Дванадесета традиция

Анонимността е духовна основа на всички наши Традиции, постоянно напомняща ни, че главни се явяват принципите, а не личностите.

Духовната същност на анонимността представлява саможертвата. Тъй като всички Дванадесет Традиции на АА постоянно ни призовават да се откажем от личните блага заради общото благополучие, ние разбираме, че духът на саможертвата, символ на който се явява анонимността, лежи в основата на всички наши традиции. Готовността на членовете на АА да правят жертви дава увереност на всички в нашето бъдеще. Но в началото анонимността биваше спазвана съвсем не от необходимостта да усещаме увереност, тя бе дете на нашите ранни страхове. Нашите първи безименни групи бяха тайни организации. Новите членове можеха да ни открият само чрез свои близки приятели. И най-малкият намек за публичност, даже и необходим за нашата работа, ни шокираше. Въпреки че ние бяхме престанали да бъдем пияници, ни се струваше, че сме длъжни да се крием от общественото недоверие и презрение.

Когато през 1939 година се появи Голямата Книга, ние я нарекохме "Анонимни Алкохолици". Нейното предисловие съдържаше следното важно заявление: "Важно е да съхраним нашата анонимност, тъй като ние сме прекалено малко понастоящем, за да се справим с огромния брой лични послания, които може да предизвика тази публикация. Бидейки в голямата си част бизнесмени или специалисти, ние не бихме могли да се справим със своята работа в един такъв случай." Между редовете на това заявление можеше да се прочете, че ние просто се страхувахме, че увеличението на броя на нашите членове ще разкрие нашата анонимност.

Колкото повече броят на групите нараствал, толкова повече проблемите с анонимността се усложнявали. Радвайки се на чудесното изцеление на всеки от нашите братя-алкохолици, ние понякога обсъждахме интимни или мъчителни за този момент теми, предназначени само за ушите на неговия наставник. Пострадалият, оскърбен в своите чувства, справедливо се оплакваше, че неговото доверие е било излъгано. Когато такива истории започнали да циркулират извън пределите на групата, възникнала сериозна опасност от подкопаване на обещания от нас принцип на анонимност. Това нерядко отблъскваше хора от нас. Ясно е, че името на всеки член на АА и неговата история трябваше да се пазят в тайна, ако той искаше това. Такъв беше нашият първи урок в практическото използване на принципа на анонимността. Някои начинаещи обаче с характерното за нас отсъствие на сдържаност не придаваха никакво значение на секретността. На тях им се искаше да крещят за АА от покрива, което и правеха.

Едва изтрезнели алкохолици със сияещи погледи бягаха след всеки и хващайки го за по-сигурно за реверите, го заставяха да слуша техните разкази. Някои бързаха да заемат място пред микрофоните и телевизионните камери. Понякога те страшно се напиваха и с гръм и трясък проваляха цялата работа на своята група. От членове на АА те се превърнаха в позьори. Тогава се замислихме. Пред нас възникна въпросът: "В каква степен е длъжен да бъде анонимен всеки член на АА?" С напредване на развитието ни ние разбрахме, че не можем да бъдем тайно общество, но от друга страна, ние не можехме да се превърнем в сборище от водевилни трупи. Търсенето на златната среда между тези две крайности изискваше дълго време. Като правило всеки новопостъпил искаше семейството му веднага да разбере за това, с което той възнамерява да се занимава. Той също така искаше да посвети в своите работи всички онези, които са се опитвали да му помогнат - лекаря, свещеника, близките приятели. Повярвал в себе си, той чувстваше, че може да разкаже за този нов начин на живот на своя началник и колегите. Когато той започваше да помага на другите, той разбираше, че е способен свободно да говори за АА почти с всички. Тези, не излизащи извън рамките на определен кръг, разкази му помагаха да се избави от страха, че носи върху себе си клеймото алкохолик и да започне да разпространява новината за съществуването на АА сред своите съседи. Благодарение на тези беседи при нас дойдоха много мъже и жени. Въпреки че анонимността в строгия смисъл на думата тук не се съблюдаваше, но нейният дух с това не се нарушаваше.

Но скоро стана очевидно, че такива беседи за нашите цели са недостатъчни. Нашата работа се нуждаеше от публично разясняване. Групите АА трябваше да се свържат с колкото е възможно по-голям брой страдащи алкохолици. Затова много групи започнаха да провеждат открити събрания, на които присъстваха приятели и всички желаещи, с цел всеки гражданин да може да види сам какво представляваме ние. Отношението към тези събрания беше крайно одобрително. Скоро групите започнаха да получават покани да пускат съобщения за АА в различни организации, църковни общини и медицински общества. Ако на тези събрания името на говорещия не се обявяваше, а представителите на пресата биваха предупреждавани, че имената и фотографиите не трябва да се появяват в печата, то това водеше до добри резултати. След това ние попаднахме в големия печат и това беше страхотно. Статиите в кливландското издание "Plain Dealer", които разказваха за нас, увеличиха числото на членовете с няколкостотин за едно денонощие. Съобщението за обеда, даден от Рокфелер в чест на АА, помогна да удвоим числото на нашите членове в течение на една година. Знаменитата публикация на Джек Александер в "Saturday Evening Post" създаде на АА репутацията на национална организация. Това честване на нашите успехи доведе до още по-голямо признание на нашата дейност. Другите вестници и списания молеха за материал за АА. Какво трябваше да правим?

Когато публичното одобрение на нашата дейност на толкова високо ниво стана повсеместно, ние разбрахме, че то може да ни донесе огромна полза или да ни причини непоправима вреда. Всичко ще зависи от това в какво русло ще насочим развитието на събитията. Ние не можехме да позволим на самозванците да вземат върху себе си ролята на месии, представящи АА пред широката публика. Стремежът към пропаганда ще ни унищожи. Ако някой се напие на обществено място или го уговорят да използва името на нашето Дружество за собствени цели, това ще ни нанесе непоправима вреда. На това високо ниво /преса, радио, кино и телевизия/ анонимността - има се предвид 100% - та анонимност - беше единственото правилно решение. По този въпрос принципите бяха много по-важни от всички личности без изключение. Всички тези събития ни научиха, че анонимността се явява проявление на истинското смирение в действие. Това всеобхващащо духовно качество, което днес стана определящо в дейността на АА на всички нива. Движени от духа на анонимността, ние се стараем да со откажем от естественото желание лично да се издигнем в средата на другите алкохолици или в очите на общественото мнение. Отказвайки се от тези напълно човешки стремежи, ни считаме, че всеки от нас участва в създаването на надеждно защитно покривало за нашето Дружество, под прикритието, на което ние можем духовно да израстваме и съвместно да работим.

Ние сме уверени, че смирението, изразено в анонимността се явява най-добрата защита, която Дружеството Анонимни Алкохолици е имало някога.


Лечение на алкохолизма, АА група "Пробуждане" Стара Загора