• Анонимни Алкохолици - Форум • Виж темата - Самотата и облекчението на дъното на чашата

    Самотата и облекчението на дъното на чашата

    Самотата и облекчението на дъното на чашата

    Мнениеот enankova » Нед Дек 01, 2013 9:11 am

    Здравейте,казвам се Е.и съм алкохоличка.От доста време се замислям,че пия всяка вечер,но сега се осмелих за първи път да призная,че имам нужда от помощ.Залъгвам се,че нещата са под контрол,тъй като не буйствам,не пия от сутринта и т.н.,но истината е,че имам проблем.Самотата,тя е моя демон,вече 5 години работя като болногледачка на старци в Германия,издържам родители и дете,мразя тая професия,гадните миризми,страха от смъртта,пренебрегването на собствените нужди,чувства и т.н.Мразя да съм 24 часа на разположение,да не виждам нормални,здрави хора,да нямам приятели,да не мога да изляза от къщата,да нямам живот.Просто си искам живота обратно,имах хубава професия в БГ,творческа,работех с огромно удоволствие,дойдох уж за малко,и така се завъртяха нещата,семейството свикна да пращам всеки месец пари и...вече 5 години,не мога да спестя,за да започна нормална работа,за връщане вече не мисля,мн.хора зависят от мен,и така..,.безсилие,отчаяние,самота,загубих вяра и започнах да пия,за да мога да заспя,за да не мисля,за да ми стане весело...причини колкото искаш. Имам нужда от приятели,от хора,които са минали през това и са успели да спрат да пият,пишете :)
    Аватар
    enankova
     
    Мнения: 1
    Регистриран на: Нед Дек 01, 2013 8:13 am

    Re: Самотата и облекчението на дъното на чашата

    Мнениеот diablo6 » Съб Дек 14, 2013 5:05 pm

    Здравей, на повечето от нас е позната самотата. Алкохолът с течение на времето ни водеше до изолация и накрая някои от нас не можеха да стоят спокойно между хората. Съзнателно избягвахме хората. Можехме да общуваме едва когато сме пили, иначе ни гонеха страхове и напрежения. Всъщност не можехме да общуваме нормално без да сме пили. Аз например усещам самотата много остро сега, когато не пия. Преди си имах чашката и въобще не ми дремеше дали съм сам или не. Когато спрях обаче и се огледах, около мен - руини. Приятелите са се отдръпнали, няма никой. Да търся старите пияници не става. Много от нас се оплакват от самота. Именно тук намерих анонимни алкохолици, започнах да ходя на сбирки и се сдобих с нови, истински запознанства. 12 стъпковата програма си е цял нов и стойностен начин на пълноценен живот. Срещам се с такива като мен и извън сбирките. Това ми помага срещу самотата и ме кара да се почувствам поне мъничко полезен за другите. А то положението ми беше такова, че просто не исках да се събуждам сутрин. Но се събуждах. И адът продължаваше. Съвета ми е ако имаш възможност потърси АА там, където ти е най-близко. Има възможност да влизаш във форуми в интернет или сбирки онлайн. Не се изолирай - става по-лошо. На нас душите ни са болни, затова търсим забрава. И сега живота ми не е цветя и рози, както си мислех, само да спра да пия и всичко ще се оправи. Напротив, тогава видях колко много проблеми имам. Докато пиех, не ми пукаше. Карах ден за ден. Трябваше да приема нещата такива, каквито са. Някои успявам да оправя, други няма да мога, но това е живота. Важно е да съм в добра дущевна форма и да правя каквото мога, пък да става каквото ще. Не мога да контролирам околния свят.
    Аватар
    diablo6
     
    Мнения: 1
    Регистриран на: Сря Яну 25, 2012 9:37 am


    Назад към Форум на анонимните алкохолици.

    Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

    cron