Страница 1 от 1

Сега искам и мога да живея

МнениеПубликувано на: Съб Фев 25, 2012 10:04 am
от petrus
Днес стават 11 месеца откакто не пия. Разликата е, че сега искам и мога да живея. Заради милостта на Бог. Заради Програмата на АА.
Сутринта правих сладкиш. После без да искам го счупих като го местех от тавата. Пооправих го и го позалепих и видях, че не е такава голяма катастрофа, че се е счупил. И пак може да се яде. Не съм безгрешна, мога да го гледам сега сладкиша и да го разрежа, да си призная че съм го счупила и да не съм нечестна. Няма самооправдания, които ме правят на жертва и ме отдалечават от хората около мен.
Волята да израствам я имам и помощта от Бог също.
Благодаря за помощта на всички сестри и братя. Без нея нямаше да се справя.
Вярата, че днес е най доброто за мен не ме напуска. Трудностите ми са ежедневие, но ей така като сладкиша ги залепвам и продължавам. Не махам на всичко с ръка и да го захвърлям поради някакви си самооправдания. Продължавам с вярата която укрепва всеки ден, че това, което правя днес ще има някакво отражение в живота ми нататък.
Няма място за разочарования сега в живота ми, на това място дойде една друга устойчивост към обстоятелствата в живота ми.
Егоизма и егоцентризма ме съпътстват в определени ситуации, но съм благодарна на Бог, че ми дава да усещам че не се чувствам добре и да търся причината за това в мен. Понеже съм преживявала ситуации, които са идентични а съм ги прежвявала по различен начин. Даже нямаше хора, които да обвиня около мен. Та явно е че аз съм причината за различното възприятие на ситуацията.
Вътре в мен продължава да живее малкото дете, което иска на всяка цена да е Номер едно и да бъде хвалено в училище и от мама и татко. Сега даже е по лошо, вече "порастналото" малко дете се е заобиколило с повече хора, които трябва да всяка цена да го харесат. И задачата му ставапо тудна. Даже невъзможна. Загубена кауза. Затова търся причините всеки ден във всяка ситуация, която се появи за моят стремеж да се харесам. И когато ги открия се моля Бог да ги отстрани. Просто и приложимо.
Надявам се с подкрепата на АА да продължа да искам и да мога да живея.
Пожелавам Ви още 24 часа трезвост.

Re: Сега искам и мога да живея

МнениеПубликувано на: Съб Фев 25, 2012 12:20 pm
от admin
Честито желая ти да не се отклоняваш от пътя на на щастливата съдба, и да израстваш все повече,
Митака съм.

Re: Сега искам и мога да живея

МнениеПубликувано на: Съб Фев 25, 2012 8:04 pm
от katerinaleksandrova
"Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път." - Глава Пета от Голямата Книга на Анонимни Алкохолици.
Продължавай да следваш пътя стриктно, и приказката ще продължи, вярвам в това и съм убедена, вярата ни ще се увеличава, защото има дни като този днес, например.
Поздравявам те.

Re: Сега искам и мога да живея

МнениеПубликувано на: Нед Фев 26, 2012 8:33 pm
от Иво
Поздрави и от мен,Petrus.Спомням си деня в който за първи път ти прекрачи прага на АА в Стара Загора.Сигурно не ти е било лесно.Всъщност зная ,че не е лесно защото няколко месеца преди това и аз бях прекрачил този праг.На мен ми беше трудно,трудно ми беше да призная,че съм победен от алкохола,трудно ми беше да потърся помощ,трудно ми беше да осъзная ,че сам няма да се справя с този проблем,с тази болест която ме убиваше.Но аз исках да живея,не исках да умирам в лапите на това чудовище което се нарича алкохолизъм.Исках да живея но не можех,не знаех как да живея без алкохол.Самоубивах се всеки ден с поредната доза от смъртоносната отрова.Лудостта беше по-силна от мен исках да престана, исках да спра но не можех,бавно но сигурно вървях към смъртта,а исках да живея,ех колко исках да бъда свободен, да захвърля веригите на алкохолизма, но не можах,бях победен...Един ден и аз като тебе престъпих този праг,престраших се,нямах какво повече да губя,бях на границата на лудостта или смъртта.Не вярвах че мога да живея,без алкохол,страхувах се ,бях изпълнен с предразсъдъци и предубеждения,но не можех да живея повече по стария начин...Прекрачих прага...и открих хора като мене,хора които са били във хватката на алкохола дълго време,хора които се смееха ,говореха,живееха и...бяха трезви.Те имаха решение,бяха намерили изход от лабиринта на алкохолизма.Аз имах огромното желание да се отърва от алкохола исках да съм като тях,трезвен и щастлив.Хората с които се запознах ми показаха няколко стъпки...Днес съм трезвен,вече и аз като тебе Petrus,искам и мога да живея.Прага който престъпихме с теб съм сигурен,че ни отведе на един път.Това е пътя на трезвостта и щастливата съдба.Желая ти дълги години да не се отклоняваш от този път Petrus.На добър час.

Re: Сега искам и мога да живея

МнениеПубликувано на: Сря Дек 12, 2012 4:02 am
от thlmobile
Първата стъпка от възстановяването е да се осъзнае нашият алкохолизъм и да се признае физическата болест.








__________________________________________________________
Thl ThL W1 ThL W2