Седма традиция

Всяка група АА трябва напълно да се опира на собствените си сили, като отказва помощ отвън.

Алкохолици, които се грижат сами за себе си? Чувал ли е някой за такова нещо? Но ние разбрахме, че сме длъжни да се грижим сами за себе си. Това е принцип - най-нагледното свидетелство за дълбоките промени, които АА е предизвикало у всички от нас. Общоизвестно е, че алкохолиците обикновено крещят, че те нямат такива проблеми, които не могат да се решат, ако имат пари. Ние винаги сме живеели с протегната ръка. По времето, когато не бяхме в състояние да управляваме себе си, живеехме на гърба на някой друг. Обикновено това беше човек, който умееше да се разпорежда с парите. Когато обществото, съставено само от алкохолици, заявява, че има намерение само да плаща своите сметки, това вече е новина.

Може да се каже, че нито една традиция не се е раждала в такива мъки като тази. В първите години на съществуването на АА ние всички бяхме разорени. Добавете към това и различните мнения, че на тези алкохолици, които се стараят да спрат да пият, следва да се дават пари и вие ще разберете защо ние считахме, че сме заслужили правото да имаме известно количество банкноти. Какви дела Сдружението АА би могло да върши с тези пари! Странното е, че хората, които имат пари, мислеха по друг начин. Те считаха, че сега, когато станахме трезви, ние сме длъжни сами да намираме средства за съществуването си. С други думи нашето Съдружество си остана бедно, тъй като ние нямахме друг изход. Имаше още една причина за нашата обща бедност. Скоро стана ясно, че въпреки че алкохолиците щедро прахосваха пари, изпълнявайки програмата Дванадесет стъпки, те много неохотно даваха пари за групови цели. Ние с удивление разбрахме, че сме били много стиснати. По такъв начин АА като движение започна и продължи да съществува в бедност, а в същото време неговите членове процъфтяваха. Алкохолиците често действат на принципа "всичко или нищо". Нашето отношение към парите потвърждава това.

Когато АА преминаваше от детството към юношеството, ние се отказахме от идеята, че на нас ни трябват много пари и започнахме да смятаме, че те не са ни нужни изобщо. Всички казваха: "Не трябва да се смесват АА и парите. Трябва да се отдели духовното от материалното" Ние направихме този рязък обрат, тъй като - имаше членове на АА тук и там, които се опитваха да извлекат изгода от своите връзки в Сдружението, и ние имахме опасения, че може да ни експлоатират. От време на време благодарни благотворители ни даряваха помещения за клубове, а след това понякога се намесваха в нашите дела. Подариха ни болница и почти едновременно с това синът на дарителя стана неин основен пациент и предполагаем мениджър в бъдеще.

Една АА група получила 5 хиляди долара без всякакви условия. Враждата заради тези пари в течение на няколко години сеела смут сред членовете на групата. Изплашени от тези усложнения някои членове на групата изобщо се отказали от парите от общата каса. Въпреки тези опасения, ние разбирахме, че групата трябва да функционира. Нужни бяха пари, за да наемем помещение за събранията. За да приемаме нови хора, трябваше да имаме малко помещение със секретари и телефони. Въпреки многочислените протести ние успяхме да организираме такъв пункт. Без него хората нямаше да могат да се обръщат към нас за помощ. За това трябваха не много големи суми пари, които ние давахме сами. Накрая махалото престана да се люлее и застана на едно място, показвайки Седмата Традиция в нейното днешно звучене. В тази връзка Бил обича да разказва следната история. "Когато през 1941 г. се появи сензационната статия на Джек Александер в "Saturday Evening Post", хиляди отчаяни писма от безнадеждни алкохолици и членовете на техните семейства бяха получени в щаб-квартирата на Foundation А.А. в Ню Йорк. Нашият персонал са състоеше от двама човека: един предан секретар и мен, - казва той. - Как ние можехме да се справим с тази лавина от писма? Беше очевидно, че трябва да си наемем помощници. Ние се обърнахме към членовете на АА с предложение да направят волни пожертвования. Не би ли могъл всеки член на АА да ни изпраща по един долар годишно? Иначе тези писма на страдалците ще останат без отговор. За мое учудване, групите не откликнаха веднага на нашия призив. Аз много болезнено преживявах това. Веднъж сутринта в щаб-квартирата, гледайки тази купчина писма, аз ходех из стаята и ругаех всички членове на АА за безотговорността и скъперничеството. В този момент един мой стар познат, страдащ от главоболие, показа несресаната си глава от вратата. Той беше нашият рекордьор по прегрешения. Аз вече виждах, че му е необходимо да пийне нещо за изтрезняване. Спомних си как самият аз бях в такова положение и сърцето ми се препълни с жалост. Поканих го вътре и му дадох пет доларова банкнота. Тъй като моят доход по това време се равняваше на 30 долара на седмица, това беше доста щедър дар. На Луиз не й стигаха парите за домакинството, но това не ме спря. Невероятното облекчение, което се изписа на лицето на моя приятел, стопли сърцето ми. Чувствах се особено добродетелен, когато си спомних за бившите алкохолици, отказали да изпратят по един долар в щаб-квартирата, докато аз в същото време с радост дадох пет долара на един пияница, за да си купи алкохол за изтрезняване. В същата вечер ние имахме събрание в старото здание на клуба на 24-та улица. По време на почивката касиерът плахо заговори за това, че клубът няма никакви средства / това беше период, когато не трябваше да се смесват АА и парите/. Към края той каза, че наемодателят ще ни изгони, ако не му платим наема за помещението и завърши своето изказване със следните думи:"Приятели, днес сложете пари в шапката малко по-щедро, отколкото обикновено."

Аз чух това съвършено отчетливо, въпреки че в това време се опитвах да уговоря един новопристигнал да се присъедини към нас. При мен дойдоха с шапката и аз започнах да търся пари в джобовете си. Все още беседвайки с новопристигналия, аз извадих една монета от 50 цента, но на мен ми се стори, че това е доста. Оставих я обратно и извадих 10 цента, които тихичко звъннаха, когато ги пуснах в шапката. През тези дни никога не ни се отдаваше да съберем необходимата сума. После аз се опомних. Аз, хвалещият се сутринта със своята щедрост, се отнасях към клуба по-зле, отколкото онези далечни алкохолици, които не бяха намерили време да изпратят своите долари в щаб-квартирата. Аз разбрах, че петте долара, които бях дал сутринта на своя приятел-пияница, само погалиха моето самолюбие, без да донесат полза нито на мен, нито на него. В АА има място, където духовността и парите могат да се смесват - това е шапката, която разнасят из помещението!"

Ето още една история за пари: "През 1948 година, веднъж вечерта, попечителите на щаб-квартирата се събраха на своето квартално събрание. В дневния ред имаше един много важен въпрос.Почина някаква дама. Когато прочели нейното завещание, се оказало, че тя е оставила на Сдружението АА 10 хиляди долара. Въпросът се състоеше в това, длъжно ли е Сдружението да приеме този дар. Колко разгорещени бяха само дебатите! Състоянието на щаб-квартирата по това време беше плачевно: групите не изпращаха достатъчно пари, ние бяхме вложили всичките си доходи в издаването на книги, но и това не стигаше. Резервите се стопяваха като снегът на пролет. Бяха ни необходими тези десет хиляди.

"Най-вероятно - казваха някои - групите никога няма да могат да ни издържат. Ние не можем да се закрием, това би било невярна стъпка. Хайде да вземем тези пари. Хайде да приемаме всички такива дарения за в бъдеще, те ще ни бъдат нужни." След това се изказаха противниците на това становище. Те посочиха това, което управлението на щаб-квартирата знаеше и преди това. Има около половин милион долара, оставени на АА в завещания на различни хора, които още са живи. Бог знае колко още такива завещания съществуват, за които ние най-вероятно не знаем. Ако ние не се отказваме напълно и без уговорки от даренията извън общността, щаб-квартирата на АА ще стане невероятно богата. Нещо повече, достатъчно е само да дадем на широката публика да разбере, че са ни нужни пари и те ще потекат като река. В сравнение с тази перспектива десетте хиляди са дреболия, но както и първата чаша за алкохолика, тя неизбежно ще предизвика верижна реакция. Какво ще се случи с нас тогава? Та нали този, който плаща, поръчва музиката. Ако щаб-квартирата започне да получава пари от външни източници, нейните попечители най-вероятно ще се поддадат на изкушението да водят делата без да отчитат интересите на цялата организация. Освободил се от отговорност, всеки алкохолик ще свие рамене и ще каже : "Е, щаб-квартирата има купища пари - защо тогава да се грижа за нея?" Наличието на големи суми в касата ще подтикне някои членове на управлението да измислят всякакъв вид манипулации с тези средства, което ще отвлича АА от неговите преки цели. Веднага щом това се случи, доверието към Сдружението ще бъде подкопано. Управлението ще остане в изолация и ще попадне под суровата критика на членовете на АА и на широката публика. Такива били предположенията, изказани "за" и "против".

И тогава нашите попечители написали ярка страница в историята на АА. Те провъзгласили принципа, че Сдружението АА е длъжно завинаги да остане бедно. В паричния фонд трябва да влизат само текущите разходи плюс разумен резерв - оттогава този подход станал финансова политика на щаб-квартирата. И въпреки че това било трудно, те официално отказали тези десет хиляди долара и приели завършена по форма резолюция, че от сега нататък всички подобни дарения ще бъдат отказвани. В този момент, както ние смятаме, принципът на корпоративната бедност бил сигурно и окончателно утвърден в Традициите на АА. Когато в пресата публикували тези факти, последвалата ги реакция била дълбоко проникновена. АА се струвало нещо необичайно привлекателно на хората, запознати с безконечните кампании по събирането на средства за благотворителни фондове. Одобрителните статии на предните страници на вестниците в различни издания предизвикали вълна от доверие към Сдружението Анонимни Алкохолици. В тези статии се отбелязвало, че безотговорните хора са станали отговорни и че провъзгласявайки финансова независимост за съставен елемент на своите Традиции, АА е възродило идеал, почти забравен в наше време".


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора