Десета традиция

Сдружението Анонимни Алкохолици не се придържа към никакво мнение по въпроси, не отнасящи се към неговата дейност; затова името АА не трябва да се въвлича в каквито и да е обществени дискусии.

Нито веднъж от момента на основаването на АА не е имало разкол в нашата организация поради някакъв спорен въпрос. Нашето Сдружение никога публично не е заставало на позициите на нечия страна в нашия враждуващ свят. Не трябва да считаме, че това е придобита добродетел. Може да се каже, че нашето сдружение е било родено с това качество, неотдавна един ветеран каза: "Практически не съм чувал никога горещ спор по религиозни, политически или реформистки проблеми сред членовете на АА. Тъй като ние никога не водим тези спорове в частни беседи, най-вероятно и затова няма да ги водим публично".

Водени от някакъв дълбинен инстинкт, ние знаехме още от самото начало, че както и да ни провокират, ние не трябва да заставаме на ничия страна в публични спорове, даже когато страната заслужава всяческа поддръжка. Историята ни дава достатъчно примери за съперничещи си нации и порещи се групировки, които в края на краищата са се разпаднали, защото са били създадени за съперничество или са се оказали въвлечени в него. Други са се провалили, поради пълното си самодоволство, опитвайки се да натрапят на останалата част от човечеството "златния век" в своето собствено разбиране. В наше време ние виждаме как милиони хора умират във войни, обусловени от политически или икономически причини и засилени религиозни или расови различия. Ние живеем в условията на огромна заплаха за масово унищожение в хода на унищожаваща война, която трябва да реши как следва да се управляват хората и как да се разпределят даровете на природата и плодовете на човешкия труд. В такъв духовен климат се е родило Сдружението АА и оттогава по Божията милост, процъфтява.

Отново искаме да подчертаем, че нежеланието да се борим един с друг или с когото и да било не се разглежда от нас като особена добродетел, която ни поставя по-високо от другите хора. Това също така не означава, че членовете на АА, разпръснати по целия свят, имащи своите граждански права, ще бягат от всякакви индивидуални отговорности и ще действат така, както те смятат за справедливо, по отношение на най-важните проблеми на съвременността. Но що се касае до Сдружението АА в цяло - това е съвършено друга работа. Като организация ние не встъпваме в обществени спорове, защото, ако направим това, нашето Сдружение ще загине. Ние считаме, че съхранението на Сдружението и разширяването на неговата дейност има много по-голямо значение, отколкото този принос, който ние колективно бихме могли да внесем в борбата за някакво дело. Тъй като избавлението от алкохолизма се явява за нас съдържание на живота, е важно да съхраним в пълна мярка нашето средство за оцеляване.

Може да се създаде впечатление, че алкохолиците в АА са станали изключително миролюбиви хора, че ние живеем като едно голямо щастливо семейство. Това разбира се не е така. Както и всички хора, ние се караме. Докато не сме се претрили един друг, нашите отношения, изглеждат непрекъснати караници. Директорът на корпорация, който току що е гласувал за това - неговата компания да изразходва сто хиляди долара, би могъл да се появи на събрание на АА и да излезе от кожата си само заради това, че трябва да се съберат 25 долара за пощенски марки. Не желаейки някой да ръководи групата, половината членове може да излязат от състава й и да организират нова група, където всичко ще бъде така, както им харесва. Ветераните, в един момент превърнали се във фарисеи, тъжно седят по ъглите. На жестоки нападки са изложени хората, подозирани в нечисти подбуди. Без да се взема предвид нечие мърморене, старите членове на АА, никога не са носили вреда на организацията. Те са били съставна част на нашето обучение, съвместен живот и дейност. Трябва да се отбележи, че те винаги са се опитвали да направят работата в АА възможно най-ефективна и да принесат максимална полза на възможно най-голямо число алкохолици. Вашингтонското общество, движение в средите на алкохолиците, появило се в Балтимор преди сто години, почти намери ключ за решението на алкохолните проблеми. Отначало това Общество се състоеше изключително от алкохолици, които се опитваха да помогнат един на друг. Неговите първи членове считали, че са длъжни да посветят себе си само на тази единствена цел. В много отношения "вашингтонците" приличат на нас. Количеството членове на тази организация стигнало до сто хиляди. Ако те бяха останали независими и се бяха придържали само към своята основна цел, то вероятно биха намерили окончателно решение на проблема за излекуване от алкохолизма. Но това не се случило. Вместо това "вашингтонци" позволили на политици и реформисти, алкохолици и не алкохолици да използват тяхното общество за свои цели. По това време важният политически проблем, предизвикващ разногласия в обществото, бил отмяната на робството. "Вашингтонци" яростно и открито се изказвали публично в защита на една от гледните точки. Може би Обществото би могло да съхрани себе си, дори и заемайки определена позиция по проблема за отмяна на робството, но то решило да реформира американското общество по въпросите за отношението към спиртните напитки. Изказвайки се в защита на въздържанието от алкохол, то за няколко години напълно загубило способността си ефективно да помага на алкохолици.

Анонимни Алкохолици извлекли урок от вашингтонската история. Проследявайки причината за гибелта на това движение, първите членове на АА решили, че са длъжни да се въздържат от участие в публични дискусии. Така бил положен крайъгълният камък на Десета Традиция: "Сдружението Анонимни Алкохолици не се придържа към никакво мнение по въпроси, не отнасящи се към неговата дейност; затова името на АА не трябва да се въвлича в каквито и да е обществени дискусии".


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора