се връща в спомените си към тези, на които продължава да завижда или все още мрази. Финансовата му несигурност го безпокои болезнено и го обзема страх, когато си помисли за всички мостове към спокойствието, които алкохолът е изгорил зад него. Как въобще ще съумее да се справи с ужасната бъркотия, която е погубила любовта на семейството му и го е отделила от него?

Само собствената му смелост и воля без помощ отвън няма да са достатъчни. Той определено трябва да разчита на Някого или Нещо друго. Отначало този "някой" ще бъде най-близкият му приятел в АА. Той разчита на уверението му, че многото проблеми, сега още по-изострени, защото не може да прибягва към алкохола, за притъпяване на болката, също ще бъдат решени.

Разбира се, настойникът му посочва, че животът на нашия приятел е все още неуправляем, независимо от факта, че той е трезв, че в крайна сметка едва е започнал да следва програмата на АА. Повече трезвост, постигната след признаването на алкохолизма и след посещението на няколко сбирки наистина е много хубаво нещо, но то все още е много далеч от постоянната трезвеност и пълноценния, полезен живот. Точно тук е мястото на останалите Стъпки от програмата на АА.

Само постоянното и практикуване като начин на живот може да доведе до така желания резултат. Тогава му се обяснява, че следващите Стъпки от програмата на АА могат да бъдат практикувани успешно, само ако е опитал решително и упорито стъпка Трета.

Това може да учуди новодошлите, които са се сблъсквали единствено с постоянни разочарования и нарастващо убеждение, че човешката воля няма никаква стойност. Те са се убедили, при това с право, че освен алкохола, много други проблеми няма да се подадат на натиск, упражняван от човека сам. Сега обаче изглежда, че има неща, които само той може да постигне. Самичък и според собствената си ситуация, той трябва да развие качеството на добра воля. Когато придобие добра воля, единствено той може да вземе решение да упражни натиск върху себе си. Опитът да направи това е акт на собствената му воля.

Всички Дванадесет стъпки изискват постоянни усилия от страна на личността за спазването на техните принципи, а - убедени сме, че по този начин - и на Божията воля. Именно когато се опитваме да съобразим волята си с тази на Бога, започваме да я използваме правилно. За всички нас това бе най-изумително прозрение. Цялата ни беда идваше от погрешното използване на волата ни. Опитвахме се да атакуваме с нея проблемите си, вместо да се опитаме да я приведем в съгласие с Божиите намерения спрямо нас.

Целта на Дванадесетте стъпки на АА е да направи по-лек пътя към тази цел, като стъпка Трета отваря вратата пред него. Щом веднъж възприемем тези идеи, практикуването на стъпка Трета става наистина лесно. В моменти на емоционални смущения и нерешителност можем да спрем, да помолим за покой и в тишината просто да кажем:

"Нека Бог ме дари със спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя, със смелост, за да променя нещата, които мога, и с разум, за да прозра разликата между тях. Нека бъде Твоята, не моята воля."


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора