• Анонимни Алкохолици - Форум • Виж темата - Моето прословуто неприемане

    Моето прословуто неприемане

    Моето прословуто неприемане

    Мнениеот petrus » Чет Ное 08, 2012 3:08 pm

    Като малка съм посинявала от плач да не ходя на детска градина. И така година и половина, докато се е родил брат ми. Тогава със задоволство съм заявила че няма да ходя повече. С нищо не са успяли да задържат вниманието ми. Аз съм си знаела, че не искам да ходя. Май първата дума ми е била "НИЩЕЕ". После в училище направих всичко възможно да съм пак далече от съучениците ми. Бях председател на класа, после на дружината но така както аз го разбирам, да нямам пак контакт с хората от класа, а само да заповядвам. Да ме слушат. Това е част от болестта алкохолизъм. После правех всичко възможно да не завися от никой.Не знаех, че това ще ме доведе до изолация. Появяваха се състояния, в които нищо не исках да правя и само алкохола ме измъкваше от тях. Напия се и после омаломощена правя усилия пак да се внедря в живота. След като съм поляла обилно с алкохол това състояние. Не го знаех, че е от болестта. Пълно неприемане на нищо. Нито ново, нито интересно. Просто не го исках. Нищо не беше в състояние да ме накара да поискам нещо. Това правеше обаче алкохола. Тогава исках всичко и не подбирах обаче. Живота ми се сгромолясваше от поисканите и осъществени неща.
    Откакто се възстановявам имам и доста трудности. Неприемането не изчезна като спрях да пия. Започна да се задълбочава дори. Не искам да ходя на сбирки, не искам да правя това, което ми се предлага. Аз си знам кое за мен е най добро. И не искам да пробвам новото. Оставам си на удобното.
    Сега съм на ново място и си търся сбирка. За целта ходя на всички сбирки и виждам, че това е добре за мен. Усещам че това е което ми трябва за да изляза от черупката си. Иначе пак ще се пъхна под топлото крило на мъжа ми, ще започна да се угоявам и ще стана пак с нечовешки облик.
    Като действам така, започвам да усещам как неприемането става непоносимо за мен. А преди си беше нормално нещо. Като пиех почна ли да не искам нещо, просто се напивах и беше ок. После като се възстановявах се опитвах с поведението си да го изгоня това неприемане, тая антипатия. Но по добре се чувствах с него. И беше поносимо. Сега съм много радостна че стана непоносимо. Иначе не знаех че е нещо, което ми пречи. Не е лесно, но съм на пътя.
    Пожелавам на всички пишещи и четящи тук да се срещнат лице в лице с това, което им пречи. И да продължат.
    Аватар
    petrus
     
    Мнения: 22
    Регистриран на: Чет Яну 12, 2012 5:28 am

    Re: Моето прословуто неприемане

    Мнениеот petrus » Пон Дек 03, 2012 10:36 am

    Чудих се защо се задълбочи това неприемане. Случи се така, че пак се върнах в мислите си в състоянията си в дестката градина или в училище. Сега с трезва глава стана така че осъзнах че не съм малка вече и мога да приема, знам какво да правя. Това е едно голямо стъпало в моето възстановяване, поне за мен. Разреши повечето ми проблеми. Да факта че осъзнах че съм голяма реши голяма част от проблемите ми. Това че не искам да стоя с гостите понякога, че ме сърби или боли нещо го реших с това че Бог ми даде да осъзная че съм голяма, че не съм малка вече и че мога някои неща да ги приема като голям човек. Стана странно както винаги с едно объркване, незнаене защо се получвава така че да не искам нищо да правя и хоп преживяната наново ситуация даде отговор. Много съм благодарна за подаръка. Сега бях на една разходка в събота. Пак се появи че ми стана студено и си викам какво ли правя тук. Но с главата на голям човек е възможно да се приеме това. Останах приех че ми е студено, че големите хора могат да им е студено и това е нормално, после се оправя, но може да се потърпи. Това е едно голямо чудо как от мен едно тразглезено дете с ужасно развит егоцентризъм започна да става порастнал човек.
    Удивително е. Не може да се разкаже на никакви психиатри и психолози, но е факт. И най чудното е че е невъзможно никой психиатър или психолог да ти го даде това преживяване. Но усещането е невероятно, ново. Незнам може би съм крайна в това си мнение, но е нещо нечовешко това. Затова съм убедена че е на духовна основа, а тя се гради от всеки сам. И за нас алкохолиците поне за мен това е единственото спасение. Да растем с подкрепата на Бог чрез групата.
    Аватар
    petrus
     
    Мнения: 22
    Регистриран на: Чет Яну 12, 2012 5:28 am


    Назад към Форум на анонимните алкохолици.

    Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

    cron