Единадесета традиция

Нашата политика във взаимоотношенията с обществеността се основава на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата. Ние сме длъжни винаги да съхраняваме анонимността във всички наши контакти с пресата, радиото и киното.

Без цяла армия съчувстващи на нашето движение ние никога не бихме могли да придобием такива размери. Широкото благоприятно представяне на нашата дейност по целия свят беше главното средство за привличане на алкохолици в Сдружението. В щаб-квартирите, клубовете на АА, в домовете на нашите членове постоянно звъни телефонът. Един глас казва: "Вчера прочетох във вестника статията за...", втори: "Вчера ние чухме по радиото...", още един: "Гледахме филм за..." или: " Гледахме предаването за АА по телевизията..." Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че половината от нашите членове дойдоха в АА благодарение на средствата за масова информация. Тези, които ни звънят, не са задължително алкохолици или членове на тяхното семейство. Лекари четат публикации за АА в медицински журнали и молят за допълнително информация. Религиозни деятели намират статии за нас в църковни публикации и също задават въпроси. Предприемачи признават, че крупни корпорации одобряват нашата дейност и искат да знаят какво може да се направи, за да се намали алкохолизмът в техните предприятия.

Затова върху нас лежи огромната отговорност да създадем най-добрата възможна политика по отношение на външните връзки на нашето Сдружение АА. Минавайки през трудни изпитания, ние, както ни се струва, съумяхме да създадем такава политика. В много отношения тя се явява пълна противоположност на обичайната рекламна практика. Ние разбрахме, че наш главен принцип трябва да стане привличането, а не пропагандата. Да видим как изглеждат на практика тези два противоположни принципа. Когато политическа партия иска да победи на изборите, тя рекламира достойнствата на своя лидер, за да привлече към него избиратели. Някое благотворително общество иска да събере необходимите средства, впоследствие то с големи букви печата имената на всички известни хора, чиято материална поддръжка му се е отдало да получи. Политическата, икономическата и религиозна дейност на което и да е обединение по целия свят сериозно зависи от това колко известно е неговото ръководство. Това, че хората стават символи на движението и идеите, се явява важна психологическа потребност, скрита дълбоко в недрата на съзнанието. Ние в АА не се съмняваме в това. Но ние трябва трезво да оценим този факт, че да бъдем винаги обект на внимание е рисковано, особено за нас. По темперамент всеки от нас е бил неукротим пропагандист, но идеята за организация, състояща се само от такива хора, изглежда плашещо. Отчитайки, този взривоопасен фактор, ние разбрахме, че сме длъжни да проявяваме сдържаност. Резултатите от тази сдържаност бяха наистина поразителни. Тя ни донесе много благоприятни отзиви в пресата за Анонимни Алкохолици, отколкото ние бихме могли да се сдобием с помощта на нашите най-способни рекламни агенти. Разбира се, някаква реклама на нас все пак ни е нужна, затова ние решихме, че ще бъде по-добре, ако това правят за нас нашите приятели. Оказа се, че това действително е прекрасна идея. Опитни сътрудници на вестници, закалени скептици, правеха всичко, което зависеше от тях, за да обяснят нашите идеи. За тях ние не сме просто източник на интересни сюжети. Представителите на всички средства за масова информация, мъже и жени, станаха наши много добри приятели.

Отначало пресата не разбираше нашия отказ за лично участие в рекламата. Те искрено се учудваха на желанието ни да съхраним анонимността си. След това те разбраха в какво се състои същността на въпроса. Рядко се случва нещо подобно в нашия свят - организация, която иска да рекламира своите принципи, но не и своите членове. Пресата беше във възторг от такова отношение. Оттогава нейните репортажи за АА бяха винаги проникнати от такъв ентусиазъм, който с труд можеше да се открие дори и в най-ревностните членове на АА. Имаше един период, когато американската преса беше в по-голяма степен привърженичка на нашата анонимност, отколкото някои от членовете на АА. Веднъж около сто наши членове решиха публично да нарушат своята анонимност. С най-добри намерения те заявиха, че принципът на анонимността се отнася към времената, когато хората са се придвижвали с помощта на коне, като нещо и че този принцип е вършел добра работа при зараждането на АА. Те били уверени, че делата на АА биха тръгнали по-добре, ако организацията се възползва от съвременните методи на реклама. Та нали АА е имало в своите редици лица, известни в своя град, страна и даже по целия свят. Ако те поискали, а много искали - защо да не заявят публично своето членство в нашето Сдружение и по този начин да привлекат нови членове на АА? Тези аргументи звучали убедително, но за щастие, нашите приятели-журналисти не се съгласили с тях. Щаб-квартирата разпратила писма практически до всички пресс-агенции на Северна Америка с разяснение, че нашата политика по отношение на обществеността е основана на привлекателността на нашите идеи, а не на рекламата, подчертавайки при това принципа на лична анонимност като най-важен елемент на защита на нашата дейност. От тогава редактори и коректори нееднократно са премахвали от вестника имена и фотографии на членове на АА. Не веднъж те напомняли на честолюбците за политиката на АА по отношение на анонимността. Заради този принцип те са пожертвали много прекрасни публикации. Нашето сътрудничество се оказа много успешно. Понастоящем останаха малко членове на АА, които преднамерено нарушават принципа на анонимността на публично ниво.

Такъв беше процесът, който доведе до създаването на Единадесета Традиция. За нас, обаче, тя представлява нещо повече, отколкото разумна политика по отношение на обществеността. Това не е просто отказ от лична изгода. Тази Традиция постоянно напомня, че в АА няма място за лични амбиции. Всеки член на АА трябва активно да защитава интересите на Сдружението.