Осма стъпка

Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях.

аа - осма стъпка

Стъпка Осма и стъпка девета се отнасят до сферата на личните взаимоотношения. Първо, поглеждаме назад и се опитваме да открием къде сме сгрешили; след това влагаме цялото си старание за поправянето на стореното зло и трето, след като сме разчистили по този начин останките на миналото, търсим по какъв начин с новооткритото познание за самите себе си, можем да развием възможно най-добри отношения с всяко човешко същество, което познаваме. Това е много голямо начинание. Това е задача, която можем да изпълняваме с нарастващо умение, без никога да успеем наистина да я осъществим.

Овладяването на умението да живеем в мир, партньорство и братство с всички мъже и жени е интересно и увлекателно начинание. Всеки анонимен алкохолик е открил, че не може да постигне голям напредък в него, ако първо не се обърне назад и не направи точен и безпощаден преглед на човешките отломки, които е оставил по пътя си. До известна степен той вече е направил това, извършвайки духовния си самоанализ, но сега идва времето, когато трябва да удвои усилията си, за да открие колко хора и по какъв начин е наранил. Това ново отваряне на емоционални рани, някои стари, други вероятно забравени, а трети все още болезнено чувствителни, на пръв поглед може да изглежда безцелна и безсмислена операция. Но ако с добро се положи началото, големите придобивки се проявяват толкова бързо, че болката стихва с отстраняването на всяко следващо препятствие.

Тези препятствия са разбира се съвсем реални. Първото и едно от най-трудните е свързано с прошката. В момента, в който преосмислим изкривените си или прекъснати взаимоотношения с друг човек, преминаване в защитна позиция. За да избегнем мислите за злото, което сме причинил на друг, ние отмъстително се съсредоточаваме върху злото, което той ни е причинил. Това е особено вярно, ако той наистина не се е държал добре. Триумфално се хващаме за лошото му поведение като за идеалния мотив да намалим или забравим нашето собствено. Точно тук трябва да се хванем здраво в ръце. Не върви истинският алкохолик да връзва кусури другиму. Нека не забравяме, че алкохолиците не са единствените, които са обсебени от болезнени чувства. Нещо повече, обикновено поведението ни под въздействието на алкохола е предизвикало недостатъците на другите да излязат наяве. Ние многократно сме изчерпвали до краен предел търпението на най-добрите си приятели и сме предивзиквали най-лошите страни на тези, на чието предразположение по начало не сме се радвали. В много случаи става дума за събратя по съдба, за хора, чиито мъки бяхме увеличили.

Ако сега трябва да поискаме да ни простят, защо не започнем от това първо ние да простим, на всеки поотделно и на всички заедно? Когато изреждаме хората, на които сме причинили зло, повечето от нас се сблъскват с друго препятствие. Беше ни нанесен доста сериозен удар, когато установихме, че трябва да се подготвим да признаем ужасното си поведение пред тези, на които бяхме причинили зло. Достатъчно неловко ни беше, когато трябваше да си го признаем само пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество. Но перспективата да посетим или дори да пишем на засегнатите ни ужасяваше, особено когато си припмняхме колко лошо бяха настроени към нас. Имаше също и такива случаи, когато хората, на които бяхме причинили зло, все още бяха в щастливо неведение, че сме ги наранили. Тогава защо да не оставим миналото на мира, казвахме ние. Защо въобще да мислим за всички тези хора? Това бяха някои от пътищата, чрез които страхът се обединяваше с гордостта, за да ни попречи да направим списък на всички хора, на които бяхме причинили зло. Някои от нас обаче се препънаха друго непредвидено препятствие. Хващахме се упорито за твърдението, че когато пиехме, причинявахме зло единствено на себе си. Семействата ни не страдаха, защото винаги си плащахме сметките и рядко пиехме вкъщи. Деловите ни партньори не страдаха, защото обикновено идвахме навреме на работа. Репутацията ни не беше пострадала, защото бяхме сигурни, че малко хора знаят за нашето пиене. Тези, които знаеха пък понякога ни убеждаваха, че и на порядъчния човек може да му се случи да бъде на градус. Нищо повече от това, което лесно можеше да мине с няколко обичайни извинения.

Това отношение разбира се е крайният резултат на умишленото забравяне. Това е отношение, което може да бъде променено единствено чрез дълбоко и честно анализиране на мотивите на действията ни. Въпреки че в някои случаи въобще не можем да възмездим злото, а в някои случаи това трябва да бъде отложено, независимо от това трябва да направим точен и наистина изчерпателен преглед на миналия си живот, тъй като в него са били замесени и много други хора. В много случаи ще установим, че независимо от това, че злото сторено на другите не е голямо, емоционалните злини, които сме причинили на себе си, са много големи. Много дълбоко, понякога съвсем забравени, в подсъзнанието ни се таят пагубни емоционални конфликти. В момента на тези събития те са ни причинили силни емоционални сътресения, които в последствие са обезцветили личността ни и са тласнали живота ни надолу. Въпреки че главната ни цел е да възмездим другите, също толкова важно е да извлечем от преосмислянето на личните си взаимоотношения възможно най-изчерпателна информация за самите себе си и за основните ни затруднания. Тъй като лошите взаимоотношения с други хора почти винаги са били непосредствена причина за мъките ни, в това число и за алкохолизма ни, нито една друга област на анализ не дава по-удовлетворителни и ценни резултати от тази. Спокойното, вглъбено размишление върху личните ни взаимоотношения е в състояние да задълбочи степента на нашето самопознание.

Можем да достигнем много по-далеч от повърхностните си слабости, можем да видим основните недостатъци, тези, които понякога бяха в самата основа на хода на живота ни. Дълбокото вникване в себе си, както откриваме, се отплаща и то щедро. След това бихме могли да се попитаме какъв смисъл влагаме в думите "причинихме зло" на други хора. И въобще какви видове зло си причиняват хората един на друг? За да дадем определение на думата "зло" в практически смисъл, можем да го наречем резултат от сблъсък на инстинкти, които причиняват физическа, умствена, емоционална или духовна вреда на хората. Ако сме с постоянно лош нрав, предизвикваме гняв у другите. Ако лъжем или мамим, лишаваме другите не само от благата на този свят, но и от емоционална устойчивост и душевно спокойствие. Всъщност им даваме повод за презрение и отмъстителност. Ако сексуалното ни поведение е егоистично, можем да предизвикаме ревност, страдание и силно желание за мъст. Тези прояви на осъдително поведение в никакъв случай не изчерпват злото, което можем да причиним. Нека помислим за по-трудно доловимите форми, които понякога нанасят не по-малка вреда. Нека предположим, че в семейна среда сме стиснати, безотговорни, коравосърдечни и студени. Нека предположим, че сме раздразнителни, прекалено критични, нетърпеливи и ни липсва чувство за хумор. Нека предположим, че съсредоточаваме вниманието си върху един член на семейството и пренебрегваме другите.

Какво става, когато се опитваме да наложим волята си над цялото семейство, било чрез желязна дисциплина, било чрез постоянно даване на дребнави указания как точно трябва да организират живота си час по час? Какво става, когато затънем в депресия и самосъжаление, които прехвърляме и върху околните? Такъв списък на злини, причинени на другите - този вид, който прави съвместния живот с нас пиещите алкохолици, труден и често непоносим - може да бъде продължен до безкрайност. Когато пренасяме такива недостатъци в магазина, в службата и компанията на нашите познати, те могат да причинят почти толкова големи злини, колкото тези, които сме причинили вкъщи. След като внимателно сме разгледали тази област на човешките взаимоотношения и сме решили кои черти на нашата личност са наранили и объркали живота на другите, вече можем да се опитаме да преровим паметта си за хората, които сме обидили. Няма да е трудно да открием най-близкостоящите и най-оскърбените. Тогава, връщайки се назад в животе си година по година, докъдето стига паметта ни, вероятно ще направим дълъг списък на хора, които до една или друга степен са били засегнати.

Разбира се, би трябвало да обмислим и преценим внимателно всеки отделен случай. Трябва да се придържаме към признаването на нещата, които ние сме извършили, като междувременно забравим злините, които са ни причинени, както истинските, така и измислените. Трябва да избягваме крайните преценки, както по отношение на самите нас, така и по отонешние на другите. Не бива да преувеличаваме нито собствените си, нито чуждите недостатъци. Нашата постоянна цел трябва да бъде постигането на трезва и обективна оценка. Когато моливът ни спира, можем да се окуражим и подкрепим, като си припомним какво е означавал за другите опитът на АА по тази Стъпка. Това е началото на края на нашата изолация от другите хора и Бога.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора