от delta_delta » Пет Ное 09, 2012 10:48 am
Благодаря, на сбирки не мога да ходя, може някой да ме види според мъжът ми. Но искам и друго да споделя, не знам дали е извинение, но ми беше прекалено тежко. Преди да започна да пия от сутрин до вечер, живота ми беше много тежък. Живеех като прокажена или луда, страхувах се да изляза от нас, да вляза в магазин, да се кача на автобус. Имах чувството, че всички ме зяпат подигравателно, в магазините, когато ме пререждаха или ми връщаха по-малко ресто, даваха ми развалени стоки, предпочитах, а и винаги го правех - да си затрая, просто да не се стига до конфликт, тормозех се след това- родителите ми когато ми се караха, а и вътрешно, че съм прецакана, но си мълчах. В училището когато някой ме набиеше, лъжех, че съм паднала, иначе, според нашите - съм проста и позволявам такива неща. После, когато започнах работа, заплатите се бавеха със седмици, плюс това се взимаха удръжки, пак траех - все някакви пари се даваха, пак според родителите ми, разрешавах да ме прецакват. Първият ми съпруг ме тормозеше постоянно, вечно за това, че не съм добре финансово, че нямам достатъчно връзки, а аз нямах приятели, общуването ми беше също много тежко, за кой ли път ще го напиша, но според родителите ми -приятелите и приятелките бяха само използвачи, бреме, та съответно те се държаха зле с тях още от рано с цел да ги прогонят от мен. А аз се хванах с него само за да избягам, но както се казва се наиграх. Сега живея с подобен, знаеше, че имам проблеми с алкохола, но не мисли, че са неразрешими. Сега ми е лесно, никой не може да ме пререди, да ми вземе пари нечестно или да ми се кара, и не се страхувам да вляза в магазин. Сега обаче говорят обидно за мен и ме клюкарстват, че съм пияница. Явно няма средно положение, това ми е съдбата, каквото и да направя все ще съм крива.