А сега накъде?

[delta_delta]

Много дълги теми пишете, аз така не мога.
Историята е проста, пропих се преди години, не знам защо и за какво, опитвам се да събера спомени, но няма резултат. Кофти живот, кофти вид, насторение, болки, всичко ми беше гадно. Сега като си пийна нещата се оправят, в най-лошия случай поне не ми треперят ръцете. Да обаче, мъжа ми създава проблеми, казва, че в мен е вината, че ако искам мога да спра. Но аз не мога. Не моля за съвети за отказване от пиенето, просто искам някой да ми каже, че това, че не мога да се откажа не ме прави изрод и не означава, че нямам човешки чувства.

[spirtosan]

Да Болна си от алкохолизъм не си изрод и има изход от ситуацията без значение дали вярваш или не. Алкохолизъм не означава алкохол. Ако искаш да разбереш как става номера с справянето с болките, кофти живота и другите проблеми заради които пиеш. Ето ти телефон: 0878892418
Или сбирки, на Анонимни Алкохолици в Стара Загора, адрес:
ул. Христо Ботев 4 Читалището, входа е от южната страна на сградата, в дъното на коридора.
Сбирките са в понеделник, вторник, четвъртък и петък от 19:00 часа и неделя от 16:30
Наистина има изход от ситуацията не са празни приказки! Нищо не се плаща, ние сме мъже и жени които се събират с една единствена цел да се справят с алкохолизма си, добре дошла!

[delta_delta]

Благодаря, на сбирки не мога да ходя, може някой да ме види според мъжът ми. Но искам и друго да споделя, не знам дали е извинение, но ми беше прекалено тежко. Преди да започна да пия от сутрин до вечер, живота ми беше много тежък. Живеех като прокажена или луда, страхувах се да изляза от нас, да вляза в магазин, да се кача на автобус. Имах чувството, че всички ме зяпат подигравателно, в магазините, когато ме пререждаха или ми връщаха по-малко ресто, даваха ми развалени стоки, предпочитах, а и винаги го правех - да си затрая, просто да не се стига до конфликт, тормозех се след това- родителите ми когато ми се караха, а и вътрешно, че съм прецакана, но си мълчах. В училището когато някой ме набиеше, лъжех, че съм паднала, иначе, според нашите - съм проста и позволявам такива неща. После, когато започнах работа, заплатите се бавеха със седмици, плюс това се взимаха удръжки, пак траех - все някакви пари се даваха, пак според родителите ми, разрешавах да ме прецакват. Първият ми съпруг ме тормозеше постоянно, вечно за това, че не съм добре финансово, че нямам достатъчно връзки, а аз нямах приятели, общуването ми беше също много тежко, за кой ли път ще го напиша, но според родителите ми -приятелите и приятелките бяха само използвачи, бреме, та съответно те се държаха зле с тях още от рано с цел да ги прогонят от мен. А аз се хванах с него само за да избягам, но както се казва се наиграх. Сега живея с подобен, знаеше, че имам проблеми с алкохола, но не мисли, че са неразрешими. Сега ми е лесно, никой не може да ме пререди, да ми вземе пари нечестно или да ми се кара, и не се страхувам да вляза в магазин. Сега обаче говорят обидно за мен и ме клюкарстват, че съм пияница. Явно няма средно положение, това ми е съдбата, каквото и да направя все ще съм крива.

[petrus]

Има средно положение. Но сама не можеш да се справиш. Аз също се страхувах да не ме види някой. Но отидох на сбирка в града и даже срещнах познат, но и той с моя проблем. Същите неща които описваш ги имах и аз и даже още екстри. Живота ми беше не живот, а постоянно съдене, сравняване, абе не за каквото ни е даден. На мъжа ми казах че ще ходя на сбирки и това е важно за мен. Без това няма да спра да пия, а това за мен значи да умра бавно и мъчително с алкохол и да си отида от тоя свят като непотърсена пощенска пратка.

[delta_delta]

Страхувам се, че ако спра да пия, ще се върне онова смачкано нищожество, не знам от кое ме е по-страх, аз съм на 30 години, а уменията и знанията са ми като на дете, винаги някой трябва да ми каже какво да правя, къде да работя, ако не се напия, няма да мога да ходя на работа, няма да мога и косата да си среша.

[petrus]

Алкохола ми даваше увереност и ми беше най добрия приятел. Но след време спря да ми дава това. Започна да ми взема-това което най много държах на него. Не можех вече с алкохол понеже се излагах и силата която ми даваше беше само въздушни кули. Ами всеки сам си избира аз лично съм щастлива с избора си да спра да пия и да потърся помощ за пътя към нов живот. А това е описано в литературата на анонимни алкохолици. Има го в цял свят и помага на хора, като нас.

[delta_delta]

Благодаря ти, че ми отговаряш. Живея в малък град тук сбирки няма, и да кихнеш всички ще питат къде, какво, защо? Опитвам се да говоря с мъжът ми, но решението според него е -"ми спри да пиеш", и така омагьосан кръг до безкрай.

[petrus]

Живеех в заблудата че това, което иска от мен мъжа ми е правилно. Или че той трябва да решава вместо мен. Само да не поема отговорност. Да се допитал до него. Да не съм аз виновна. И така съм живяла цял живот от страх да поема отговорност за това, което смятам че трябва да направя. Колко пъти с облекчение съм приемала мнението му че не трябва да правя нещо. Търсях си съюзник, да прехвърля отговорността. Сега дори и да се сърди че ходя на сбирки продължавам да го правя и той е в началото малко раздразнен, но после се оправя това. Всеки реагира по някакъв начин, но аз се научих че това е реакция само. А решението за мен е от мен. Тази ракция не ме занимава. А и на хората им минава. Мога само да те посъветвам да си вземеш решениет за себе си. Мъжа то не може да го направи вместо теб, а и не би го направил. Но със сигурност ще се зарадва когато те види да си следвам решението. Така стана при мен. Има онлайн сбирки, ако имаш скайп се включвай.

[sami]

Здравейте,аз съм решил да се включа в групата?Как става?