Осма традиция

Сдружението Анонимни Алкохолици трябва винаги да остава непрофесионално обединение, въпреки че нашите служби могат да наемат работници, притежаващи определена квалификация.

Анонимни Алкохолици никога няма да станат професионалисти. Ние разбрахме в известна степен смисъла на древните думи: "Безвъзмездно полученото предавай безвъзмездно". Ние открихме, че на професионално ниво духовността и парите са несъвместими. Най-добрите в света професионалисти от областта на медицината и религията не са успели да постигнат каквито и да било забележителни успехи при лечението на алкохолици. Ние не сме против професионализма в други области, но просто приемаме очевидния факт, че в нашето дело той не върши работа. Всеки път, когато се опитвахме да поставим на професионално ниво работата по Дванадесета Стъпка, резултатът беше един и същ - ние претърпявахме поражение при постигането на нашата единствена цел.

Алкохолиците просто няма да слушат професионалиста, осъществяващ работата по Дванадесета стъпка. Почти от самото начало ние бяхме убедени, че работата на четири очи със страдащия алкохолик може да бъде основана изключително на желанието да се помогне и едновременно да се получи помощ. Когато членовете на АА говорят за пари на събрания или в беседи с начинаещи, това може да направи отблъскващо впечатление. Паричният мотив, свързва всичко, за което се говори, с користен интерес. Това винаги е било толкова ясно, че нито един член на АА никога не е работил по програмата Дванадесет стъпки за пари.

Въпреки това,малко теми са предизвиквали в АА повече спорове, отколкото професионализмът. Тези, които чистели помещенията, правели сандвичи, работели в качеството на секретари в офисите, пишели книги, - всички тези хора изпитвали върху себе си нападките на критиците, утвърждаващи, че те печелят от АА. Игнорирайки този факт, че тези работи не са били свързани с Дванадесетте Стъпки, нашите критици считали за професионалисти тези от нас, които често изпълнявали черната работа, която никой друг не се съгласявал да върши. Още по-голям шум се вдигнал, когато членовете на АА започнали да организират в домове за отдих и ферми за алкохолици, започнали да служат в корпорации в отделите за кадри в качеството на специалисти по проблемите на алкохолизма в промишлеността, да работят като медицински сестри в болници за алкохолици или започнали да се занимават с проблемите на алкохолното просвещение. Във всички тези и много други случаи се твърдяло, че знанията и опитът на АА се продават за пари и затова всички тези хора трябвало да се признаят за професионалисти. В края на краищата ние успяхме да проведем ясна граница между професионалната и непрофесионалната дейност. Ние проявихме мъдрост, когато решихме, че работата с алкохолици по програмата Дванадесет Стъпки трябва да се провежда безплатно. Но, когато ние обявихме, че Сдружението не може да наема на работа специалисти и че членовете на АА не са длъжни да носят нашите знания в други жизнени сфери, нас ни ръководеше страхът, който сега намаля в светлината на придобития опит.

Вземете, например, работата на чистача или готвача. Ако клубът функционира, той трябва да бъде уютен и гостоприемен. Ние опитахме да наемем доброволци, но на тях бързо им омръзна да метат пода и да варят кафе седем дни в седмицата. Скоро те спряха да се появяват в клуба. Нещо повече, в празния клуб нямаше кой да отговаря на телефонните позвънявания, затова пък той стана убежище на гуляещи пияници, които имаха резервни ключове. Някой трябваше да се грижи за помещението в течение на целия ден. Ако ние наемахме алкохолик, то му плащахме същите пари, които бихме платили на неалкохолик на негово място. Ставаше въпрос не за работата по програмата Дванадесет Стъпки, а за това, да направим тази работа възможна. Това беше работа по обслужването в най-класическия вариант.

Сдружението АА не можеше да функционира без служащи, работещи на пълен работен ден. В щаб-квартирата и в районните офиси ние не можехме да наемем неалкохолици в качеството на секретари, нужни ни бяха хора, разбиращи задачите на АА. Но достатъчно беше само да ги наемем и ултраконсерваторите и страхливците започваха да викат: "Професионализъм!" По някое време в групите положението на тези хора, вярно изпълняващи службата си, беше просто непоносимо. Не им разрешаваха да се изказват на събрания, той като те "печелели от АА". Имаше период, в който другите членове на групата просто ги избягваха. Даже хората, настроени към тях благосклонно, ги считаха за "неизбежното зло". Комитетите се възползваха от това в пълна сила и им орязаха заплатата. Считаше се, че те може да си върнат някои добродетели, ако работят за АА срещу невисоко заплащане. В течение на много години съществуваше такъв подход. После ние разбрахме, че ако прекрасно работещата секретарка отговаря в течение на деня на десет обаждания, изслушва две дузини плачещи жени, устройва в болница и намира наставници за десетки нови членове и дипломатично се отнася с гневни пияници, които се оплакват, че тя зле работи, въпреки че получава за това твърде много пари, то това не трябва да се нарича професионалист в АА. Тя не прави от Дванадесетте стъпки своя професия, тя прави възможна работата по програмата на тези стъпки. Тя дава шанс за излекуване на всеки, който е почукал на вратата. Доброволците от комитета и техните помощници могат да бъдат много полезни, но те не могат да носят върху себе си тежестта на тази работа ден след ден. В щаб-квартирата се повтаряше същата история. Осем тона книги и други публикации не могат сами да се опаковат и да се изпратят до всичките ъгълчета на света. Чували с писма по всички проблеми на дейността на АА, започвайки с писмата на самотния ескимос и свършвайки с увеличаващите се проблеми на хиляди групи АА, те трябва да бъдат прочетени и на тях трябва да бъде даден отговор от знаещи хора. Някой трябва да поддържа контактите с външния свят. Сдружението АА трябва да поддържа жизнено важни за организацията вътрешни връзки. Затова ние наемаме платени сътрудници. Ние им плащаме добре и те заработват парите, които получават. Те са професионални секретари, а не професионални членове на АА.

Навярно в сърцето на всеки член на АА винаги ще има страх, че нашето име може да бъде използвано от някого за извличане на лична полза. Даже предположението за такава възможност винаги предизвиква ураган от страсти, а доколкото ни е известно, ураганите винаги еднакво сурово се отнасят и с правите, и с виновните. Те винаги са неразумни. Никой не страда от такива емоционални взривове повече, отколкото тези, на които не им стига смелост да приемат предложението да работят извън пределите на АА в каквато и да било организация, занимаваща се с проблемите на алкохолизма. Един университет искаше да покани член на АА да чете лекция за алкохолизма. Една корпорация искаше да има сътрудник на отдел кадри, запознат с проблемите на алкохолизма човек. Едно държавно лечебно заведение за алкохолици искаше да има за управляващ, човек, който да знае как да се справя с пияници. На града му беше нужен социален работник, който би разбирал от това - по какъв начин алкохолът влияе на отношенията в семейството. Държавната комисия по алкохолизма искаше да вземе на работа научен сътрудник. Това са само малка част от работите, които се предлагаха на членове на АА. От време на време членовете на АА купуваха ферми или домове за отдих, където нещастните осакатени алкохолици можеха да намерят необходимите им грижи. Възникна въпросът, който до сега не е снет от дневния ред - следва ли да се разглежда една такава дейност като професионална в съответствие с Традициите на АА?

Ние считаме, че отговорът на този въпрос е: "Не. Членовете на АА, избрали за себе си подобна кариера, в никакъв случай не се занимават с работа по Дванадесета Стъпка на професионална основа". До този извод ние стигнахме по нелек и трънлив път. Отначало не виждахме в какво се състои проблемът. В предишните времена беше достатъчно член на АА да приеме такъв род предложение и възникваше изкушението да се използва названието на Сдружението за реклама или за събиране на волни пожертвувания. Фермите за алкохолици, просветителските проекти, щатните законодателни органи и комисии рекламираха този факт, че при тях работят членове на АА. Без да мислят за последствията тези членове на АА нарушаваха анонимността в интерес на собствената си дейност и излагаха на сериозна опасност нашата Организация. По тази причина много добри начинания и хора, участвали в тях, се излагаха на несправедлива критика от страна на групите АА. Много често нападките минаваха под лозунга: "Професионализъм! Този човек прави пари на гърба на АА!" Но нито един от тях не изпълняваше работата по Дванадесета Стъпка за пари. Отдалечаването от Традициите във всички тези случаи се състоеше не в професионализма, а в нарушаването на анонимността. Единствената цел на АА бе компрометирана, а названието на организацията използвано не по предназначение. Важно е да се отбележи, че сега, когато почти нито един член на АА не нарушава анонимността на обществено ниво, всички страхове се уталожиха. Ние считаме, че нямаме право, а и не ни е нужно да възпираме тези, които искат като частно лице да работят в някоя от указаните по-горе области. Ако им забраняваме това, то бихме накърнили техните права. Не считаме, че сме някаква закрита корпорация, която пази своите знания и опит под ключ. Ако член на АА, както и всеки друг гражданин, може да преуспее в научната дейност, образованието или в работата с кадри на производството, то защо да му пречим? Всеки печели от това и нищо не губи АА. Вярно е, че някои от проектите, с които се свързват членовете на АА, са завършили не толкова удачно, но това няма никакво отношение към принципа, който обсъждаме.

Всички тези вълнуващи и объркани събития ни помогнаха окончателно да формулираме традицията за непрофесионализма на АА. Цялата наша дейност по програмата Дванайсет Стъпки е безплатна, но хората, намиращи се у нас на служба, получават заплата.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора