• Анонимни Алкохолици - Форум • Виж темата - Lost in translation

    Lost in translation

    Lost in translation

    Мнениеот kate » Пет Юли 27, 2012 11:45 am

    Ден, като ден...

    Отварям си очите, сълзят. Боли ме главата. Мисля. Къде бях снощи? Ох, сама си бях!.......Значи....просто трябва да стана. Жадна съм.

    Толкова ме боли цялото тяло, сякаш съм тичала през целия парк. Мускулна треска. Изправям се в леглото. Стаята бавно се намества.

    Алкохола за мен има 4 етапа.
    1.Трескавата, безумна подготовка да пиеш. Това са неземните сили, които те отнасят в магазина, или дълбоко погребаните възпитание и ценности, когато крадеш пари от близки. За алкохол. Не за някой умиращ. Но пък ти умираш. (душата ти де) ...същото е. Благородна кражба си е. Който не е съгласен, да почине, ако обича.

    2.Самото пиене. Тук се намесват всички вселенски сили. И започват. Не ме боли нищо. Не ме е страх. Не ме е срам. Спокойна съм. Хмммм разплаквам се за неща, които тая в себе си. Ето, полезно е пиенето. Изтръгва ми болките. Иначе ходя, като статуя. Вълнувам се. Влюбвам се. Изобщо цялото ми тяло е живо. Музиката ме омагьосва. Взимам решения, за нерешими въпроси. Придобивам кураж, за притеснителни моменти. Казвам, каквото мисля (а как не мога, когато не съм пила). Изобщо, къде е бил този свят в който всичко е идеално. Искам още.


    3.Трети етап. Изтрезняването.
    Той е много странен със своя мазохизъм и амнезия. Това отново е хубав етап. Боли те....но само физически. Колко сме способни да понесем физически, само за да не ни боли душата, дори за миг? Етапа на болка и спасение, от Бог, когато не помниш всичко, което си направил.
    Защо има Бог тук ли? Защото, ако не се намесваше с леката бяла пелена, нашето его щеше да ни ДОунищожава, след всяко „лечение с алкохол”. Покрива макар и за миг спомените, докато свикнеш. Боли ме всичко, но още не помня, че снощи разплаках някой, сбих се, или други работи...

    4.Реалността. Силна. Рязка. Удря те, като незатворена вратичка на някой шкаф.....право в главата, изненадващо, болезнено и потресаващо, как успя да не я видиш?!?.... Съчетават се физическата болка, плюс душевната...и хей, има и нещо ново.....срама и самосъжалението, от „снощното хапче”. Честито. Току що направи тройка. Аз, това по мен (хората му викат тяло) и това, което погълнах.

    Започва се...брава....коридор, а баня! Огледало, това не съм аз. Нещо рошаво и бледо с измъчен поглед ме гледа. Паста, четка......ръцете ми треперят...Започвам да мисля, как да не ида на работа. Ми нямам сили. Измислих хиляди убедителни за мен варианти. От студената вода ми прилошва. Трябва да хапна, ще припадна. Нямам нищо сладко, нямам нищо. Кафе..............ще отида бе, как няма да отида на работа.

    И се започват страх, какво ще стане днес, кой, как, какво. Започват разговорите в главата. Обличам се идеално. Пия кафе и слушам музика. Обаче, съм отчаяна. Защо?....Ей сега се стягам......Не, не съм хубава с това. Преобличам се. Обаче закъснявам. Докато си въртя оправданието за закъснението, изобщо не се харесвам с нищо. Изключих ли ютията, загасих ли си цигарата? Хоп едни паралелни представи, как се запалва апартамента заради мен. Добре дошла параноя. В моята глава има място място за всеки, заповядай.

    Пия още кафе, става ми лошо. Сещам се за профилактичните си прегледи. Все ги мотая, ами ако умирам от някой дребен незабележим рак.....глупости...ти не си изтрезняла, си казвам. Оххх, Колко съм ужасна.


    И излиза някой от вкъщи, но това не съм аз. А една глава пълна с хиляди разговори и безумни мисли.

    После идват колегите, работата, нервите и лудостта....охххх нямам търпение да свърши деня. Отнасям се, знам точно от къде ще си купя бутилката. Какво ще е.....

    И найййййй- после съм вкъщи. С чаша в ръка. Обаче даже съм отслабнала от това пиене. Браво на мен. Е, не помня, кога последно съм хапвала....ама карай. Важното е да сме хубави.
    Боже, Кате....от утре няма да те мъча така..спирам да пия....заклевам се във всичко свято, в живота си. Вече говоря на себе си. Вече сме две. Онази, която беше, толкова мила и се бореше с всичко и не се отказваше. И аз която знам точно колко крачки има до магазина, дори не яла, ще издържа да подам парите. После ще треперя до вкъщи. И ще убия, залича другото Аз. Толкова е перфрктно, че ме дразни.

    За какво се самонаказвам..............имаше един диалог от книжката за малкият принц, който цитирам по памет:

    Защо пиеш?
    Защото ме е срам, че пия....

    1,2,3.4.... Няма такова блато .............


    Отварям си очите, сълзят. Боли ме главата. Мисля. Къде бях снощи? Ох, сама си бях!.......Значи....просто трябва да стана. Жадна съм.....


    Никога не искам да забравям този омагьосан кръг.Никога!

    Иска ми се да напиша нещо позитивно. Но всичко ми е такова клише. Дори това, което написах в предните 2 изречения са клишета.

    Но пък истинските неща са простички. От както се предадох, помолих, и захванах с това странно за мен нещо АА, спрях водовъртежа. Поех въздух веднъж, после пак и пак. Ето това искам, искам.
    Аватар
    kate
     
    Мнения: 4
    Регистриран на: Съб Юли 21, 2012 4:06 am

    Re: Lost in translation

    Мнениеот petrus » Нед Юли 29, 2012 8:40 am

    Говоих с един приятел. Ходи на психиатър. Има си негови проблеми, не е алкохолик. Но психиатъра му дал предложение. Да опита нещо, което поради някакви причини не е опитвал досега. Да пусне контрола. Просто като иска нещо да направи понеже си мисли че така ще стане най правилно и най бързо и най добре да не го прави, да остави другия да го свърши. Похвали ми се че опитал. И ще види какво ще се случи. Това е процес. Напомни ми за нашата трета стъпка. И аз така. Ако не оставя живота си в ръцете на Бог, така както го разбирам няма да мога да видя процеса. Може както ми каза преди известно време един събрат да ми разказва какъв е вкуса на някаква риба, която никога не съм яла, но аз ако не я опотам никога няма да и усетя вкуса. Може да ми хареса, може да не ми. Може да е горчива, кисела или люта и тоя вкус на тая риба ще е моя вкус за нея. Само така ще мога да открия радост, или билка, или разочарование, да придобия опит.
    Това правя и придобивам опит. Не винаги опита е хубав пи моите критерии. Но си е моя опит и е нещо различно. Опитах да не пия алкохол. Опитах да повярвам че има сила по висша от мен, опитах да оставя живота си в ръцете на Бог. Думата опитах не е много подходяща. Може би допуснах. Понеже като се опиташ да станеш от стола, не ставаш, а само се опитваш. Допуснах неща в живота си да ги направя без да очаквам и без да махна с недоверия при мен няма да стане. И стана нещо при мен. Стана за мен. Стана в мен. Докато ми се разказваше нямаше как да усетя това, което се случи с мен.
    Пожелавам на всички ценни 24 трезви часа.
    Аватар
    petrus
     
    Мнения: 22
    Регистриран на: Чет Яну 12, 2012 5:28 am

    Re: Lost in translation

    Мнениеот половинчатко » Нед Юли 29, 2012 9:11 am

    БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО СПОДЕЛЯТ В ТОЗИ ФОРУМ!!! И ДНЕС ПРОЧЕТЕНОТО ,

    УКРЕПИ ВЯРАТА МИ,КОЯТО ПЪК МИ ДАВА КУРАЖ ДА ПРОДЪЛЖА И ДНЕС С АА ! ДНЕС ЛИМОНАДА - УТРЕ ВИНО!КАТО ДОЙДЕ УТРЕ ТОГАВА ЩЕ МУ МИСЛЯ,А ДО ТОГАВА ЩЕ СЕ РАДВАМ НА ДРЕБНИ - ПРОСТИТЕ НЕЩА С ЧАША ЛИМОНАДА В РЪКА!!!
    Аватар
    половинчатко
     
    Мнения: 17
    Регистриран на: Сря Юли 04, 2012 12:42 pm

    Re: Lost in translation

    Мнениеот delta_delta » Нед Сеп 16, 2012 9:31 pm

    Много хубаво е описан моя живот, преди да започна да пия, беше пълен със срам и притеснения.
    Аватар
    delta_delta
     
    Мнения: 6
    Регистриран на: Нед Сеп 09, 2012 5:37 pm

    Re: Lost in translation

    Мнениеот Bicgatepc02 » Пон Яну 21, 2013 3:45 am

    Честито Стефко,жив,здрав и трезвен,новобранците имаме нужда от хора като като теб,които да ни покажат пътя.Всичко най добро.







    __________________________________________________________
    China products tablet pc brand from china
    Аватар
    Bicgatepc02
     
    Мнения: 3
    Регистриран на: Пет Яну 18, 2013 11:13 am


    Назад към Форум на анонимните алкохолици.

    Кой е на линия

    Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

    cron