Пета традиция

Всяка група има само една главна цел - да доведе нашите идеи до тези алкохолици, които все още страдат.

"Ако ти си обущар, остани си такъв до края на твоите дни!..." По-добре да правиш едно нещо наистина добре, отколкото много, но лошо. Такава е централната тема на тази Традиция. Благодарение на нея се формира единството на нашето Сдружение. Самото съществуване на АА изисква съхранение на този принцип.

АА може да се сравни с група лекари, които са намерили метод за лечение на рак и от чиято съвместна работа би зависела съдбата на многочислени хора, страдащи от това заболяване. Наистина, всеки от лекарите в тази група би могъл да има своя отделна специалност. Всеки от тях от време на време би изпитвал желанието да се посвети напълно на избраната от него специалност вместо на своята работа само в състава на групата. Но, веднага щом тези хора намерили средство за лечение на рака, веднага щом станало очевидно, какво може да се постигне с обединени усили, те решили, че е техен дълг изцяло да се посветят в помощ на болните. Във връзка с това толкова чудесно откритие всеки доктор би съумял да се пребори със собствените си амбиции и би се съгласил на всякакви лични жертви. Именно с такъв дълг са свързани един с друг членовете на АА, които са демонстрирали, че могат да помогнат на алкохолиците, както никой друг. Уникална е способността на всеки член на АА на основание на собствения си опит да разбере новопостъпилия и да обезпечи неговото оздравяване, това не зависи от неговото образование, красноречие или някакви индивидуални способности. Единственото, което има значение е това, че той е алкохолик, който сам е намерил ключа към трезвостта. Леко е да се споделят в средата на алкохолици тези минали страдания и разкази за изцеление. Способността към такъв контакт е дар, който сме получили от Бог и неговото предаване на другите се явява единствената цел, която си поставят групите АА по целия свят.

Има още една причина, обясняваща защо АА трябва да има само една цел. Най-големият парадокс в дейността на Анонимни Алкохолици се заключва в това, че членовете на това Сдружения рядко могат да удържат драгоценния дар на трезвеността, ако не помагат на други да достигнат същото, което те самите са достигнали. Ако група лекари знаеше средство за лечение на рак, то нейните членове биха изпитвали угризение на съвестта, отказвайки се от своята мисия от користни съображения. И, още по-малко, такъв отказ би ги заплашвал с това, че те няма да могат да оцелеят. За нас се отнася същото, ако не помагаме на този, който е болен, съществува постоянна угроза за нашия живот и нашето душевно здраве. Желанието за самосъхранение, дълга и любовта ни принудиха да признаем, че имаме само една мисия - да споделяме своя опит с тези, които не знаят, че спасението е възможно.

Ето разказа на един член на АА, потвърждаващ мъдростта на избора на Анонимни Алкохолици само на една цел: "Веднъж, чувствайки смътно безпокойство, аз реших да изпълня някаква работа по програмата Дванадесет Стъпки. Нека това бъде застраховка срещу възможна грешка, мислех си аз. И така, нужно беше да намеря някой нещастник и да му помогна. Аз стигнах до метрото на градската болница и попитах доктор Силкорт, има ли някого предвид. "Нищо подходящо няма - отговори докторът. - Има само един момък на третия етаж, с който бих могъл да се опитам да направя нещо. Но той е ужасно несговорчив ирландец. Никога не съм срещал по-упорит човек. Той се оплаква, че ако партньорът му се беше отнасял с него по-добре, а жена му го беше оставила на мира, веднага би решил своите алкохолни проблеми. Той беше тежък случай на алкохолно бълнуване, помрачено съзнание и се отнасяше с подозрение към всичко. Звучи много необещаващо, нали? Но работата с него може да ти даде нещо, затова можеш да опиташ. "

Скоро аз седях редом до един масивен мъж. Той преднамерено недружелюбно ме гледаше с пепеливите си очи, открояващи се на червеното подпухнало лице. Бях принуден да се съглася с доктора - той изглеждаше посредствено. Но въпреки това му разказах своята история. Обясних му какво забележително Сдружение имаме, колко добре се разбираме един друг. Подчертах трудностите на борбата с алкохола в самота. Утвърждавах, че много малко хора могат да спрат да пият без странична помощ, но че в нашата група сме способни съвместно да направим това, което всеки от нас не може да направи сам. Той ме разсмя , като заяви, че е способен сам да се справи с жена си, с партньора си и със собствения си алкохолизъм. Попита ме саркастично: " И колко ще ми струва това удоволствие?" За щастие, можех да му кажа: " Всичко на всичко нищо". Неговият следващ въпрос беше: "А ти колко ще получиш за това?" Моят отговор разбира се беше: " Само моя собствен трезвен и щастлив живот." Все още съмнявайки се, той ме попита: "Ти действително ли искаш да ми кажеш, че си тук само за да се опиташ да ми помогнеш и по този начин да помогнеш на себе си?"

"Да, - казах аз. - Това е всичко, тук няма никаква измама."После без никакви колебания, аз реших да му разкажа за духовния аспект на нашата Програма. С какво хладно презрение ме обля този пияница! Само като произнесох думата "духовен" и той яростно се нахвърли върху мен. "А, ето какво било!" Аз всичко разбрах! Ти работиш за някаква воняща религиозна секта. А казваше, че няма никаква измама. Аз принадлежа към велика църква и тя значи всичко за мен. Как посмя да дойдеш ти и да разговаряш с мен за религии!" Слава Богу и за това имах подходящ отговор. Той трайно се основаваше на единствената цел на АА. "Ти имаш вяра - казах му аз - и, може би твоята вяра е по-дълбока, отколкото моята. Не се и съмнявам, че ти си по-сведующ по религиозните въпроси. Затова нямам какво да ти кажа за религията. И няма да се опитвам. Уверен съм, че ти би могъл да ми дадеш точно определение на това какво е смирение. Но съдейки по това, което ти ми разказа за себе си и за твоите проблеми и за начина, по който смяташ да ги решиш, на мен ми се струва, че зная в какво се състои твоята беда.

"Добре - каза той. - Кажи ми цялата истина". Добре - отговорих аз - но мисля, че ти си самоуверен ирландец, който мисли, че може да върти всички около себе си". Това го потресе. Но, успокоил се, той започна да ме слуша, докато аз се опитвах да му внуша, че главният ключ към трезвостта се явява смирението. Накрая той разбра, че не се опитвам да променя неговите религиозни възгледи, а искам да намеря в неговата религия, която ще му помогне да оздравее. От този момент ние с него се сприятелихме. "Е, а сега - завърши ветеранът, - дайте да предположим, че съм бил принуден да строя разговора с този човек на религиозна основа. Или, че аз му бях казал, че АА иска определена сума за излекуването или се занимава с образование, издържа болници и рехабилитационни центрове? Или му бях предложил помощ в неговите домашни дела или на работата? С какво щеше да завърши нашият разговор? Разбира се с нищо." Минаха години и този несговорчив ирландец обича да казва: "Моят наставник ми продаде всичко на всичко една идея - трезвост. В същото време аз и не можах да купя нищо друго".


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора