Четвърта традиция

Всяка група трябва да бъде напълно самостоятелна, с изключение на делата, засягащи други групи или АА като цяло.

Самостоятелността - дума от много съставящи. Но за нас тя означава само това, че всяка група АА провежда своята дейност по свое усмотрение, освен случаите, когато нейните действия заплашват организацията като цяло. Тук възниква същия въпрос, който ние обсъждахме в Първа Традиция: "Не е ли опасна такава свобода?"

Дълги години ние изпитвахме всички възможни отклонения от нашите Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции.И това беше неизбежно, тъй като ние представляваме сбор от крайно егоцентрични личности. Деца на хаоса, ние по всички възможни начини си играехме с огъня, и все пак излязохме от огъня невредими, както предполагаме, по-мъдри. Тези същите отклонения предизвикаха обширния процес на проби и грешки, който ,по милостта на Бог, ни доведе към това, че сме тук сега. Когато през 1946 година за първи път бяха публикувани Традициите на АА, ние бяхме убедени в това, че всяка група АА е способна да понесе всякакви изпитания. Ние се убедихме, че групата, както и всеки отделен човек, трябва рано или късно да се подчини на тези изпитани принципи, които ни гарантират оцеляването. Ние стигнахме до извода, че процесът на проби и грешки е съвършено безопасен. Нашата увереност беше толкова голяма, че в първия вариант на Традициите на АА имаше едно такова важно положение: "Всеки двама или трима алкохолика, които са се обeдинили, за да започнат да водят трезв начин на живот, могат да се нарекат група АА, при условие, че нямат никакви връзки с други обединения, имащи други цели и задачи."

Това означаваше, че ни стига куражът да провъзгласим всяка група за отделна организационна единица, която се ръководи в своите действия от колективното съзнание на нейните членове. Провъзгласявайки тази неограничена свобода, ние счетохме за необходимо да обнародваме всичко на всичко само две предупреждения: групата не трябва да прави нищо, което би могло да нанесе сериозна вреда на организацията като цяло и не трябва да свързва своята дейност с дейността на други организации или отделни лица. Ако ние започнехме да се делим на групи привърженици и противници на "сухия" закон, "републиканци" и "комунисти", "католици" и "протестанти", би възникнала сериозна опасност. Групата АА трябва да се занимава само със своите основни задачи, иначе е обречена на гибел. Нейната единствена цел се явява трезвост. Във всичко останало всяка група има абсолютната свобода на мнения и действия. Всяка група има право на грешки.

В началото на дейността на АА в различните градове се появиха не малко групи. В града, който ще наречем Мидълтаун, настана истински бум. Жителите му изпаднаха, така да се каже, в ярост. Размечтали се, старейшините измислиха нещо ново. Те решиха, че на града е нужен голям алкохолен център, своеобразен вид учреждение, чиято цел е да разпространява челния опит, който би могъл повсеместно да бъде подет от групите АА. На първия етаж на това съоръжение трябваше да има клуб. На втория етаж нещо като изтрезвително, където, както се предполагаше, на алкохолиците щяха да се връчват пари, за да могат те да си връщат дълговете. На третия етаж се предвиждаше да се водят общообразователни занятия, в програмата, на които не трябваше да има никакви теми, които предизвикват разногласия. Във въображението на инициаторите този бляскав център трябваше да има още няколко етажа, но като начало бяха достатъчни и три. За всичко това трябваха много пари, пари на не алкохолици. Ако искате, вярвайте, ако не недейте, но богатите хора от този град се въодушевили от идеята.

Въпреки това сред алкохолиците имало няколко консерватории, които не били съгласни с проекта. Те написали до щаб-квартирата Foundation А.А. в Ню Йорк и се поинтересували какво мислят там за това нововъведение. Те предполагали, че старейшините, за да подкрепят тази идея, възнамеряват да пишат в Foundation А.А., надявайки се да получат официален документ за поддръжка. Консерваторите, написали писмо, били обезпокоени и се отнасяли към самата идея скептично. Разбира се това дело е имало организатор - и то организатор с блестящи способности. Със своето красноречие той премахнал всички опасения, въпреки това, че от Foundation А.А. дошъл отговор, в който се казвало, че официално одобрение няма да последва и че в други градове различните начинания, при които групите АА са действали съвместно с медицински и просветителски организации, са завършили с крах. За да действат сигурно, организаторът решил да създадат три корпорации и станал президент на всичките три. Зданието на центъра сияело със свежата си мазилка и със своето съществуване разпространявало топлина и доброта. Скоро делото закипяло. За защита от каквито и да било опасности и да се обезпечи непрекъснатата дейност били изработени правила и указания.

Но ,уви, ярката светлина блестяла не за дълго. Душевното спокойствие се заменило от бъркотия. Станало ясно, че някои любители на чашката се стремели да получат образование, но не били уверени, че са алкохолици. Личните недостатъци на другите, изглежда, можели да се излекуват само от паричен заем. На някои им се харесвал клубът, но най-вече защото се чувствали самотни. Понякога желаещите били готови да се запишат на всичките три етажа. Някои започвали от най-горния етаж и в резултат се спускали на първия, ставайки членове на клуба; други започвали с клуба, напивали се до припадък, попадали в болницата, о оттам се отправяли към третия етаж да получат образование. Активността била като в кошер, но за разлика от кошера, тук била пълна бъркотия. Групата АА просто не била в състояние да се справи с такъв проект. Разбирането за това дошло твърде късно. След това последвал неизбежният взрив - подобно на този, който се случил, когато във фабриката Уобмли изгърмял парният котел. Хладен и задушаващ страх и разочарование завладели групата. Когато трусът минал, се случило забележително събитие. Главният организатор написал до щаб-квартирата, че е трябвало да отчете опита на АА. След това извършил постъпка, която станала класика за Анонимни Алкохолици. Всичко се свеждало до неголяма картичка , на лицевата страна, на която било написано: "Първа Група на Мидълтаун. Правило № 62". Когато отворили картичката, вътре намерили само едно язвително изречение: "Никога не си вири носа".

Така в съответствие с Четвърта Традиция, една група АА осъществила своето право на грешка. Нещо повече, тя оказала неоценима услуга на Анонимни Алкохолици, защото с готовност и смирение си е направила извода от случилото се. Групата отново се изправила на краката си и нейните членове, смеейки се, продължили своя път към усъвършенстването. Даже главният архитект на замисъла, стоейки сред руините на своята мечта, се оказал способен да се посмее над себе си - а това е висшето проявление на смирението.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора