Лечение на алкохолизма - АА Стара Загора

Рядко сме виждали човек да се проваля в борбата с алкохолизма, ако стриктно следва нашия път!

Анонимни алкохолици представлява братство на жени и мъже,споделящи помежду си своя опит, надежда и сила , за да се преборят с проблем си и да помогнат на други при лечението на алкохолизма.

От членовете се изисква единствено да имат желание да спрат пиенето. Не се изискват никакви такси за членуване в аа група. Издържаме се само посредством собствени доброволни дарения.

Групите на анонимните алкохолици нямат нищо общо с никоя религия, секта или политическа организация. Не участва в обществени спорове, не се ангажира с каквито и да е каузи.

Основната цел е да останем трезви и да помогнем на другите алкохолно зависими да достигнат до трезвост.

Ние взехме решение!

Всички ние, които сме сега в АА трябваше да вземе едно важно решение преди да се чувстваме сигурни в новата програма на живот без алкохол. Ние трябваше да погледнем фактите за нас и нашето пиене честно и реалистично. Ние трябваше да признаем, че сме безсилни пред алкохола. За някои от нас това бе най-трудната стъпка в целия ни досегашен живот.

Не знаехме какво точно представлява алкохолизмът. Имахме наша собствена представа за думата „алкохолик”. Асоциациите ни се свързваха с изпадналия до крайна бедност, деградирал човек. Следователно, човек със слаб характер, без воля. Някои от нас така и не искаха да признаят, че са алкохолици; други го правеха с уговорки.

Така или иначе повечето от нас почувстваха облекчение, когато разбраха, че алкохолизмът е заболяване. Виждахме вече смисъл да се борим със заболяването, да търсим лечение, защото то заплашваше да ни унищожи.

Световно признание - Наградата ЛАСКЕР

През 1951г. наградата Ласкер бе присъдена на „Анонимни алкохолици”.
Почетната грамота отчасти гласи:

„Американската асоциация по здравеопазване присъжда наградата Ласкер за 1951 година на „Анонимни алкохолици” като признание за уникалния и много успешен подход на лечение на този вечен здравен и социален проблем, алкохолизма…

С приемането на алкохолизма като заболяване се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние…

Историците може би един ден ще признаят, че „Анонимни алкохолици” са открили нов инструмент за социалната инициатива, ново лечение, основано на сродството в общото страдание – ЛЕЧЕНИЕ, КОЕТО КРИЕ ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ХИЛЯДИТЕ ДРУГИ ЗЛОЧЕСТИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО”.

Сайтът aa-stara-zagora.com е в процес на одобрение от General Service Office - Alcoholics Anonymous

АА ФОРУМ men icon

Правила за използване на форума.

Избрано от Форума

Когато дойдох в АА... Когато дойдох в АА бях с план за самоубийство, не вярвах изобщо, че е възможно толкова луд човек да се възстанови, бях твърдо решен да си намеря пари за пистолет и да го направя, да се свършва вече. Бях страшно зле, на първата си сбирка ревах, не можех да стоя изобщо сред хора...
На една от първите ми сбирки един алкохолик каза че е правил опит за самоубийство и не му се е получило спасили са го. Гледах го изглеждаше супер спокоен нормален човек. Това ми даде надежда че явно има някой който е бил толкова зле колкото съм и аз и с много усилия започнах да правя програмата на АА.
В началото не ми се получаваха нещата исках да променям хората в АА не ги харесвах, не приемах и себе си. Мразех всичко и всички и продължавах да мисля за самоубийство. Човека който ми показа как се прави програмата на АА ми каза да отлагам самоубийството като първата чашка.

Днес съм почти 2 години и 5 месеца трезвен и се чувствам спокоен, мога да управлявам ума си, картините ми бяха пълна каша в главата, никакъв контрол нямах. Сега всяка сутрин ставам и си представям нещо хубаво, нещо което ще ми вдъхне вяра надежда и любов, ще ми даде сила и смелост за да живея качествено и го правя с лекота това е цяло чудо за мен.
Благодарен съм на АА, на Господ, благодарен съм, на хората които ми показаха какво да правя по тази програма, благодарен съм, че и днес съм трезвен, няма го оня ужас на следващия ден когато търсех бутилката под леглото...

Четири години без алкохол. Четири години, днес, на 10.03. 2014 г. без алкохол.
Само веднъж, на църквата, дякона ме убеди да взема хлебче потопено във вино, стоя до мен и ми казваше, че няма нищо страшно. Това се случи на 07.07. 2013 година, запомнила съм датата, защото татко има рожден ден на тази дата. По пътя към къщи, обсесията от алкохола се върна, много добре си спомням, вървя си с дякона, говорим си, и в главата ми се появи мисъл, ето, ха, пак си в капана, започвай отново, хохохо, отново ще се върнеш в капана ...
Много се изплаших тогава, страшно много, още повече, че е рожден ден, и това пък допълнително ми носи някакви асоциации за празнуване, маси и тържества, които по стар народен обичай се поливат обилно с пиене.
Не знам откъде се появява това, нямам никаква идея, случаят е така стерилен, така да се каже, отишла съм на църква, слушала съм проповед, вървя с дякона, на пръв поглед, съм защитена отвсякъде, но обсесията се появи в главата ми, нападна ме, и тръгна да ме бие.

Светът се оказа несигурно място, в което има всичко ... всичко, и това ме плаши, обърква ме, и ме притеснява...
Светът и сега е несигурно място, аз трябва да се променя и да имам сили да живея в това несигурно за мен място, което обаче обичам страшно много, и харесвам, и искам да съм част от него.
Пробуждането, събуждането, осъзнаването е нещо изключително вълнуващо, като приказка е, и си струва усилията !
Благодаря на всички, които ми помогнаха да направя възможно най-голямото си желание, да не пия, и да бъда достоен човек !