• Анонимни Алкохолици - Форум • Виж темата - No Escape

    No Escape

    No Escape

    Мнениеот kate » Пет Май 03, 2013 10:33 pm

    Говорят хората, спасяват се, оживяват, помагат, а аз все не мога. Тъжно ми е, че уж всичко разбирам, а не успявам. Ми тогава да го направя най – после. Да избягам от леглото, апартамента, от квартала, града, държавата и Вселената (това е тайна, как става :roll: )

    И знаех, че от себе си няма да избягам, но знам ли, ще опитам, може аз точно да измисля магическата формула, която всички вие не виждате. И събирам си багажа и си „променям” живота. И отивам за да видя същото. Живот, като живот, аз съм алкохоличка. Кога ще си го призная.
    Бягам от проблеми, за да видя още по–големи. Има само едно простичко решение…..започи програмата. Е, да де, ама нали я зпочнах. Но не я правя, както трябва, значи нищо не става от мен. Не разбирам, някъде там не мога да се пречупя.

    И цялата ми сила на духа, която събрах заедно с куфарите, се изпари точно след 3 месеца и един куп злоба, която срещнах. И започнах да пия. Толкова.

    Сега имам само багажа и безпътица, защото отричах и бягах ли бягах. Убедих се, че АА е като дом, който стопля сърцето, в която и част на света да е. Но аз не работя по програмата и пия. Аз се самоубивам, само че първо да поизбягам малко тук ….там. Отслабва се от носене на куфари .

    Тази болест е жестока и не мога, и не мога да спра, да се ядосвам, че я имам. Защото не зная, какво да я правя, защото егото ми не може да приеме, че не мога да се справя. Защото самосъжалението, как другите успяват, а аз не, не ме доведе до нищо.

    Освен…. Обратно, където за малко поех въздух и избягах. Ми ще се връщам, защото умирам. Наистина.
    Аватар
    kate
     
    Мнения: 4
    Регистриран на: Съб Юли 21, 2012 4:06 am

    Re: No Escape

    Мнениеот petrus » Чет Май 09, 2013 2:33 pm

    Здравех kate

    сега влязох в тоя форум, за да напиша нещо от мен, за да се поразработи и с такова удоволствие видях, че си писала.
    За мен АА стана най устойчивото нещо в живота ми, с моите провали и винаги теглене на черта на всичко и куфари за по добър живот, за по добро място. Посяла съм доста места, на които е неудобно да се покажа. Но в АА, въпреки провалите ми в някои насоки и там, въпреки че съм се карала с хората от АА, винаги съм се връщала и това научих там, че няма непоправими неща, че живота не е само за мен, че хората не мислят само за мен и за това, как съм се провалила.
    Сетих се за в началото как ме спасяваше това, че хора ми отговаряха във форума. Пиши си и си споделяй тук, все някой чете и може да си му от полза, както на мен сега.
    Задарва ме много че си се обадила.
    Аватар
    petrus
     
    Мнения: 22
    Регистриран на: Чет Яну 12, 2012 5:28 am

    Re: No Escape

    Мнениеот kalor99 » Чет Авг 15, 2013 11:25 am

    Изходът за съжаление е да спреш напълно да пиеш. Болестта е генетична и нищо не може да я излекува. Може само да се спре в един стадий. Става с лекарства и малко воля. Пробвай да полежиш малко в психото. За една седмица физическото влечение изчезва. После си ти. Прочети и този сайт http://www.puls.bg/illnes/issue_319/
    Аватар
    kalor99
     
    Мнения: 2
    Регистриран на: Вто Яну 01, 2013 9:08 am


    Назад към Форум на анонимните алкохолици.

    Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

    cron