Страница 1 от 3

Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Сря Фев 01, 2012 8:33 am
от katerinaleksandrova
Боже, благодаря ти, че не съм пила алкохол, не ме боли главата, не ми се вие свят, мога да мисля в момента, мога да се конценрирам, не съм взимала лекраства, даже не съм пушила, Боже, благодаря ти.
Много съм благодарна, че мога да се погледна днес в огледалото, без да се обръщам настрана, преди да изляза, мога да погледна хората по улиците в очите, мога да кажа това, което мисля на татко, не се плаша и не изпитвам угризения на съвестта, заради които да се крия като мишок и да не смея да потърся правата си на свободен човек.
Боже, благодаря ти, че мога да работя, не се крия от колегите си, мога да ги погледна в очите, не съм се излагала и не съм се крила, заради пиене, заради цигарите.

Така започвам обикновено денят си, така пиша от вече почти две години, всяка сутрин, е понякога прескачам или го правя малко по-късно, но не забравям да благодаря на милостивия Бог, който ме доведе и до този ден, и ми даде възможност да поживея с ясно съзнание, без химикали и цигари, и без унищожителния алкохол.

Не пия алкохол от 10.03.2010 г., не пия психотропни лекарства от 01.07.2010 г., а от миналата година, от 26.10.2011г. не пуша и цигари.
Днес се чувстам удивително добре, харесвам се как изглеждам, харесвам как реагирам, харесвам старанието си да се опитвам да правя неща, които са добри, а ако сбъркам да се опитам да поправя грешките си, много харесвам това, че онзи ден можах да кажа на татко следното : а сега те моля да ми простиш, че ти казах тези думи, искам да се облечеш и да излезеш и да се разходиш, да, много харесвам това.
Преди години не можех да го сторя, не знам защо, но нещо вътрешно ме спираше.

Има християнски празник, на който се иска прошка, прошка от по-възрастните хора, така ми е останало в съзнанието, идва този ден, слушам цял ден какво се прави, как се иска прошка от родителите, минава денят, аз мисля, мисля, мисля, и се свечерява, и аз пак мисля, и не намирам сили да ида и да поискам прошка от майка си. Не мога да си обясня как така, как не можех да намеря сили да го направя... с ясен глас и ясно съзнание, и най-вече, осъзнато, така, да го усещам. От татко също...

Започнах да ходя на сбирки на Анонимни Алкохолици на 06.04.2101 г., в същият ден, в който ме изписаха от денонощния стационар на психиатричното отделение, започнах да работя по Програмата на АА веднага като тръгнах на сбирки, веднага, не знам защо.
Започнах, мисля упорито, всеки ден, по няколко пъти даже на ден да описвам това, което се случва с мен, това, което усещам, чувствам, мисля, преценям, което ме тревожи, ядосва, притеснява, от което се страхувам, всичко, всичко, което се появяваше в главата ми.
Започнах работа по Стъпките на Програмата, постепенно, даже без да разбера или усетя или да го осъзная.
Не спрях да работя и да пиша, има неща, които сега няма да посмея да прочета отново, защото предварително знам колко са луди и шантави.
Логично е, закономерно и изобщо, по всички правила и очаквания, един мозък, който се е подханвал и е бил третиран с химически препарати, не би могъл да е наред.
Още, един мозък, чиито центрове за удоволствие и спокойствие и душевен мир са се възбуждали от цигари, от алкохол, и от други препарати, как може да формулира добре мисъл и идея ...

Много съм благодарна, че мога да напиша това сега, че го осъзнавам, че имам смелостта и желанието да го споделя, и така, така да помогна ако мога и на друг човек.
Много съм благодарна, че не се страхувам днес да споделя това, не ме е срам от поведението ми и от състоянието ми, мога да се приема такава : емоционално неуравновесена, емоционално незряла, душевно неукрепнала, духовно болна.
Много съм благодарна, че Бог ми дава по малко разкрития, всеки ден, по малко, според моите сили и капацитет, не ме оставя нито ден, помага ми и ме води.
Много съм благодарна, че вярата ми значително укрепна, а любовта в сърцето ми се увеличава.
Много съм благодарна за тези неща, които наистина не се купуват в магазините, и не се продават по сергиите, а се дават, това са Дарове.
Много съм благодарна, че Бог ми показа братството на АА, заведе ме при тези хора, и ми даде шанс да живея отново.
Ще повторя думите от Голямата Книга, да, в предишния си живот имах много хубави моменти, вярно е, но аз наистина не бих заменила един ден от новия си живот с предишния, цитирам по памет.
На някой това може и да му се стори пресилено и да си помисли, че аз вървя по цветно килимче и малки момиченца в розови роклички сипят цветчета по пътя ми, не е така,
имам много сериозни и невероятно трудни за мен и моите сили изпитания, даже много по-трудни в сравнение с предишния ми живот, налага се всеки ден да поемам отговорност за действията и постъпките си, даже за думите си, което ми е пък съвсем трудно, защото съм бъбрива, но се усещам Жива и ставам все по-силна.

Струва си да опитате и вие...

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Чет Фев 02, 2012 9:22 am
от katerinaleksandrova
Беше невероятно студено и вчера, като поизпече слънцето, и на обед, и си казвам, айде, да отида и да се разходя из Аязмото.
Това е добре, но по пътя си казвам, ама ето, краката ме заболяват, изморявам се, нещо не съм дооценила, нещо не съм оценила и така :
да, такава зима не е имало,
да, такова хлъзгаво,
да, това изисква внимание,
да изморила съм се,
защо не го отчитам това ?

Все пак, вървя, вървя и на връщане вече се ядосах защо изобщо тръгнах, така,
изморих се, ама се изморих от какво, това исках да си изясня,
изморих се от вниманието, защото се пързаля, и аз трябва освен да вървя и да правя физическо усилие, ами и да внимавам,
да, това е така, защо чак сега, защо чак сега, на 45 години се налага да ги пиша тези работи и да ги погледна,
защо чак сега мога да говоря вече с татко и да не се страхувам,
защо, защо, пак моят егоцетнизъм, пак аз да кажа кое и кога и как...

Оф, Боже, то се прокрадва и навлиза, където има пролука, така е при мен, хитро е, колко хитро, ами колкото и аз съм хитра, отвлякох се, спирам.
Та, вървя, и на връщане се ядосах, ядосах се, че тръгнах изобщо, ама това сега ще го разчепкам,
защото не ми се видя много правило да се ядосвам и не бях наясно защо се ядосвам и решавам,
нека да го видя,
хубаво е, че мога да вървя, това е,
хубаво е, че съм в такава добра форма тази зима,
хубаво е, че съм имала желание да тръгна,
хубаво е, че вървя,
хубаво е, че имам сили,
абе всичко е хубаво, и защо тогава се ядосвам,
така, това ме накара да го изясня,
да благодаря, че учих така много математика,
та съм свикнала да се опитвам да изяснявам всичко докрай, защото иначе нямаше научаване...
Та, накрая го видях, ядосвам се, защото трябва да внимавам, да, да внимавам, защото се пързаля, и сега, като го осъзнах, изводите.

Ако падна, или се подхлъзна или там, ако нещо се случи неприятно, веднага ще се ядосам и ще си кажа,
ами ето,
къде си тръгнала бе, хората ти казаха това, онова, абе,
много си луда бе, къде ходиш, няма никой друг на Аязмото, абе,
виж се бе, каквото и да правиш, пак си оставаш пак тромавата и дебела К. , още,
абе виж се бе, може и да е правиш на млада, ама си стара вече, няма какво да се опитваш да ставаш млада,
абе виж се бе, колко си смешна, всичко това рискувам да се появи в главата ми,
и ако се появи от него ще произтекат
още сто заблуди,
това е, това е при мен,
това е така страшно и съм му яла попарата на това, толкова много години.

И затова вчера го изясних, защо, защо се ядосвам, ами защото трябва поспра и да си почина, от какво, от вниманието, което се налага да упражня, в повече, да внимавам повече, да видя , да преценя, че се налага повече внимание, и понеже се изморявам от внимането, да си почина от вниманието,
Боже, колко съм години,
Боже, чак сега да се сетя,
че мога да падна,
ако не внимавам,
ако се разсея,
а се разсейвам,
защото се изморявам от вниманието,
а не мога да спра,
защото някой може да ми се смее,
че нямам сили,
и така да продължа, като рискувам да се изморя още повече от винамнието,
и ето, кръгът се затваря,
това е, за мен кръгът на заблудите ме затваря и аз нямам избор,
освен да се подхлъзна и да падна,
и тогава да се навлекат в главата ми сто още заблуди,
и така, да си остана зад прозореца, в къщи, и да не смея да направя и кракча навън и така, да стоя така цял живот....

Боже, да стоя зад прозореца цял живот и да чакам, да чакам, и да чакам и да се роят заблудите, обаче вчера не посъпих така.

Тръгнах,
вървях,
направих усилие,
бях различна,
опитах,
стигнах до върха,
не се разколебах,
тръгнах надолу,
изплаших се,
продължих,
спрях се да си почина от вниманието, което се наложи заради това, че се пързаля,
спрях и си починах, просто се сетих, че трябва да поспра и да си почина,
така,
и няма значение дали някой ще ме види,
няма...
Да, вървях, не стоях зад прозореца, Боже, благодаря ти.

Благодарност за живота ми днес

МнениеПубликувано на: Нед Фев 05, 2012 7:41 am
от Murad
Вече ти написах сума ти пожелания, ама искам и тук Много здраве, щастие, късмет, всичко да ти върви по масло и мед, много хубави моменти с любимите ти хора, да си все такава супер запалена фенка на ХП и да светиш от доброта И наистина искам да се запознаем лично

А може ли да пусна такава тема и в Потребителската или тази е достатъчна?

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Сря Фев 08, 2012 8:27 am
от katerinaleksandrova
Боже, днес съм отново така благодарна,
че съм жива и
не съм пила алкохол,
не съм пила лекарства и
не съм пушила онези гадни цигари.


Боже, благодаря ти, че имам работа и мога да дойда тук и мога да се усмихвам.
Боже, благодаря ти, че така добре ми е днес на душата.
Боже, благодаря ти, че ми даде това време и тези дни,
бях забравила, че може да има и друго душевно състояние,
освен мъката и отчаянието.

Замислих се днес, онзи ден така вдъхновено написах как съм се изкачила и съм вървяла и така, много смела съм била.
Това е истина, така беше, но Бог е шегаджия, и ми показа на практика, реално, как е вярно това, което написах.
Когато пиша нещо, или говоря нещо на сбирките, трябва да внимавам, това се отнася и за мен, на сто процента,
не съм учителка или нещо такова,
ораторка, ама може и да се изживявам като такава,
и затова така да видя, да ми се покаже, че съм на грешен път, когаго мисля,
че това мен не ме касае.

Смешно ми е вече, но най-много съм благодарна,
че мога да напиша това тук,
не се срамувам от грешките си, и
не ме е страх да ги призная.

Снощи, като се прибирам от сбирката, и много бързах,
защо,
защото ми беше вече така студено,
ама много студено, и
изморено,
късно беше, после,
много гладна бях вече, после,
исках някак си веднага да стане, да съм на топло и да хапвам и така,
и понеже исках веднага това да стане, и хоп,

паднах, оф, това пък, не ми се е случвало от сто години,
но стана,
паднах и много се ядосах,
защо се ядосах,
значи първото нещо,
първото нещо, което ми се врътва в главата е,
че се излагам,
и какво от това,
ами може да ми се смеят, това е,
и какво от това,
ами нищо,
не искам да ми се смеят, защо,
и какво като ми се смеят,
ами не искам да понасям такива неща,
искам да изглеждам перфектно и да няма никой
за нищо да ми се смее...

И като се прибрах плаках, това ми е обичай от дете, сутринта една сестра ме пита защо съм плакала, не знам, сега ми е смешно, но така постъпих.
Сутринта, сутринта ме боли малко кракът, но вече съм внимателна, сещам са де гледам надолу и да не бързам така,
сетих се да хапна,
сетих се да не се разсейвам по улиците,
сетих се да не ми идват идеи за много бързо придвижване,
сетих се да използвам вниманието си,
сетих се, че от мен зависи дали да се придвижа безопасно или не,
от мен, от моето действие и внимание...

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Нед Фев 19, 2012 9:03 pm
от katerinaleksandrova
Боже, благодаря ти, че съм добре днес, че мога да ходя, мога да виждам и да мисля, че мога да направя доста неща, които преди не можех.
Боже, благодаря ти, че не съм пила, не съм пушила цигари, не съм пила лекарства.
Боже, благодаря ти, че не съм зависима от мнението на хората така, както беше преди, че не съм зависима от някой човек така, както беше преди, че не търся сега някой отговорен за състоянието ми.
Боже, благодаря ти, че ми напомняш, когато е необходимо, напомняш ми колко съм болна, напомняш ми какво е алкохолизъм,
и ме поставяш отново на първото стъпало,
отново на изходна позиция,
даже и да не ми се харесва това много,
и ми показваш колко съм духовно болна.

Духовно болна, духовно болна, това ми беше така неясно, защо да съм духовно болна, толкова бях болна, че не можех да разбера, че съм духовно болна, ето това е,
смешно или трагично е,
за мен е трагично, ама това не е съществено,
важно е, че се стига до такова състояние,
в което не може да се разбере
какво означава духовно болен.
Духът ми е болен, как е болен, кое му е болното.
Духът е болен, духът ми е болен, как е болен, искам да го проумея това, искам да разбера каква е тази ужасна и смъртоносна болест, от която умират толкова много хора, духовна болест, невероятно е това, как да го проумея, ами аз, като съм ходила досега на лекар, и като ме боли нещо, и ми се казва, ами това е от еди какво си, това става от онова, не прави това или пий това и ще мине,
добре,
така,
ръката ме боли,
преуморила си я,
напрегнала си я,
влагата,
възрастта,
такива, ок, ясно,
ще я попазя,
ще я полекувам,
ще я понагрея,
ще я щадя, добре,
след месец ще мине,
добре.

Така работи съзнанието ми,
така го пренася това,
пия алкохол,
какво ми е,
пия много,
какво ми е,
още повече пия,
какво ми е,
не мога да не пия,
какво ми стана,
не спирам да пия,
какво е това, за Бога,
какво е това,
как се лекува,
как се спира,
как се тушира,
пренапрегнала съм се,
изморила съм се, влагата ,
възрастта,
хм.

Духовна болест, ама това не го казват лекарите, това го чух на сбирките, и го прочетох в АА и се запознах,
лекарите това не го казват и затова не го лекуват,
и затова се умира.

Боже, благодаря много за това, така съм благодарна, че мога да осъзная някои неща, че имам сили и смелост да пиша и ми се дава да виждам.

Духовна болест, болен дух, болен ми е духът, и се налага духът на алкохола да го лекува, това го знае всеки в АА.
Духът е болен, кога един дух е болен,
когато е различен от това, което е трябвало да бъде,
когато е далеч от създателя си,
когато е далеч от Бог.

Такъв е моят дух, далеч е от Бог и боледува и
така се разболя и моето тяло и
то също боледува.
Няма общуване с Бог,
няма смирение,
нямо кротост,
няма здрав разум,
няма здрав дух в мен и
съм отдалечена от Бог,
Бог не живее в мен.

Сега далеч от теорията :

Миналата седмица се завъртя в главата ми една от обсесиите ми, или от натрапливостите ми, или мислите или идеите, които се заклещват в главата ми и не ми дават да мисля и да живея спокойно. Обсесии, доминанти, резентмънти, огорчения, това идва и се забива в главата ми и стои и не ми дава покой.
Мислих, че съм се разделила с тази мисъл, и че всичко е наред с нея, че няма да ми създава повече поблеми, така мислих,
и не съм внимателна,
момент,
не съм внимателна,
много важно :внимателна,
отговорна :аз нося отговорност, аз внимавам.

Мисълта се завъртя не сама, подаде ми я някой, и аз я поех, защо,
защото не бях внимателна,
защото се опияних отново от възможността да мисля за това и да избягам от реалността, така ли е, така е, тази мисъл много лесно ме вади от реалността, и аз излизам почти на 100 % от реалността, много пагубна мисъл.
Какво направих, не бях внимателна, не проявих здрав разум, не бях отговорна.
Тя дойде, мисълта, посети ме, понамести се, поразходи се, поогледа, поостана, още поостана, видя, че съм невнимателна и и давам да живее в мен, остана още и започна да ме заблуждава, за ме заблуждава, още да ме заблуждава.
На такива мисли това им е целта,
да заблуждават и
да доминират и
да властват над мен и
да ме управляват и после,
после вече каквото
си поискат може да направят с мен,
каквото си поискат.
Тази мисъл ме доведе до много силна мигрена,
доведе ме до реално физическо страдание, реално страдание.
Това е доста силно страдание за моите сили, доста ме измори, и си мислих, ако продължи това, ще се наложи лекарство, което да ме успокои.
Лекарство, което да ме успокои, това предписват лекарите, между другото, за мигрена, това дават лекарите, лекарите, хм, лекарите лекуват симтомите,
боли ме главата,
много, студено е,
такова онакова, аха,
главата ми била такава,
нервите ми,
студено е,
абе нормано е това, съвсем нормални неща, и е нормално да си вземеш едно ривотрилче, например, това е, симптом, лекар, хм, а причината, причината, има ли лекар, който да види причината, и да послуша за болния ми дух и да се замисли, и ...
Мигрената мина, на вторият ден, след мигрената, аз вече не поисках да приема тази мисъл, отново да я приютя, да си влезе при мен, и да ми погостува и после, както тя си знае.
Не, не я искам, защото се изплаших от главоболието, защото съм страдала вече от това, защото съм се лекувала вече през живота си с ривотрил за мигрена, защото после пих ривотрил много години и т.н.
Не искам ривотрил, не искам невроложката, не искам мигрената да я лекуваме с ривотрил, не желая.
Причната за мигрената;
обсесията ми;
причината за обсесията;
невниманието ми;
причината за невниманието ми;
няма здрав разум;
причината да няма здрав разум;
болест, описана и изследвана като алкохолизъм;
причината за алкохолизъм;
желанието ми да избягам;
причина, още;
желанието ме да променя малко поне реалността;
причината, още;
желанието ми да не е така, както е сега;
както го е подредил Бог,
още, причината;
желанието ми малко поне аз да съм творец и автор;
още, причината;
болният ми дух.
Болният ми дух и днес е болен, утре пак ще е болен.
Но от мен зависи да съм внимателна, да имам правилни отношения с Бог,
ако не са правилни, да направя това, което трябва,
за да бъдат правилни,
от мен зависи да потърся Бог,
от мен зависи да споделя това,
от мен зависи да го опиша честно и искрено,
от мен зависи да го споделя с правилните хора,
от мен зависи да не го крия,
от мен зависи да не го оставя да престои и да го оформя като хубава илюзия,
от мен зависи да търся и да не спирам да изследвам състоянието си.
Благодаря на Бог,
даде ми болка,
даде ми сигнал,
даде ми знак.

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Пон Фев 27, 2012 8:11 am
от katerinaleksandrova
Боже, благодаря ти, че съм жива и днес,
не съм пила страшния алкохол,
не съм взимала лекарства, променящи съзнанието,
не съм пушила онези отровни цигари.
Боже, благодаря ти, даде ми и този ден,
имам работа, и
мога да отида на работа и
мога да работя.

Днес се замислих, че ако някой чете това, което бях написала, то може да помисли,
че аз само страдам,
падам,
боли ме глава, ей такива неща, хехе.
И да остане с погрешното впечатление,
че ако някой остане трезвен,
и се опита да следва Програмата на Анонимни Алкохолии,
определено ще пада като за световно по снеговете,
ще ходи като зомби в страшни обсесии,
ще го боли главата като за умиране.
Така че, налага се да напиша и още неща, и да внеса пълнота в картината на случващото се в моя живот.

Бог ми даде болката, но аз се поучих и сега съм добре, просто си получих поредния урок.

Сега внимавам, и се обличам добре, и си слагам задължително шапка на главата,
даже онзи ден си сложих качулката на сиутчъра и шапка, и
хич не ме интересуваше дали някой ме гледа и какво мисли,
просто главата ми трябва да е добре и това, е,
брей това ако ми го кажеха преди няколко години,
нямаше да го повярвам,
аз, да ходя такава и да не ми пука,
но и още, аз да ходя и да се опитвам да бягам и
да ме гледат толкова много хора, и
един събрат да ми казва така под мустак, че не бягам като хората и да не заблуждавам като говоря така...
просто не е за вярване, и аз самата не го вярвам, защото аз никога не съм можела да ходя на Аязмото и да ме гледат хората, просто не можех и това е, но сега мога, даже и с две шапки, хехехе
.


Още, нещо, което никога не съм мислила, че ще се случи, просто не е за вярваме, потърси ме психиатърката, която ме лекува десет години близо, и която ме прие в психиатричното отделение, преди две години, и която почти не ми обръщаше внимание там, аз понеже все очаквам някой да ми обърне специално внимание, ама там някаше вече такова, та тя да ме потърси и да ме помоли да се опитам да помогна на един болен като мен събрат, това просто не е за вярване, ама се случи.

Още, запознах се преди около половин година с едно момиче, момичето покани групата братя и сестри, с които се запозна в Бъргария на гости, при нея, тя самата живее в Европейска столица.

Още, аз пък намерих смелост да я питам дали мога да отида на гости, това е пък съвсем невероятно за мен, аз никога не съм можела да сторя такова нещо,
трябваше обикновено някой да го направи заради мен,
и това обикновено беше майка,
или татко,
после мъжът ми.

Нямах никакви сили да направя такова нещо,
защото съм супер страхлива,
супер несигурна,
и супер ненаясно с това, което представлявам и
супер комплексирана,
което ме води да бъда супер нечестна,
за да мога все пак нещо да предпирема като действие и да живея все пак и аз, и
с такива недостатъци можех да си стоя само в къщи,
да си пия и
да си гледам кротко телевизия, и
да ме пазят майка и татко, и ако може и един мъж също, и така,
да има доста хора за ме пазят, защитават.... и
аз да туширам все още стоящите страхове и вълнения в мен
с алкохол и
с доста цигари и
с лекарства,
супер невъзможно, а
?

Отклоних се, нищо.

Още, тя пък каза, че ще се радва да ми се прави на домакин и да ме приеме, което пък съвсем ми е ново, но толкова нови неща се случват, че вече ги приемам доста по-нормално и без много вълнения.

Още, татко пък е много доволен, че не пуша, не вярва, че това се е случило с мен, защото аз съм димяща от много години и е доволен да ми даде средства, за да осъществя това пътуване.

Още, аз очаквам сега това пътуване,
и се подготвям,
мога да си взема отпуска,
да се организирам, е,
има страх, има неизвестни неща, има такива,
но повярвайте ми, радостта от това,
което ще се случи е по-голяма
от безпокойствата и страховете,
което е много ново за мен и
съм много благодарна за това,
много повече се радвам и се съм благодарна,
отколкото да се притеснявам и вълнувам,
Боже, болестта е поотстъпила,
голяма милост е това към мен....

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Чет Мар 08, 2012 9:00 am
от katerinaleksandrova
Боже, благодаря ти, че съм жива, че стигнах до този ден, че съм цяла, че мога да се движа, да действам, да виждам, да чувам.
Боже, благодаря ти, че не съм пила алкохол, не съм пушила цигари и не съм приемала лекарства, с които живеех, защото аз съм силно зависима.
Боже, благодаря ти, че имам работа, че мога да дойда на работа, че имам сили да работя, че хората ме уважават и получих цвете от колежката си и колегите.
Боже, благодаря ти, че ме заведе в АА, показа ми, че има и друг начин на живот, даде ми шанс да се опитам да заживея по друг начин.
Боже, благодаря ти, че ми прати хора, които ме приеха и ми дадоха възможност да живея отново.
Боже, благодаря ти, че ми прати спонсор и получих помощ, за да мога да стана на краката си и да започна отново живота си.
Боже, благодаря ти, че мога да напиша сега това тук и има къде да го покажа, че имам смелост да пиша, че имам сили да пиша, че имам желание да продължа живота си, че имам желание да продължа по Програмата на АА.

Днес е осми март и аз се вълнувам, какво означава това ли, това означава,че започвам да превъртам, дали това е високомерното ми пренебрежение към самата мен, не знам и аз самата вече, това заболяване е такова нечовешко и непознато, предадох се преди известно време пред него, не мога да го разбера и проумея.

А аз исках да проумявам всичко, да разбирам всичко, така, този навик придобих от следваенто си, защото ако не проумеех нещо, нямаше как да си взема изпитите, да си реша задачите и така, нямаше да мога да се образовам, така че, там придобих този навик, да искам всичко да разбера, още, понеже съм супер амбициозцна, искам всичко да знам, защо ли, защото много исках да приличам на братовчедка си, тя знаеше всичко, а аз нямам сестра и исках да приличам на нея, защо ли, защото мислих, че майка и татко обичат нея повече от мен, понеже тя е по-интересна и повече знае от мен, и аз исках майка и татко да ме обичат много и затова се постарах да заприличам на нея, това е, опитах, и почти успях, това стана Истина.

Тя пиеше много, много, още от много млада, беше алкохоличка, а аз се учудвах защо пие така много, защо се държи така лошо с майка си, защо се налива, защо не чува, защо прави тези поразии, защо, защо, защо...

Аз съм много упорит човек...

Много се чудих защо тя така пие, защо губи всичко, защо, та тя е така умна, няма ли как да се сети, хубава е, има добро положение в обществото, всичко това просто не се вързваше, не можех да разбера защо е тази отрова и това рушене, да,
но аз трърде много исках да приличам на нея,
аз накрая заприличах на нея...
Преди две години, точно на този ден,
аз бях пияна,
татко ме удари,
аз си приготвях багажа за психиатрията,
и не успях да го приготвя,
просто не успях да се концентрирам и
да преценя какво трябва да си взема за там, а и
не знаех къде отивам, и
не знаех какво ще стане с мен, и
не знаех защо изобщо правя това, и
защо да живея...

Това беше преди две години, и наистина, аз
не знаех вече коя съм,
не знаех нищо и
се бях предала....

Сега е различно, Бог извърши чудо.

Много съм благодарна на Бог,
много съм благодарна,
много милостив е към мен и
ми даде възможност отново да стана човек, и да
мога да напиша това,
страшно съм благодарна за хората, които той ми прати.

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Пет Юни 01, 2012 9:57 pm
от katerinaleksandrova
Боже, така съм благодарна, че мога да напиша това сега, че мога да споделям вече, че имам смелост да споделям, че имам желание да продължавам това приключение, което хората наричат живот, че съм жива и се усещам такава, че мога да кажа това, което мисля, че мога да направя движение, което ми се иска, че мога да погледна натам, накъдето ми се иска, че мога да дишам свободно и да не се притеснявам, че мога да мисля спокойно, че имам желание да продължа работата си върху промяната си, че имам желание да погледна честно грешките си, че споделям грешките си пред човек, и че приемам неговата критика или мнение, че съм оставила гордостта си настрана, и съм погледнала на себе си като на човешко същество, което страда и търси път към Бог, много съм благодарна за това, това ме вдъхновява да живея и да продължа търсенето на истината.

Много съм благодарна, че мога са напиша това сега, написаното по-горе има така, духовен характер, няма връзка с материалния живот, но същевременно то е вдъхновено от реалния живот, аз съм част от реалния живот и съм много радостна да бъда част от реалния живот, и това, което ми се случва в реалния живот да може да храни духовното ми вдъхновение.

Днес сутринта ходих на Аязмото, ходя от известно време с една бивша колежка, много ми допада тя, преди трудно контактувах с нея, защо, защото я подозирах във всички възможни скрити конспирации на света, насочени срещу мен, че ме преследва, че ме подозира, че ме изучава, че е с мен, защото иска нещо, че ми въздейства, че нещо иска, че не е добронамерена, че е потайна, че не е искрена, че ще ми направи нещо, че ще пострадам, че като ме кани на гости това е с някаква цел, че иска да ме унижи, иска да не успея в работата си, че иска да ми подрони авторитета, че ..., много ми е тъжно за пиша това, много ми е тъжно и мъчно, но това е болестта ми, алкохолизъм, душевен тормоз и внушения, заблуди и мисловни паяжини и мъглявини.
Така го усещам, и така го описвам, но зад поетичните ми опити за описание има реална мъка, реална болест и душевен ад.
Тази колежка напусна работа, и тогава аз, срам ме е да го напиша, но тогава въздъхнах с облекчение, защото си мислих, че тогава вече, нещата ще се подредят на работа, тя няма да ме следи, примерно, да, така мислих, и тя напусна, като си тръгваше, дойде при мен и ми каза, че е съвсем чиста пред мен, точно така ми каза, съвсем чиста съм пред теб, Боже, колко явно ме е уважавала тази жена, за да го каже това, но аз бях безкромпромисна, твърде подозрително погледнах на това, мнителна до мозъка на костите си, не повярвах, това са просто думи, това не е истина, тя ме лъже.
Тя напусна, реалността след това показа, че тя по никакъв начин не е повлияла на моето професионално развитие, защото на следващата година аз самата напуснах, при положение, че тя вече не ме притесняваше, явно нещо друго ме е притеснявало.
Така, сега ходим на Аязмото с тази жена, явно е, тя ме уважава, даже мисля, че ме обича.
Жената поиска от услуга от мен, тя е без работа, помоли ме да и помогна, точно така се изрази, К., ще ми помогнеш ли, каза ми какво е чула за мен, какво се говори за мен като професионалист и ме пита, дали мога да и помогна, за първи път някой ме пита по този начин и за такова нещо
Попитах баща си за това, което тя ме моли, аз не мога сама да взема решение, защо, защото така съм свикнала, или защото болестта не позволи да се изградя като самостоятелен човек, защото съм силно емоциоинално зависима от родителите си, или защото ... абе стига, просто попитах татко, какво мисли по този въпрос, иска ми се да помогна, ама ако може някой друг да го напарви, а пък аз да кажа, че съм направила нещо, не че не искам да направя нещо, не, напротив, просто не смея, страхувам се, притеснявам се, не съм го правила, не се усещам спокойна да го направя и така.
Татко ми каза, че ако съм решила да и помогна, мога да направя това и това, казва ми конкрекно, но аз да направя това и това, не той, хм. Опитвам пак да го убедя в нещо, което аз съм си наумила, той обаче повтаря това, което той мисли, аз да направя това и това, ако съм решила наистина да помагам. Казвам му, срам ме, той ми казва, ако човек помага, няма срам. Хм. Казвам му, ами това и онова, той ми казва, ама моля те, дай го малко по-делово и действай, какво да действам, да отида и да се опитам да помогна на тази жена.
Никой не искал от мен да постигна нещо конкретно, даже сутринта, като говорим, колежката ми казва, че ще ми е благодарна, ако направя опит да и помогна, без значение какво ще стане, ето пак, важно е действието, не резултата, защото явно тя е в час и е нормална и знае, че резултатите не зависят от нас, обаче действието зависи.
Да, трябва да действам, и да не очаквам нищо, или поне да се пазя от очаквания, или да внимавам какво очаквам, или ако може нищо да не очаквам, ама това ми се вижда работа за шампионите по смирението, а аз не съм такава още.
Идеята стои в главата ми, мисля, обещала съм, а като обещая, обичам да изпълнявам, защо, защото така е правилно, защото така трябва, аз искам да правя това, което трябва, независимо кой какво говори или върши, някак вътрешно усещам, че трябва да го направя.
Днес отивам при секретарката на шефа, отивам по друга работа, обаче решавам да попитам, дали мога да говоря с шефа, да видим, мисля си, да видим на първо четене какво ще стане, ако ме отреже, нещата са решени и даже мога да си въздъхна с облекчение, това тайно се надявам, защото ме е страх и срам. Да, точно на това се надявам, да не правя това, защото ме е страх, обаче, за мое учудване, на въпроса ми, дали мога да говоря с шефа, тя ми казва, ами да бе, обаждаш ми се и идваш, ха, казва ми, идваш и толкова, брей, ми сега...
Започвам, ама сега, понеделник, начало на седмицата, после, вторник, не е хубав ден, това ми е товарът със суеверията и глупостите, тя ми казва, абе какво ще гледаш кой ден е, просто идваш, ха, не съм го очаквала, ама това ми се казва, не ме отряза, ами ме насърчи даже.
Зарадвах се, но и се плаша, защо, защото не искам да правя действие, защо, защото се страхувам, защо се страхувам, защото вярата ми е слабичка, защо е слабичка, защото съм болен човек, защото съм духовно болна, защото съм живяла като отделна планетка, като отделна от духовността личност, като отделна от хората, отделна, разделна, сама, с хората, но сама.
Да, обаче днес не беше така, духът ми не беше в „онова” състояние на самота, не беше отделен, беше с другите хора, свързваше се, или поне се опитваше да се свърже с тях, направих действия, действия на опити, на реални опити, не знам какъв е резултата, сигурно не е това, което очаквам, аз очаквам блестящи резултати и фойерверки, но това е само по книгите и по филмите и приказките, поне това вече знам.
Много съм благодарна, че има резултат, и аз го приемам, и съм доволна от моя си резултат, точно от моя, не искам друг и чужд резултат, точно моят е най-ценен и очакван, точно получен от моите действия.
Благодаря на Бог за силите и желанието ми за действия, благодаря.

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Вто Юни 05, 2012 7:08 am
от katerinaleksandrova
Боже, благодаря ти, че съм жизнена днес, и съм добре, не съм пила алкохол, не съм пушила цигари, не съм пила лекарствата си за успокояване, и антидепресанти, не се усещам силно зависима днес от някого, от някои хора и вещества все още съм зависима, но вярвам, Бог ще излекува и това.
Много съм благодарна за деня, който Бог ми подари в неделя, която мина сега, и искам да споделя радостта си, толкова се задарвах, че вчера не мога да си почина от емоцията, така се изморих от емоцията, при мен и отрицателните, и положителните емоции много силно ме изморяват, и не можех да ги преживея преди без помощта на лекарства и алкохол, толкова силно явно се вълнувам .
Дълго време не изпитвах някакви силни емоции, после проумях, че за мен е вредно да ми се дава нещо твърдо лошо или твърде добро като преживяване през
първата година на възстановяването ми, защото просто няма да го понеса, много съм благодарна, че това ми се даде някак си да го осъзная.
Наистина, когато се обърнем честно и искрено към Бог, той ни води и ни закриля, и страховете изчезват.
В неделя се случиха три неща, които са нови за мен, в смисъл, не са ми се случвали от много време, даже някои не са ми се случвали изобщо през живота, чудо.
В неделя беше много голям християнски празник. Много близка приятелка на майка, силно вярваща жена, не излизала от къщи седем месеца поради лошо здравословно състояние ми се обади в събота да ме попита дали мога да я придружа до църквата в неделя, и да се върнем заедно, защото не може сама да го направи. Честно, в първия момент ми се искаше да откажа, да не се ангажирам, защото самата аз не мислих да ходя на църква, и това объркваше моите планове, но не можех да и откажа, ние се бяхме разбрали преди доста време за това, че тя ще ме потърси, и ще я придружа. Съгласих се и се уговорихме за час.
На сутринта в неделя отидох и тръгнахме и всичко мина нормално. Замислих се, понеже ми стана много приятно, че всички ме гледат и говорят как съм я придружавала, как ме поздравяват и изобщо... Замислих се, аз имах всичко това, аз съм от добро и уважавано семейство, имах го, това уважение в очите на хората, имах го, после го загубих, не знам защо, но си мисля, че не съм го оценявала това, просто го имах, беше ми дадено и не го оценявах. Като го загубих, като се разведох и после се пропих, и като направих някои неща, които не са за уважение, нещата се промениха, и на мен ми стана твърде мъчно и страдах.

Сега в неделя видях отново това, уважението в очите на хората, благодарение на тази възрастна жена, която повярва пък в мен преди две години, когато започнах да се възстановявам по Програмата на АА и когато бях много зле и тя ми помогна, като майка. След като мина година, тя ми беше споделила, че първоначално, като съм отишла при нея, тя ме е наблюдавала и видяла, че съм много изнервена, че не съм можела да стоя спокойно на едно място, това ми каза, след това се извини, че не е трябвало да го казва изобщо, въпреки че беше минало вече доста време, и го каза, за да направи сравнение, че нещата са се подобрили много.

После се прибрах, обядвахме с татко, починах си малко. Имах среща с едно момиче, с което се бяхме чували само по телефона, и по скайпа, момичето иска помощ, алкохоличка е и ми вярва и се надява, че заедно може да преодолеем проблема. Срещнахме се, усещанията ми от разговорите с нея се потвърдиха, наистина, интелигентна, млада, хубава и възпитана жена, иска помощ заради проблема си с алкохола. Слуша и поглъща всяка моя дума, стои и ме гледа с уважение, така се развълунвах, когато се вълнувам, аз не мога да се спра да говоря, така излиза вълнението ми, та, вместо да я изслушвам, се наложи тя ма де слуша. Много ми хареса тази жена, много спокойно говори, въздържана е, умерена, защо ми харесва това и ме впечатлява, защото аз самата го нямам, желанието ми за моделиране на такъв вид поведение и начин на говорене е стопирано от болните ми нерви, и намалелите ми възможности за контрол. Много ми хареса, така добре ми действат такива хора, спокойни, усмихнати, умерени, така се помолих това момиче да не стига до положение, в което това всичко да не е възможно вече.

След срещата с нея отидох на балет, гостуване на руски балет, не мога да повярвам и аз самата, но се случи. Случи ми се, след около 25 години, след руския балет, който гледах в Одеса, сега ми се случва отново. Някой ще и каже, какво толкова, има балет, купува се билет и се отива, какво толкова, да...
През тези двадесет и пет години постепенно интересите ми се промениха дотолкова, че нямах никакво желание да посетя балет и никакви сили да издържа да стоя, да, подчертавам думата „издържа”, защото аз не можех вече да се насладя на изкуството, на танца, на музиката, просто това ми беше отнето от Бог, нямаше го, ако бях отишла през този период на балет, ей така, от снобизъм или да направя някакво впечатление на някого, трябваше да „издържам”.
Много съм благодарна на Бог, че сега ми даде възможност да се насладя на танца, на музиката, на красотата, даде ми сили да стоя в средата на ред, да стоя и да мога да слушам музиката и да напълня душата си с красота. Толкова се радвах, така ми беше приятно, така след това бях с приповдигнато настроение, две три седмици преди това тръпнех, очаквах представлнението, това изобщо нямаше да ми се случи, изобщо...
Съвсем други бяха интересите ми, насторенията ми, хората около мен, живота ми, навиците ми, действията ми, мислите ми, отношението ми към света и хората, съвсем различно беше станало, основната ми грижа беше да си осигуря лекарствата, цигарите, бирата и някой приятел, който да е до мен и да ме пази, работата, която за ми дава възможност да си осигуря цигарите и бирата, защото ме беше срам да искам пари за цигари и бира от майка, не исках да искам пари от някой мъж за цигари и бира, защото съм твъде горда и гледах да запазя достойноството си.

Много се вълнувам, и съм много съм благодарна, и много благодаря на хората, които много ме подкрепиха и ми помогнаха и ми показаха какво точно е тази Програма от Действия на Анономини Алкохолици, която води до ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ, и ми показаха Пътя към Бог, защото аз бях сърдита на Бог и бях се отказала от Пътя и умирах...

Re: Благодарност за живота ми днес.

МнениеПубликувано на: Съб Юни 16, 2012 10:03 am
от katerinaleksandrova
В сряда, на 13.06., си мисля, че Бог ми върна чувствителността към болката на хората, преди наблюдавах болката, мислих за болката, опитвах се да я анализирам и разгледам, напълно аналитично, болката на хората донякъде ме успокояваше, защото моята болка беше твърде силна, и успявах да продължа пътя благодарение на анализа, че хората също страдат, и то не малко.
Но в сряда Бог ми подари поредния си подарък, успях да усетя болката, и да ми стане зле, чисто физически от болката на друг човек.
Зависимостта от конкретен човек ражда едно изкривено чувство на съпричастност, нереално и нехарктерно по отношение на истинската си същност.
Зависимостта ме плаши, че някой човек, от когото завися просто няма да го има, и тогава няма да мога да фунционирам, да ходя, да работя, да се движа, да си изпълнявам задълженията, да се забаавлявам, нищо, нищо няма да мога да правя... Преживях това няколко пъти, колко пъти, ами колкото трябва, правих едно и също, като очаквах нов резултат, същото съм направила и с лекарствата, и с цигарите, и с алкохола, едно и също, и очаквам нещо различно да се получи, получава се разрушаване, в началото невидимо, неуловимо, но разрушаване, докато разрушителната програма не постигне реално разрушение на някой орган, на психиката, толкова е мъчно да се пише това, и така е трудно да се спре това тръгнало по инерция колело, да се завърти в нова посока, първо да се спре, Боже, като се замисля, реално го осъзнавам сега, не е по силите на човек, нито на друг човек, нито на група човеци това да се случи, трябва Божа намеса.
В сряда беше много горещо, трудно се адаптирам към промените в температурите, както към всички други промени, между другото, та горещо ми беше и си мислих основно как да понеса горещината, тогава ми позвъни майката на едно момиче, майката е на моите години, момичето е алкохоличка.
Миналата година посетих момичето в психиатрията, момичето се лекуваше след абстиненция от алкохол. Разпита ме тогава с интерес за сбирките и с желание тръгна на сбирки на АА. Нещата потръгнаха, имаше така, вдъхновение в нея, желание за промяна, но това не продължи дълго, тя дойде на една сбирка, беше пила и не се чувстваше добре. После спря да идва, и така, питаха ме за нея, мой пропуск е, че не я потърсих.
В сряда майка ми позвъни, плачейки по телефона, попита ме как се приема в Раднево, както тя се изрази, искала да я затворят „зад решетки”. Изтръпнах, поговорихме, нещата са станали много зле. Момичето физически е увредено, алкохола, сърцето и, главата и, но продължава да пие, и то доста, и се стига до положение, в което родната и майка не може повече да търпи. Майката много ми напомни моята леля, преди много години, когато също така плачеше по телефона, като разказваше за дъщеря си, аз тогава не вярвах, е, Бог ме доведе до това да повярвам, да видя, да преживея, да осъзная и сега да пиша това. Много ми стана мъчно, поставих се в положението на майката, тя е точно на моите години, работи през нощта, през деня следи дъщеря си какво ще направи, гледа болния си свекър, инвалид. Аз се опитах да я успокоя, но надали успях, само исках да и кажа, че момичето прави това, защото и то самото страшно страда, и се получава една страшна реалност, едно дете страда, душата му страда, умира от страдание, търси ракия, става една отвратителна миришеща особа, която не се търпи от никого, и майката страда, и цялото семейство страда, Боже, нечовешка болест, нечовешка и невъзможна за описание.
Почувстах болката и мъката на тази жена. Мъчно ми стана за момичето, толкова е млада.
Страданието е навсякъде, защо не съм могла да го видя, защо ли, защото аз самата съм обсебена от себе си, зависима от себе си. Значи малко себелюбието ми е намаляло, защото се усетих, че не играя роля, не показвам това, което съм научила, че трябва да покажа или да направя, като ми се обади майката, не, трогна ме и ми дожаля.
Дано Бог да помогне на това младо същество и да му даде шанс да живее трезво.